Бизнесменът-пилот и писател инж. Младен Стоянов пред dolap.bg: ”Вярвам, че човек трябва да прави добро, да преследва щастието си и да се радва на живота“

Инж. Младен СТОЯНОВ е роден на 31 декември 1961 г. в Стара Загора. Завършил е Математическа гимназия „Гео Милев“ в родния си град, а след това “Електронна техника“ във ВМИ – Габрово. До 1990 г е работил в ДЗУ, след което е в частния бизнес, в началото като програмист. През 1996 г. създава „Бултех 2000“ ООД, фирма с основно производство на млекоанализатори, която сега е световен лидер в бранша. Инвестира в създаването на първия български аеробатичен самолет „Алдо-50“. Автор е на новелата „Ново начало“ и на романите „Опърничавите“ и „Мечтател“. По „Опърничавите“ е създаден игрален филм, чиято премиера се очаква през м. февруари 2019 г. Семеен е и е баща на четири деца.

Господин Стоянов, без съмнение сте енциклопедична личност, надарен с новаторски дух и лидерски качества. При всички случаи, сте човек от групата на „летящите хора“, както ги нарича големият Валери Петров. При Вас това е и в пряк и в преносен смисъл. Моля, споделете с нашите читатели за началото и за реализацията Ви, за откривателския Ви нюх.

Роден съм на 31 декември 1961 г. в Стара Загора. Прекрасните ми родителите с труд са свързвали двата края. Майка ми е била счетоводителка в „Труд“ и „Мебел“, а баща ми е работил в Хранмаш. Средни специалисти са били. Завърших Математическата гимназия „Гео Милев“, а после във ВМИ Габрово , специалност „Електронна техника“. Започнах работа в ДЗУ, където се занимавах и с програмиране. След промените се захванах със собствен бизнес в областта на програмирането. В хардуера имах достатъчно познания, все пак съм електронен инженер. Започнах да разработвам различни продукти, които обслужват шивашката промишленост, прехвърлих се към млечната промишленост.

Първоначално от „Сердика“ ме поканиха да разработя програма за изкупуване на млякото. Харесаха я и явно са се похвалили. Внедрихме я и в Казанлък. Появи се „Млечен път“- Нова Загора като младо и много перспективно предприятие. Решиха с летящ старт да започнат с моя софтуер за изкупуване на млякото, но и с още повече нови изисквания. До тогава моят продукт касаеше количествата млека, които влизат в предприятието. Фирмата събираше мляко от около 4000 вносители. Поискаха ми, освен количествено, млякото да бъде и окачествено. Направихме го. Покрай нас се чудеха, как производството на анализатори на мляко може да бъде печеливш бизнес. А той е много печеливш, защото във всяко българско село има по два-три анализатора. Оттам нататък се оказа, че това е много сериозна пазарна ниша. Причината е, че до момента в който ние популяризирахме ултразвуковите анализатори, които правят много лесен анализ и не само на масленост, но и на сух безмаслен остатък, измерването ставаше с гербер, което е труден и скъп метод и не могат да се обхванат всички млеко носители.

С тези анализатори направихме малка революция. Взаимствах ги от руски анализатори по скандинавски патент от 70-те години. Руснаците нямаха изключителни права на технологията. Правеха анализатор, който сигурно и до ден днешен правят, но имаше висока цена, нестабилност в работата и пр. Дойде ми идеята да разработим и произведем български анализатор, който да е с многократно по-ниска цена, за да бъде съобразен с възможностите на развиващите се страни като нашата. С времето успяхме да станем лидери в света за ултразвуковите анализатори. Тази година, по американски доклад на одиторска фирма сме втори в света по оборот, тъй като продуктът на първите е много скъп – от 50 000 до 180 000 евро единият. Нашите са 400-500 евро единият. Първата световна фирма покрива развитите страни и големи лаборатории. Като бройки анализатори сме на първо място в света. Най-големият ни пазар е Индия. Там изнасяме 90% от продукцията си. За иновацията имаме награда от президента Плевнелиев.

Как се развива технологията на анализаторите днес ? Само мляко ли може да се анализира?

Според новата технология успяхме да разработим и инфрачервена спектроскопия анализатори, което е много сериозно постижение, много висока технология. Засега също са за мляко, но позволяват използването им в много други области, почти във всичко: във вино, олио, вода, сокове. Но това тепърва предстои.

Кога създадохте фирмата „Бултех 2000“?

През 1996 година. Бяхме шест човека съдружници, сега сме около 200 човека, от които около 30 са изключителни инженери. Големият ми син Мариан и голямата ми дъщеря Велеста завършиха в САЩ. Синът ми ръководи точно проекта за инфрачервената спектроскопия. Занимава се с изкуствен интелект, невронни мрежи, програмиране и пр. Дъщеря ми завърши Питсбърг университи със специалност „Компютърни науки“. Четири години беше на второ място по успех. И двамата завършиха в топ 100 на световните университети. Малките ми деца Доника и Явор, сега учат в 6 ОУ „Св. Никола“, но ще продължат в Американския колеж в Панчерево. Надявам се и те да завършат успешно висше образование и да се върнат да се реализират в нашата фирма.

Как бизнесменът инж. Младен Станев стана писателят Драско Закеф?

Първата книжка „Ново начало“ написах под натиска на нашата семейна приятелка д-р Петя Ангелова. Докато си говорехме за литература, в един момент ме провокира дали не съм написал нещо. Имах драснати четири странички на „Ново начало“ и ги бях захвърлил. Тя ги прочете и започна да настоява да ги продължа. Почнах, оставях, почнах, оставях и накрая ми писна седнах, набързо я дописах и даже накрая я претупах. Петя я прочете, хареса я и започна да настоява да я издадем. Живописецът Иван Костов нарисува корицата. Книгата излезе от печат и всички, които я прочетоха, много я харесаха.

Истината е, че направих катастрофа с мерцедеса си не по моя причина. Една дама ми пресече пътя и за да избегна по-големите усложнения си счупих „Мерцедеса“. В даден момент започнах да се дразня, че докато ми оправят колата, трябва да карам друга по-нисък клас и пр. Осъзнах колко съм се разглезил и се ядосах на себе си. Едно време не бях такъв. Започнах да си мисля какво ли ще стане, ако бизнесмен като мене, се върне при началото, да стартира като обикновен работник, без име, без пари, без дом… Така написах първите четири странички. Пратих героя си в друг град, където започва като общ строителен работник. Живее като простосмъртен. Съседите му се намесват, среща се с хубави хора, които го ценят и уважават заради него, а не заради това че е богат, решава отново да стартира бизнес… Книгата се получи. Тиражът от 1000 бройки свърши и се наложи второ издание. Отзивите са много добри. Всичките ми книжки са художествена измислица. Сюжетите се развиват независимо от мене.

Приятели прецениха, че книгата става и за филмиране. Дори намериха кино режисьора Георги Костов, който също се влюби в „Ново начало“. Направи и сценария, който обаче не ми допадна. През това време, той започна настоятелно да ме подтиква да пиша. Синът ми също започна да му приглася да напиша друга книга. Така започнах да пиша „Мечтател“, но да си призная, писането ме отегчава. Ако седна, много бързо пиша, но… Аз съм мързелив и не ми се занимава с нищо… Пътувахме миналата година през януари месец за Малдивите. И в самолета и там на бърза ръка, за три седмици „начатках“ „Опърничавите“. Тя е мъничка, 100 страници. Георги Костов много я хареса. На всичко отгоре е почти готов сценарий за филм. Избрахме артистите и направихме игралния пълнометражен филм. Доволен съм от резултата.

В „Опърничавите“ срещам две поколения – единият е бизнесмен на моята възраст, а мацката – 20-25 годишна. Той си живее спокойно живота на морето. Сутринта след як запой той релаксира на брега на морето и изведнъж от унеса го изважда рев на мотор, който кара красиво момиче. Тя хвърля цигара в морето и той побеснява от арогантността й. Започва словестен двубой, който всъщност е двубой между инфантилното младо поколение и по-опитните и възрастните. Има и любопитна любовна интрига, която става в последствие. Според мене проблемът е, че младите хора нямат добри примери, които да следват.

Филмът „Опърничавите“ е готов, премиерата ще е през февруари в София, след което тръгва по кината. Считам, че изпълнителите на главните роли – Симеон Лютаков и Анастасия Левордашка, са се справили добре.

„Мечтател“ разказва за живота на младеж, чиито родители са го изоставили и той се бори с немотията и живота. После се амбицира, заминава за Щатите да учи, създава семейство…. Тук съм взаимствал донякъде с моите деца. Случват се доста шокиращи събития, които го принуждават да се върне в България.

Пак казвам, че и трите ми книги са провокирани от действителни случки, но са художествена измислица.

Много хора си мислят, че като имаш пари- ще направиш бизнес. Нищо подобно! Спокойно можеш да загубиш много пари и да хлътнеш даже. Толкова други неща опитвам и не успявам. Ако не е основният бизнес и успехът ми в млекоанализаторите, ще бъда като много други потърпевши. Абсолютно съм убеден, че с пари добър бизнес не се прави. Нямаш ли добра идея, нямаш ли знанията – ще ги похарчиш и до там си.

В Стара Загора само Вие сте собственик на два самолета, нали? Каква е тази любов към летенето?

Илюзорно е, че е любов. По-скоро се самоизпитвах. Вече бяхме успели с фирмата и имах достатъчно свободно време. Реших да се пробвам в екстремни ситуации. Летя – и то аеробатично. Аеробатик е този самолет, който може да прави всякакви фигури от висшия пилотаж.

Направихме нашия самолет като експериментален модел и го регистрирахме. Засега е само един – АЛДО 50 и участва във филма „Опърничавите“. Той е подаръкът ми за моята 50-годишнина, а „Алдо“ е прякорът ми от младини. Поне два пъти е по-евтин от западните.

Какво е усещането за летене?

За мене е предизвикателство. Изпитвам себе си. Но е и тръпка. На връх Великден, на 24 април 2011 година преживях катастрофа. От тогава ми се промени виждането за летенето. Зная, че е опасно. Беше публикувана статистика за смъртните случаи при различните екстремни спортове и хобита. Летенето с лек самолет е на първо място. На 100 човека един е загинал, което никак не е малко. От тогава сериозно се замислям и осъзнавам опасността. Всеки път като излитам една от мислите ми е, че може да е до там.

Защо го правите тогава?

Не зная. Такъв съм. Защото винаги ще се лети. Това не е като голямата авиация. Там всичко е много по-сигурно. Но с малката авиация…Просто летя. Не мога да се откажа. Когато имам възможност – хвръквам. Имам глад за свободата, която дава полетът. Веднъж изпитал го човек, трудно се отказва. Трудно се отказвам от фигурите на висшия пилотаж. Човек като е по-млад, по-ентусиазиран, не си дава много сметка за опасностите. Но сега, с новия ми безмоторен самолет, основно с него пак аеробатика правя, една фигура казва се хамър хет с моторния самолет съм правил много пъти. Но там двигателят дърпа напред и по-лесно става. А с безмоторният става по-трудно и често не става. Който веднъж е помирисал небето, трудно се отказва.

Какви бяха мечтите Ви като ученик, като студент? Сбъднахте ли ги?

Да бъда успешен човек по един или друг начин. В един момент реших да стана добър инженер, да измисля нещо хубаво и полезно. И се получи. Общо взето всичките ми мечти са се осъществили.

Когато бях в Математическата гимназия мечтаех да стана морски капитан, за да мога да пътувам по целия свят. Но ми отрязаха крилата. Моята класна беше написала невъзможна характеристика. Всичко беше лъжа, но тя просто не ме харесваше и си отмъсти по този начин. Всички изпити взех с отличен. Изкараха, че имам болно сърце…По-добре. Съдбата ме е опазила. Другата ми мечта беше да имам много деца. Сравнително съм я изпълнил – четири деца имам и внуче Мадлен, дъщеря на сина ми.

Господин Стоянов, Вие сте изявена обществена личност. Членувате отдавна в Ротари клуб, активен дарител сте?

Да, така е, продължавам всеки месец да дарявам по нещо, само че не е необходимо да бия камбаните.

Какво Ви ядосва от обществено-политическия и икономически живот в Стара Загора и в България?

Избягвам да се ядосвам. Приемам живота такъв какъвто е. Мога да съжалявам за някои неща. Едно от тях е, че много е паднало нивото на младежта – претенции, интелигентност, безотговорност. Лошо е, че претенциите им са елементарни – да направят тяло, да изглеждат като мачовци или попзвезди, пък интелектуално да не говорим. За голямо съжаление, разбира се с изключения, са духовно бедни. Това е така, защото не си поставят цели. Разочарова ме това, че в българското семейство не се възпитават такива ценности. Мисля, че всичко оттам тръгва. Не знам дали да упреквам децата, на които никъде не им се показват положителни примери. В обществото ни се толерира самоцелно висше образование, само заради наследството от тъпата социалистическа максима:“Учи, мама, за да не работиш!“ Не – учи за да се изявиш, да направиш нещо полезно, а да не си по-долу. Т.е. висшето образование се възприема като статус, а не като средство за реализация и затова няма никакво покритие. Висшето ни образование е на почти нулево ниво. Много пъти съм давал примери на мои срещи за пълна некомпетентност. За мене много от училищата и специалностите раждат висшисти, които не стават и за специалисти със средно образование. Всичко е нереалистично и нереално.

Много трудно, почти не намирам специалисти за фирмата ми от България. Тъй като не храня илюзия че ще намеря, реших да направя нещо като собствен инкубатор на специалисти. Реших комплекс „Ягодите“ в Ягода да превърна в училище. Учители щяха да бъдат големите ми деца и да си подготвим собствени кадри. Разпратих на 50 училища регулярен имейл, че се интересувам от будни ученици, които да работят в престижно предприятие, тъй като зная, че в университета нищо няма да научат. Щяха да живеят на хотелски начала, щях да им плащам заплата по време на обучението. Ако дойдат 50-100 деца, ще отберем 10-15, които са будни и с перспектива. Другите ще понаучат нещо. Тези, които щяха да останат, щяха да получат добра заплата, а при желание да продължат висше образование – да им осигуря тази възможност. От тези 50 училища не дойде нито един ученик. Това е отчайващо. Не за моя бизнес става дума. Аз си решавам проблема, но за държавата няма бъдеше с такива млади хора.

Ако имате възможност три неща да промените веднага, кои ще са те?

Ще затворя 90% от университетите. Те не само че не са полезни, но са и вредни. Те опорочават децата ни. Това е скрита безработица за мене. Колко хиляди студенти уж учат пет години. Първо им внушават че са някакви специалисти, но имат нулева подготовка. Вместо да полагат труд и да допринасят за брутния вътрешен продукт на страната, само лентяйстват и консумират. Вместо да научат някакъв занаят – стругар, фрезист или друга специалност, смятат че са висшисти на високо ниво, търсят работа, каквато не получават и накрая се захващат с какво да е, за да си изкарат хляба. В университетите правят по няколко приема и приемат куцо и сакато. Тези 10 % останали университети трябва да имат качествени преподаватели, ако трябва и западни, но да започнат да произвеждат истински инженери. От тези 10%, 80% ще бъдат за инженери, защото искаме да се промени животът ни. За да стане това, трябва да си вдигнем икономическите показатели. Това може да стане като произвеждаме високи технологии, които имат висока принадена стойност, като нашата фирма примерно. Докато нищо не произвеждаме или произвеждаме нискоконкурентна стока, няма да се оправим. Сега докарваме що годе от земеделие и туризъм, но …

За втората промяна бих подкрепил интелигенцията чрез финансови стимули, за да може този народ да си повиши интелектуалното ниво.

На трето място бих започнал да пропагандирам и стимулирам семейните ценности. Трябва да се промени ценностната система на народа. Българите трябва да осъзнаят, че не трябва да имат само по едно или две деца. Патриот означава не да вдигаш лозунги и да псуваш циганите. Патриот е да имаш минимум три деца. Най-голямото богатство, което можеш да дадеш на тази държава са децата, народът. Всички обяснения защо българките не раждат повече деца са оправдания. Например частта от Косово в Албания или самата Албания, не са много по-богати от България. Но ти не си албанец, ако нямаш 8 деца. Децата са цветята в градината на Господ. Аз изпълних своя дълг.

Но при Вас нещата са много по-различни. Вие сте не заможен, а богат човек и имате възможност да осигурите най-доброто за децата си.

Едно време не съм бил никой. На 18 години бях беден човек, но бях убеден, че ще имам минимум три деца.

Носи Ви се славата на истински джентълмен и човек, който уважава и цени жените. Така ли е?

Просто разбирам жените. Животът ме вкара в ролята на Дон Жуан. Аз не съм най-големия красавец, но явно умея да ценя красотата. Въпреки, че не се разбрахме с първата ми съпруга, помня една нейна сентенция, че мъжете харесват с очите, а жените – с ушите. Съвременният мъж трябва да разбере, че не с помпенето на мускули и арогантно държание се печелят жените, а с интелект и внимание. Държа на семейството си, абсолютно спазвам правилата, но в същото време не допускам някой да ми отнеме свободата.

На какво Ви научи животът?

Човек трябва да бъде естествен, искрен и честен. Исках да успея чрез създаването на нещо по нормален начин, чрез реализирането на едновремешен идеал. Без лъжа и без далавера. Далаверите са до време. През 90-те години на 20 в. повечето бизнес беше далавера, яхане на конюнктурата, тънки игри и пр. Това касае определен период, след който всичко отмира. Дори да спечелиш, по думите на мой приятел „после пукаш гума“. Стабилното и истинското е, когато следваш постоянен път на креативност. На мене тогава ми се смееха. Сега имам работници, които когато съм печелил по 500 долара на месец, те са изкарвали по няколко хиляди долара. Отиват с микробус до Гърция и се връщат натоварени с джапанки и чехли и бяха в пъти по-богати от мене. Но аз съм си следвал посоката и полека лека съм надграждал. Исках да бъда полезен, да създам продукт. Тези търговци си отидоха, и други си отидоха. Канех ги в моя бизнес, те ме подиграваха :“Ти луд ли си, какво ще произвеждаш? В България няма производство! Много от тях фалираха. Срещам ги и те се жалват:“Ти си добре, защото произвеждаш?“ Нали бях луд, а вие бяхте тарикатите, които само с търговия се занимавахте.

Животът ме научи да бъде реалистично креативен и да бъда полезен на хората.

Вие вярващ човек ли сте?

Вярващ съм, но не съм праведен. Не съм последовател на ортодоксалните норми в църквата. Преди да се кача на самолета, правя кръст и моля Господ да ме закриля. Най-редовно се моля за здравето на близките ми.

Може би подсъзнателно винаги съм бил вярващ, но реално това осъзнах след 90-та година. Тогава се отприщи забраната на комунистите да се посещава църква. Пред мене беше дилемата – от една страна съм модерен човек, инженер, от друга, зная че има някаква сила свише. Трябваше да реша трябва ли да бъда вярващ или не. Мислил съм няколко нощи. Най-накрая прецених, че ако погледнеш – човешкото тяло е уникална транспортна и кръвна системи, уникален компютър, който ние не познаваме. Но той има програма за развитие, има правила, по които работи. Осъзнах, че има Създател на всичко това. Ние само се репродуцираме, но по правила. Логично и математически стигнах до извода, че по-вероятно е да има, отколкото да няма Бог. Сега дори най-новата наука – квантовата механика, също доказва че има паралелни светове. По законите на квантовата механика телепортацията не е измишльотина. Де факто е доказано, че в даден момент съществува. Скоростта на светлината вече не е най-бързото нещо, а връзката между две вплетени частици, които си взаимодействат мигновено. В лаборатория разцепват една частица. Двете частици тръгват в различни посоки. Ако се опитат да измерят едната, тя мигновено влияе на другата. Но едната частица може да се намира тук, а другата – в мъглявината „Андромеда“. И пак си влияят мигновено. Нищо чудно моят мозък да се отразява мигновено някъде в пространството. Това доказва, че душата неминуемо има връзка с други светове.

Според Вас възможно ли е този висш разум да влияе на решенията и поведението Ви? Както писателите, композиторите, художниците и другите дейци на духовността са убедени, че на тях им се диктува свише.

Най-вероятно е така. Ние имаме мисия да изживеем живота си на тази земя. Дадена ни е свобода и от там само от нас зависи е по кои път тръгваме. Вярвам, че човек трябва да прави добро, да преследва щастието си и да се радва на живота. Стоя твърдо на земята. Не търся слава и не я искам, защото ще ми навреди на спокойния нормален живот.

Какво е за Вас Стара Загора?

Стара Загора е родният ми град. Стара Загора ме е направила човек. Аз съм неделима час от нея. Дори да отида да живея другаде, винаги ще се връщам, защото това е не само сантимент. Аз съм Стара Загора.

Росица Ранчева