Изложба „Непознатият Белин Мартинов 1945-2001“
На 6 февруари 2019 г. в 18:00 часа в Зала „Байер“ ще бъде открита изложба „Непознатият Белин Мартинов“. Организатори са Художествена галерия-Стара Загора и Представителство на Съюза на художниците-клон Стара Загора. Ще може да разгледате изложбата до 23 февруари.
През месец март 2014 г. в зала „Байер“ бе експонирана изложба в памет на Белин Мартинов. По инициатива на Албена Щениовска-Еглоф от папките бяха извадени десетки наброски, портрети, рисунки с молив и химикал и живописни платна на автора, когото изследователите сравняват с Ван Гог. Изложбата беше показана през 2015 г. в столицата в Галерията на ул.“Шипка“ 6.
„Белин Мартинов е роден на 20 декември 1945 г. в Стара Загора. Учи в Софийската художествена гимназия. През 1966 г. постъпва в Художествената академия, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“. Учи в ателиетата на проф. Евтим Томов и Петър Чуклев. Дарованието му на рисувач смайва всички– студенти и преподаватели. Противно на тогавашните правила, Белин Мартинов показва на изложби свои произведения още като първокурсник, а през 1969 г. организира и първата си самостоятелна изложба с графики и рисунки. През 1971 г. завършва Академията и обичта на професорите му го изпраща като уредник в Художествената галерия на Самоков. Там съдбата го среща с Наум Хаджимладенов, с възраждането на тамошната графична база. Следва кратък престой в София и завръщането му през 1975 г. в родния град.
Светът на художника
Творческата му активност нараства, а участията в колективните изложби на старозагорските художници не са достатъчно предизвикателство за неспокойния му дух. В края на 70-те години заминава за София, където синтетичността на киноизкуството го завладява. Постъпва в Киноцентър „Бояна“ и филмът, в който особено се откроява участието му като художник, е
„Лачените обувки на незнайния воин“
През 1979 г. се завръща отново в Стара Загора. Навлиза в най-активния си творчески период. Изявите му шокират с експресията на човешките страсти. Самостоятелната му изложба от 1983 г. е събитие, което разделя публиката на два противоположни лагера. Свързващите представата си за изобразителното изкуство с красотата са силно смутени.
Неговите произведения не стават за украса
Светът на художника. Навлизането на изкуството му в задния двор на човешкия характер му създава неприятности. Затваря се в ателието и рисува, изолирал се от хорската суетня, еснафщина, ограниченост, арогантност, абсурден идеализъм, псевдокултура и снобство. Впрочем всичко това се оказва неизчерпаема тема за образните му разсъждения. Моливът, химикалката, въгленът, пастелът, температа, тушът, изрезките – това са неговите посредници между въображението и белия лист.
Колкото повече рисува, толкова по-малко показва в изложби
През втората половина на 80-те години Белин вече живее само заради рисуването. Стотици листи бележат като диаграма проникването му в истините за човека и абсурдността на времето, в което живеем. В тях се пресичат човешки съдби, житейски ситуации, притчи, спомени, събития. Разкрива се бронираното самочувствие и конфузът, ампутираната съвест и безгрижието, обичта и нелепостта, редът и хаосът.
Неговите рисунки не са създавани за радост на очите, а още по-малко за украса. Те са зрим отглас на нещата от живота на нашите делници. Адресирани са до разума ни, провокират потребителското псевдоравновесие на зрителя, еснафските щампи на „улегналите“ ни възприятия. А за това малцина са подготвени.
Има една рисунка с пастел и темпера, в която момиче преминава от нощта в деня. Тя е фрагмент от стотиците метафорични послания на Белин Мартинов към хората от нашето съвремие.
И понеже Белин Мартинов вече го няма (почина на 24 ноември 2001 г.), ще трябва да намерим свой си начин да разговаряме с него“
Проф. Марин Добрев