Евтини уроци по кръшкане от дома предлага ДТ „Гео Милев“

На 10 януари 2019 г., с премиера на лиричната комедия „Прелестите на изневярата“ от Валентин Красногоров, Драматичен театър „Гео Милев“ стартира новата година. Тя ще бъде особено специална, защото през нея се навършват 100 години професионално театрално изкуство в Стара Загора. По този повод, само с още едно изключение, новият афиш ще бъде само от български заглавия, почти всички от които ще имат своята абсолютна премиера.

Какво показват „Прелестите на изневярата“? Това са седем епизода, писани преди повече от 40 години за семейните взаимоотношения в братския по онова време Съветски съюз. Но тъй като няма нищо ново под слънцето, те с пълна мяра важат и днес, и у нас.

Постановчикът Христофор Недков е избрал пет епизода. Това са различни ситуации, представени от различни герои и действащи лица, свързани като с червена нишка от темата за изневерите.

Защо човек изневерява? Това е въпросът. Независимо дали е мъж или жена, дали косите са посребрени, поокапали или боядисани, дали са натрупани доста тлъстинки и бирено коремче, всеки има нужда от любов, от нежност, от опора, от доверие, от хармония. Всеки търси любов и ако вкъщи не я намери, започва да я търси навън. Изневярата е по-скоро духовна, отколкото физическа. Факт е, че човек се вълнува повече от предстоящата среща, отколкото от самата среща.

Десетки анекдоти и афоризми има за кръшкането. Запитали Радио Ереван може ли човек да изневери, т.е. да отиде на любовна среща, през работно време? Остроумното радио отговорило веднага: “Кога друг път!“

Първият „урок“, с който стартира представлението е „Прелестите на изневярата“. Представят го актьорите Миленка Сотирова и Кольо Стайков. И двамата герои са изчезнали набързо от работа, за да се срещнат в дома на кавалера. Ситуацията е колкото вълнуваща, толкова и изнервяща. От страх да не ги потърсят от работното място, да не ги видят заедно, да не се издадат пред „половинките си“, за желаното прелюбодеяние и пр. мечтаното преживяване отлита. Капакът е, преждевременното завръщане на съпругата на домакина…

„Ние никога не се караме“ е следващото действие. Мераклията за извънбрачна връзка Кольо Стайков се завръща при благоверната си съпруга – актрисата Елена Азалова. На семействата с по-дълга практика е съвършено ясно, макар и без да си го признават, че след успешно или безуспешно кръшкане – всичко си личи, като на кино. И тогава започват лъжите – събрание, заседание, среща с приятели, служебна вечеря, карти и какво ли още не. Съпругата пък не се ядосва, че я лъже другарят й в живота. Ядосва се, че той си вярва, че тя вярва на лъжите му. Ако е по-разсъдлива, ще го остави да живее с илюзиите си. Ако й писне – прави скандал, тръшкат се врати, изкарват се кирливите ризи и пр.

Илина Илиева и Иван Калошев представят прелестите на изневярата на по-младите семейни двойки в епизода „Такива ми ти работи“. Едно са сексуални преживявания, гарнирани с обещания за вечна любов и щастие, друго е поемане на отговорност, особено когато се появи и бременност. Такива ми ти работи. Едно са думите, друго са делата.

Изправен на кръстопът пред дълга, честта, чувствата към любимата, предизвикателството, което му поднася съдбата да стане баща, героят на Иван Калошев се прибира у дома си с намерение да поиска развод от съпругата си – в ролята Миленка Сотирова в „Семейни сцени“. Докато младият мъж се триуми как да наруши клетвата си „докато смъртта ни раздели“, съпругата му с готовност и радост си събира багажа, за да се отърве веднъж завинаги от задължението да бъде домакиня и реализираща се работеща жена, да се съобразява с желанията на мъжа си, да го обгрижва, да няма личен живот… Всъщност те отдавна не са влюбените Той и Тя, а съквартиранти, принудени да живеят в едно и също жилище.

Кулминацията на постановката е петият епизод „Женска орисия“. В него се срещат дългогодишната семейна практика с всички възможни компромиси и търпение и темпераментът и нетърпението на младостта, която сега, в този миг иска да бъде желана и обичана. В „Женска орис“ избликва с нова сила талантът на голямата актриса Елена Азалова и на прекрасната и многообещаваща Илина Илиева.

Бях чела някъде разговор между двама лекари, които споделят, че да преживееш живота си само с една жена е нехигиенично. В един стар виц се разказва, че Свети Петър изправил на плаца всички жени преди да ги разпредели към рая или към ада. Провикнал се белобрадият старец: “Всяка жена, която поне веднъж е изневерила на мъжа си, една крачка напред!“ Всички направили по една, по-две и повече крачки. Останала само една. Светецът се обърнал към помощника си: “Тази жена е глуха, иди да й обясниш за какво става дума!“ А в десетата Божа заповед е записано: “Не пожелавай жената на ближния си!“ Тогава?!

„Прелестите на изневярата“ провокира всеки да намери отговор за себе си. Факт е, че в човешката природа е кодирано желание и жизнена потребност от нежност, от обич, от уважение. Но и от нещо ново, от ново усещане за красота, за „пеперуди“, които пърхат под лъжичката ти, от стимули за творчество, за превръщане на мечтите в реалност. Кръшкането е и лична проверка и много често осъзнаване, че човекът до тебе е в пъти по-добър и стойностен от авантюрата, която в повечето случаи ти носи само неприятности.

Вижте „Прелестите…“ Героите са и смешни, и жалки, и прекрасни… А Вие?

Росица Ранчева