Изложба „Лъвът – българският символ през Възраждането“ е подредена в РБ „Захарий Княжески“

На 13 февруари 2019 г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, в северното фоайе на първи етаж, се откри на изложба „Лъвът – българският символ през епохата на Възраждането“. Автор е д-р Александър Гьошев със съдействието и от фонда на Народна библиотека „Иван Вазов – Пловдив.
Тринадесет пана проследяват припознаването на лъва като български национален символ през епохата на Възраждането. Посетителите ще видят присъствието на този символ в книжовните паметници „Стематографията“ на Христофор Жефарович, преписи на Паисиевата „История славянобългарска“ и други; в печатната графика и произведенията на изкуството от ХVIII – XIX в.; лъвското изображение върху печата и устава на БРЦК; върху печата на Привременното българско правителство на Георги Раковски от 1862 г.; в знамената на четата на Филип Тотю (1867 г.), на Банската чета на Райна Княгиня (1876 г.); върху кокардите на въстаналите априлци и др. Връзка със символиката на лъвското изображение от периода на Второто българско царство – лъвското изображение в „Стематографията“ на Христофор Жефарович от 1741 г. е идентично с лъвското изображение върху монетите на цар Иван Шишман от втората половина на XIV в.
Изложбата ще остане до 11 март 2019 г.

За читателите на dolap.bg д-р Александър Гьошев сподели подробности по създаването на изложбата и проучванията му за българския национален символ.

Под научното ръководство на проф. Кирил Гогов, който е авторът на българския герб, в Художествената академия София, д-р Гьошев започва проучване на българския национален символ и неговите художествени характеристики. В продължение на 5 години авторът навлиза в дебрите на историческата и художествена документалистика, за да се стигне до изложбата. Проучването основно е направено в Народна библиотека „Иван Вазов“ Пловдив. Голяма част от изображенията, които присъстват на изложбата, са от фонда на библиотеката.

При проучването са изследвани повече от 100 изображения на лъва. По-специфичните са няколко десетки.

Според Александър Гьошев, най-важните изображения, правени от българин, свързани с българското национално възраждане са в „Стематография“ 1741 г. от Христофор Жефарович. Това е много важна книга, която се счита за първата книга със светско съдържание. Жефарович е роден в семейството на български свещеник в Дойран, днешна Македония, но тогава в Турската империя. За времето си е бил добре образован. Вероятно е завършил гръцко училище. В австрийските земи е учил художествения занаят. Има хипотеза, че е ходил до Италия и се е запознал с изкуството на ренесансовите художници.

Книгата му „Стематография“ е знаменателна, не само за българите, но и за всички народи на Балканския полуостров, които тогава са били под турско робство. Важна е, защото именно тя пробужда националното самосъзнание на балканските народи. Виждайки из страниците на книгата добре нарисувани гербове, хората лесно са визуализирали идеята за държавност. Те са се вълнували от факта, че може една държава да има герб и независимост. Това е по време на българското предвъзраждане. Паисий е познавал този автор, въпреки че не го споменава в книгата си програма „История славянобългарска“.

С това изображение се поставят основите на българската хералдика. Този „Левъ“ като светкавица успява да разсече мрака на многовековното турско робство. Човек се събужда чрез словото. Но той може да се събуди и чрез сетивата си, това, което вижда с очите си. Това изображение е повлияло много силно върху творчеството на следващи художници, чиито работи също присъстват на изложбата. Това са български възрожденци, автори на различни гравюри и печатни щампи от 19 в. Сред тях са Николай Павлович и неговият баща Христаки Павлович – един от най-важните учители през Българското възраждане. Той прави първата печатна версия на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Така започва нов етап в Българския ренесанс.

По време на борбите на народите за национална независимост има редица печати, в които отново присъства лъвът: печатът на Г. С. Раковски, на БРЦК… Има интересни литографии на Клипарски от втората половина на 19 в., отново с алегорични изображения на български царе, заобиколени от лъвски изображения; знамена, които държат в ръцете си.

Някои от портретите на българските царе – например Иван Владимир – цар български, тиражиран от хаджи Найден Иванов през 1858 г. е елегантна графика, която показва част от българската история. И Павлович се насочва към тиражиране на сцени от българската история, които рисува умело. Това става при срещата му със стратега на Национално-освободителното ни движение Георги Раковски през 1860 г. Тогава Павлович става илюстратор на книгата му „Няколко речи за Асен І“. Той рисува сцената с пленяването на гръцкия император Комнин. Цар Асен е изобразен във величествена поза. Зад него има знаменосец, който гордо развява знаме с изправен лъв.

Лъвът не е само запазена национална марка, но и национален символ за нашите предци.

Разнообразно е неговото художествено проявление на материалната и духовната култура на българите през епохата на Възраждането. Неговото символично значение е от песните на Добри Чинтулов до печатните листи на Павлович. Още Паисий говори, че българите са храбри като лъвове.

Изложбата показва в подробности българския национален символ в печатната графика. Тази „медия“ на 19 в., дава възможност образите да се тиражират и да достигнат до повече зрители. От там да повлияят на народопсихологията за формиране на идеал, свързан с националното единство и зараждане на идеята за държавност.

Неслучайно, в някои от преписите на „История славянобългарска“ има изображения от младия Петко Рачов Славейков, който още като юноша е направил преписи. В тях са включени изображения на „Стематография“ на Жефарович.

Чрез Народна библиотека „Иван Вазов“ по темата има експонати и от други библиотеки. Интересно е изображението на Загребския кодекс от 1595 г. на Неолич. Това е много важен хералдически труд, в който присъства българският герб.

Д-р Александър Гьошев е възпитаник на Националната художествена академия специалност „Книга и печатна графика, доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства. Преподавател е по графичен дизайн в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив.

Росица Ранчева