В живота на едно дете Лелята е тази обожавана Мери Попинз, която слиза от облаците

Майка ми, отговорник по всички семейни празници, скоро ми припомни за рождения ден на леля и че този път има юбилей и става на 70 години. Наистина ахнах! Че как така, възможно ли е това?! На 70 години!!! Моята единствена леля, която за мен е като Мери Попинз, без възраст?!

Изглежда, че е възможно, да. На всеки, който тепърва ще ражда и отглежда децата си, пожелавам да има поне две деца! Най-искрено и от цялото си сърце. Така децата му освен, че  ще бъдат родители,  ще имат още и фантастичната възможност да бъдат леля или чичо.

Това е истинска фантастична приказка, поне за мен. Да имам леля. Такава! Тя винаги е живяла в малко градче в Северна България, а винаги ми е изглеждала космополитна. Много модерна, разчупена, артистична. Дрехите на леля винаги бяха модерни и най-готиното – гардеробът й беше подреден не като аптека, не. Беше просто съвършено подреден – дрехите бяха сгънати съвършено, бяха подредени по цветове, между тях мисля че имаше някакви аромати, защото ухаеха на чисто, свежо и… незабравимо. Леля се гримираше (майка ми – не, тя признаваше само червилото). Леля си слагаше винаги черен молив в долната част на очите и изглеждаше като драматична актриса, още повече че имаше красиви ръце с маникюри и винаги беше с цигара в ръка.  Мургава, гримирана, ухаеща… Обичах да ровя в несесера й с гримовете. И да съзерцавам гардероба с подредените дрехи.

Но леля не беше само материя. Тя беше силна и горда. Гледаше детето си сама, караше кола, справяше се с всичко сама, гледаше болната си майка (баба ми), никога не се оплакваше, дума не съм чула от устата й, подобна дори на „ОХ!”. Зимите в Северна България бяха сурови, а тя се е справяла, както и досега, с преспите, с носенето на дърва… Как ли е ставало това, си мисля сега? Леля беше безкрайно общителна и имаше цяла камара приятели и най-различни познати. На двора в топлите дни винаги имаше някакви интересни и сърцати дами – на кафе, цигари и сладки приказки.

Е, не само на кафе де! Леля готвеше превъзходно, толкова вкусно! А сладкишите й бяха винаги напредничави, някакви такива модни, вкусни и майка винаги си ги записваше и ги правеше. Но леля все пак беше преди нея, изпреварила я беше с новостите.

Да бъдеш любима Леля е звание, чест и привилегия. Лелята е по-голямата сестра, която искаш да имаш, за да обожаваш и да се учиш от нея! И да имаш своя си по-голяма сестра, не е така, като да имаш леля. Сестрите, както и родителите, са малко или много постоянно присъстваща край теб досада. Виж, лелята, и защото е далечна, в друга къща, идва отнякъде другаде… е друга работа. Тя е, за да направи живота ти по-интересен, да е всеопрощаваща, всеразбираща, изненадваща, дръзка и силна. Да е цветна, да е всички цветове! Тя е първата, която показва на малкото дете – свое племенниче, че животът е и извън дома и семейството, че е пъстър, че е светъл, че има различни хора, които много го обичат. Защото лелята е от първите допуснати в живота на едно дете. Тя е от най-близките хора и то се усеща. Тя е от една кръв с него, но някак си нейната кръв е по-цветна и шарена. Тя нищо не изисква, не поставя задачи, нейната любов е безусловна, лека и крилата. Идва и си отива… Спомените с леля са живи, пъстри, винаги с хубава емоция. Не съм я виждала да плаче, не зная кога е била нещастна. Тя винаги е обръщала към мен само щастливото си лице. Другото не съм го виждала.

Така е хубаво да имаш брат или сестра. Да станеш някога леля. На човече, което се нарежда до твоите собствени и ти е толкова мило… Чувстваш се отговорна и към неговата съдба, но не като „техническо” обгрижване (хранене, повиване и т.н.), а като грижа за душата му. Искаш да му помогнеш, когато конструира крилете си. Чувстваш се щастливо отговорна за всяко перце, което лепи по тях.

Честит рожден ден на моята любима леля Вуни! Тя е отговорна в доста голяма степен за ширината на хоризонта пред мен. За вкуса и ароматите на спомените ми. И за перцата по крилете ми, които съм си лепила, докато съм я гледала, как каца с чадърчето си – от небето – на зелената ливадата на моето детство!

Уляна Кьосева