Изложба „Самолетостроенето в Казанлък“ гостува в Стара Загора

На 12 февруари 2019 г. във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора се откри фотографска изложба „Самолетостроенето в Казанлък“. Върху 35 табла са разположени 68 фотографии, в три витрини – 21 оригинални документи и 21 оригинални рисунки. Организатори са Музеят на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък и Държавен архив Стара Загора, със съдействието на Община Стара Загора.
Директорът на Държавния архив Галентин Караславов разказа поводът уникалната експозиция да гостува в града на липите: „По време на проверка във фондообразователя в Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ Казанлък, във фондохранилището на училището, разглеждайки с директорката документалния масив видях рисунките от конкурса, които ми направиха много голямо впечатление. Разбрах, че 21 ученици са участвали в конкурс за рисунка във връзка с 90-годишнината от пристигането на чешката фирма „Аеро Прага“ в Казанлък през 1927 г. и откриване на летище, училище за пилоти и фабрика за аероплани. Свързах се с директора на Музея на фотографията г-н Папукчиев, тъй като знаех, че изложбата е била експонирана на много места в Казанлък и страната, в т.ч. в Народното събрание и решихме, обогатена, да представим изложбата и в Стара Загора. По този начин, освен документи и снимки за първи път има 21 рисунки“.
Документите показват различни етапи от дейността на фабриката – заповеди за преназначаване на пилоти, офицери, за летателния и техническия състав на фабриката. Има интересен документ за една от катастрофите.
През м. декември 1926 г. Аеропланното училище на НЦВ Борис ІІІ се премества в град Казанлък. През април 1927 г. Царство България сключва договор с чехословашката самолетостроителна фирма „Аеро Прага“ за построяване на фабрика за производство на самолети и отдаването й на концесия на чехите. Казанлък е избран сред множество други градове за построяването на тази фабрика. През 1930 г. договорът с „Аеро Прага“ е разтрогнат, а съоръженията са закупени от италианската фирма „Капрони“ – Милано. Нейните собственици приемат идеята и предложението в производството на самолетите да се влагат единствено и само български материали, които предварително са одобрени от правителството и са под надзора на дейността на българската държавна самолетна контрола. Приема се новата фабрика да се нарича Самолетна фабрика „Българска Капрони“ Казанлък. До 1938 г. във връзка с ограничителните клаузи на Ньойския договор, самолетната фабрика основно произвежда самолети, които се ползват за обучение на летателния състав. През 1942 г. срокът на тази концесия изтича, държавата изцяло поема контрола върху самолетната фабрика. През този период се произвежда изключително удачен лек двумоторен бомбардировач К 6 „Папагал“. Той е заимстван по италианския проект на бомбардировач „Гибли“, разработен от инж. Чезаре Лавичини. За неговото внедряване в производство съдейства инж. Цветан Лазаров. Бомбардировачът има скорост 270 км/ч; таван на полета – 6500 м.; прелита над 1200 км и може да бъде натоварен с 32 авиобомби. По това време той много успешно конкурира германските „Юнкерс“ и „Покер“. Произвежда се интересна богата гама с хубавото наименование „Чучулига“, от които са произведени десетки апарати. Последният от тях КБ-11 „Фазан“ се подготвя през 1940 г. През 1956 г. последните произведени „фазани“ са дадени на Югославия като компенсация за нашата окупация. През 50-те години държавната самолетна фабрика в Казанлък постепенно губи своето значение. Производството се измества бавно в Ловеч. Тук за периода 1955/56 г. се правят само безмоторни апарати от сериите „Жерав“ и „Гълъб“.
Изложбата показва по безспорен начин, че преди по-малко от 90 години, държавата ни е произвеждала, а не е купувала самолети.
Експозицията ще бъде открита до 17 февруари т.г.
Росица Ранчева