За книгата „Опърничавите“ – преди премиерата на едноименния филм
На 18 декември 2018 г. в Литературен клуб „Книгата“ в столицата бе представена книгата на Драско Закеф (псевдоним на Младен Стоянов) “Опърничавите“. На 11 януари тази година книгата имаше премиера и в Клуб „Дръмс” в Стара Загора, където живее и работи авторът й.
През месец февруари предстои на голям екран да излезе и игралният филм „Опърничавите“ с режисьор Георги Костов, а в главните роли са актьорите Симеон Лютаков и Анастасия Левордашка.
Предлагаме ви мнението на Христо Рашев за книгата, станала основа на филма, който очакваме в кината.
„Набързо и почти на шега прочетох ,,Опърничавите”от писателя-бизнесмен Младен Стоянов (Драско Закеф). Поне такъв беше първоначалният ми подход.
Неочаквано и приятно съм изненадан от интереса и много силното задържане на вниманието, което извиква четивото. От сюжета и остроумния диалог, от динамиката и неизвестността, от силно предизвиканото очакване на събитията, които авторът рисува с някаква неподражаема лекота. Книгата наистина се чете на един дъх и трудно можеш да я оставиш. Впечатлението, което оставя – че е написана лесно и набързо, е измамно. В това е майсторството. Нещата да изглеждат като много лесно направени. Сюжетът е съвременен и дава среща на двама представители от различни поколения, които животът събира.
Познавам автора на книгата индиректно като точен и честен човек. Това, което прочетох от него в интервюто, дадено за Долап.бг пред един от безспорните доайени на журналистиката в Града на липите, г-жа Росица Ранчева, обаче може би нямаше да го науча никога. И може би нямаше да прочета и книгите на Младен Стоянов, които той след интервюто и беше подарил. (интервюто може да прочетете ТУК)
Росица Ранчева беше впечатлена, какъвто се оказах и аз. Това само говори, колко много не познаваме хората, с които живеем. Откровенията на един човек могат напълно да променят представата ти за него.
Книгата може би е и художествена и автобиографична. Това няма значение. Онова, което има значение е, че когато четивото, което предлагаш е интересно и приковава вниманието – можеш да изпратиш на хората посланията си, да им посочиш ценностите, на които държиш, своята представа за това, какви биха могли да бъдат светът и човешките отношения. В книгата прозират разбиранията на автора за това, кое е истинското богатство в живота (децата), за това, че малко скромност и уважение към другия, непознатия, никога не са излишни, за това, че арогантността и високомерието трябва да получават необходимите уроци. Героят му с достойнство отговаря на обидите и предизвикателствата на младото поколение, на което той обаче е готов да подаде ръка и от което също е готов да бъде очарован и да се учи. Ще ми е много любопитно дали филмът по тази книга ще бъде също толкова интересен и колоритен колкото нея. Може би…!”
Долап.бг