На 14 февруари се навършват 1150 г. от успението на Св. Кирил Славянобългарски

На 14 февруари Православната църква почита успението на св. Константин-Кирил Философ. Той е български книжовник, основоположник на славянската писменост и книжнина, апостол и първоучител, организатор на славянска просвета и църква и борец за тяхното запазване и укрепване. Според известното кратко житие Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград. Там Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещият цариградски патриарх.

Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий. Според Житието на св.Кирил „За буквите“ от Черноризец Храбъл, именно там, през 855 г. той извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Неговата голяма култура и еродиция, дарбата му да води спорове по различни теософски въпроси са причина да му бъдат възложени важни политически мисии. През 851 г. е изпратен при сарацините в Арабия, където води диспути с представителите на исляма. В тях се откроява с полемична и ораторска дарба. През 858-859 г. византийският император изпраща него и брат му Методий с политическа и религиозна мисия в Херсон. Там Константин има възможност да общува с руски славяни и да учи техния език. През 861 г. заедно с брат си Методий се завръщат в Цариград, но скоро се отправят при западните славяни със своята моравска мисия. Владеещи добре езика на българските славяни Константин-Кирил и Методий отиват във Великоморавия по молба на княз Ростислав, за да изградят там славянска църква със славянско богослужение на понятен за народа език. Чрез тази мисия се цели да се ограничи немското политическо, църковно и културно влияние.

Според някои автори именно за тази цел Константин-Кирил създава нова азбука, така наречената Глаголица, като се съобразява с нуждите на славяните да ползват познатите им и разпространени латински и гръцки азбуки. За основа взема гръцкото писмо и създава специални знаци, които отговарят на специфичните звукове в славянския език. След това двамата братя превеждат на старобългарски език най- необходимите за богослужението книги.

В Моравия Константин-Кирил Философ и Методий развиват усилена просветна дейност, но срещат и силния отпор на немското духовенство. В Моравия, при изключително трудни условия, братята работят около 3 години, след което решават да заминат за Рим. По пътя правят престой в славянското княжество Панония. Във Венеция вземат участие в църковен събор. Там Константин защитава делото си пред триезичниците. С ораторска дарба той обосновава правото на славяните да имат писменост на родния си език. В Рим братята пристигат през 867 г. и поставят няколко искания пред папа Адриан ІІ: Да се разреши богослужението на славянски език при западните славяни; Техни ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; Един от братята да бъде издигнат за епископ; Константин -Кирил и Методий да управляват Моравската и Панонската църкви, без външна намеса, като бъдат подчинени единствено на папата.

По стратегически съображения, да не попаднат западните славяни под влиянието на Византия, Адриан ІІ удовлетворява исканията. В Римската църква „Св.Петър“ е отслужена литургия на славянски език.

В Рим Константин Философ тежко заболял. Бил подстриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски“.

Денят на светите братя Кирил и Методий се почита на 11 май. Делото им – Денят на българската просвета и култура и на славянската е официален празник и се чества на 24 май.

Dolap.bg