На 6 февруари 2019 г. в зала „Лубор Байер“ беше изложбата „Непознатият Белин Мартинов“. Организатори са Художествена галерия – Стара Загора и Представителството на Съюза на художниците – клон Стара Загора. Поводът е необичаен: Трима от хората, които приживе Белин е допускал до себе си и творчеството си Албена Щеньовска-Еглоф – художник, близка приятелка на Белин и съпругата му Таня и наследница на творбите на Белин и скулпторите Таня Шивачева и Наско Настев откриват нови работи на Белин и заедно с изкуствоведа и директор на Художествената галерия проф. д-р Марин Добрев, решават да ги покажат на старозагорската публика. На идеята откликват още доц. Злати Златев – председател на Представителството на художниците в Стара Загора, който осигурява салона, реставраторът Стоян Николов и плакатистът Слави Тенев, художниците Пламен Кирилов и Борис Грозев, които качват творбите.

Изложбата, която ще бъде отворена до 23 февруари т.г., съдържа 33 уникални картини и рисунки.

Ето какво обясниха за dolap.bg тримата откриватели на творбите:

„В края на миналата 2018 г. година открихме работите в мазето им, каза Албена Щениовска. – Съседката на Белин и Татяна, която държи ключа за жилището им, ни намери, за да преценим имат ли рисунките стойност. Започнахме да вадим едно след друго – от хубави, по-хубави неща, които са нетрадиционни за неговото творчество. От този тип картини не са показвани, защото той повече е работил по-малки формати и рисунки. Тук нещата са смесена техника, масло, върху дърво и хартия, картони и фазер, с каквото в момента е разполагал.

Интересното е, че форматите са големи“.

„Откритите работи са около 30 от мазето, продължи Таня Шивачева. – Експонирахме пет вратички от интериора на апартамента, в който живееше. Третирал ги е като картини. Това са колажи, рисунки, печат – много интересни неща. С фотоси е подкрепено как са стояли в жилището му, от което са демонтирани заради експозицията. Повечето неща са по-ранен етап от творчеството му. Създадени са преди 2000 г. Публиката помни рисунките, които са показани в предната изложба. Белин е колкото широк автор като диапазон, толкова и добре борави с цвета, не само с рисунката, с пластичното изграждане на образа. Удивително съчетава плоскостни с обемни форми, изразителни фини асоциативни композиции, които са изключително експресивни.

Огромно е творчеството му. Пръснато по приятели, почитатели, галерии…“- каза Таня Шивачева.

„Живяхме с Белин заедно в общежитието на Художествената гимназия в София- сподели Наско Настев. – И като неколцина старозагорци си бяхме близки. Белин беше от детските години много сериозен художник. Не се занимаваше със щуротиите , които са характерни за тийнейджърската възраст. Беше съсредоточен, последователен и отдаден на рисуването.

Дълги години и десетилетия живя в отшелничество. Рядко се мяркаше в обществото. Затваряше се в апартамента. Заковаваше си дори вратите отвътре, за да не го безпокоят и да може да рисува. С месеци живееше без храна. Дълго време е бил без ток. Не си предлагаше за продан нещата…“

Арх. Веселин Беров разказа: “Една-две години преди да почине, разбрах че няма какво да яде. Външната му врата се подпираше с един изкривен пирон. Казах му, че искам да си купя нещо от работите му.

„Виж, в папките и си избери!“ – ми рече с неудобство. Избрах доста неща. Дадох му доста пари, без да ги иска. Видях, че живее в абсолютна мизерия. Изсъхнали трохички имаше само върху масата. Удиви ме реакцията му: “С тези пари ще си купя хартия и бои!“ А нямаше какво да яде… С проф. Валентин Старчев сме близки. Според него Белин Мартинов е един от най-големите български графици. За съжаление шизофренията го победи. Беше човек, който никога и за нищо не се оплакваше. Ако разбереше, че му даваш пари, защото няма какво да яде, никога нямаше да ги приеме. Беше горд и безкрайно талантлив човек“.

Официалното представяне на изложбата направи проф. д-р Марин Добрев. Предлагаме ви словото му, без редакторска намеса:

„Изложба има странен, необичаен характер. Тя не е представителна или ретроспективна. Адресирана е към онези, които познаваха Белин, разбираха донякъде неговото творчество, имаха отношение към неговите произведения. От друга страна искаме чрез тази изложба да възбудим интереса на онези, на които неговото име е непознато.

Белин Мартинов е безспорно една от най-големите фигури в областта на рисунката не само за Стара Загора, а и за България.

Преди 14 години в тази зала направихме изложба на Белин, в която бяха включени около 100 негови рисунки. Малка изложба направихме непосредствено след неговата кончина, за да го почетем. Преди 4 години направихме изложба в залите на „Шипка“ 6 в столицата. За нас това беше изключително важно, защото Белин някак оставаше в региона на Стара Загора, а неговите измерения далеч надхвърлят и пределите на страната. Една изумителна фигура. На софийската изложба дойдоха някои от неговите приятели, съученици и състуденти, сред които Иван Газдов, Иван Димов, Георги Чапкънов, Тома Върбанов. Малко преди изложбата и тримата казаха две едни и същи изречения: “Когато бяхме студенти, всички завиждахме за удивителната рисунка на Белин. Никой от нас не можеше да я прави!“

Тези известни имена на българското изобразително изкуство носят у себе си не само приятелски чувства към Белин, а и респекта от тази от нищо необременена негова рисунка.

Белин беше особняк. Той бягаше от всяко място, където се събираха повече от трима души. През последните години той напълно се беше усамотил и си работеше своите произведения. Не повече трима-четирима човека и то след много перипетии, можеха да стигнат до неговия дом.

Защо казвам всички тези неща?

Има понятие, което често се използва, деформирано от неправилна употреба. Често за някой талантлив, всеобхватен художник казваме, че той изцяло е свързал живота и съдбата си с изкуството. За малцина обаче, това може да се използва буквално. Белин е точно от тях. За него този живот беше изкуството и рисунката. Това изчерпваше всичко.

Белин никога не е рисувал работи за украса. Той се занимаваше само с онова, което въображението му носеше, което очите му виждаха, драмата на времето, в което живееше. Драмата, която той самият изживя, която го принуди все повече да се прибира в собствената си черупка, отдавайки се всецяло на рисунката. Като казвам това, трябва да се има предвид, че става дума за хиляди рисунки. И ако някой иска да разбере Белин, просто трябва да ги прегледа.

Белин въобще не го занимаваше мисълта дали неговите работи ще влязат в изложба, дали ще минат през жури. Никога не се е съобразявал с това. Никога не се е съобразявал дали те ще се харесат на някого. Той мислеше и говореше чрез рисунката.

Позволих си тези неща да споделя, тъй като за онези, които не познават творчеството на Белин Мартинов, тази изложба ще бъде странна.

Благодаря на Албена Щеньовска, на Таня Шивачева и на Наско Настев, които са причина тази изложба да я има. Нарекохме я „Непознатият“ защото, ако повечето от приятелите и познатите на Белин са виждали 100, 200, 500 рисунки, то това няма как тези работи да са виждали повече от трима човека. Когато споменах, че за Белин изкуството беше всичко, възприемайте го и в буквалния смисъл по отношение на малката територия, малкия апартамент, в който той живееше. Врати, долапи, на всяко местенце, на което можеше да рисува, той рисуваше. И ако си позволихме в тази изложба да включим някои от тези творби върху вратички на гардероб, на СКШ-та, всичко това беше възможност да изрази своите вълнения. Дали това са сцени от неговата философия, която носеше и търсеше визуален израз, дали бяха елементи от комбинаториката, които търсеха някакъв свои си ритъм, това са все непознати неща. Смея да твърдя, че Наско и Албена, които му бяха най-близките хора, никога не бяха виждали тези неща и случайно ги откриха в мазето на сградата.

В края на есента на 2018 г. ние четиримата решихме, че това трябва да видят първо колегите ни, сетне старозагорци, за да се провокира представата им за Белин, за неговия освободен дух. А при всички случаи да предизвикаме интереса на по-младото поколение на старозагорските художници и естествено на старозагорската публика. Защото, когато говорим за фигури като Антон Митов, Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и пр. при всички случаи, ако искаме да бъдем достойни продължители на културните традиции на този град, то без Белин няма как това да стане.

Белин беше изключително скромен и чувствителен. Когато направихме негова самостоятелна изложба в Клуба на дейците на културата той дойде, окачи си картините, но на самото откриване не присъства. Ако беше жив и сега нямаше да е сред нас на неговата изложба. За него всичко беше суета. Истината беше в рисунките му. Ако иска някой да види нагледно освободения дух, ще го намери в тази изложба. Ще намери драмата на времето, в което той живееше, всички изпитания през които премина, оставайки верен единствено на себе си и давайки урок на всички нас.

На това е посветена изложбата на Белин. Нека сведем глава пред таланта му!“ – каза в словото си проф. д-р Марин Добрев.

Изложбата ще бъде открита до 23 февруари 2019 г.

Подготви Росица Ранчева