За Деня на българското кино!
През 2005 г., по повод 90-годишнината на българското кино, Националният филмов център избира 13 януари за Ден на българското кино и празник на работещите във филмовата индустрия. Датата е свързана с 1915 г. Тогава в България, в София, в „Модерен театър“ е първата прожекция на първия български игрален филм „Българан е галант“ – ням, черно-бял филм, комедия. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля – Васил Гендов. За съжаление, твърди се, че от този филм са запазени само няколко кадъра.
През юни 2015 г. в пространствата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора бе показана фотоизложбата „Сто години българско кино“. Изложбата, подготвена от Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ към Министерство на културата, със съдействието на Българска национална филмотека представи в хронологичен ред интересни работни моменти и кадри от 100 значими български филма. Художественото оформление на изложбата е дело на проф. Божидар Йонов.
По повод изложбата един от големите познавачи и изследователи на историята на българското кино – проф. Александър Янакиев пише: „През януари 1915 г. един млад човек – на 23 години – вижда реализирана една от мечтите си. Това е Васил Гендов – създател и изпълнител в първия български игрален филм „Българан е галант“. От половин година вече е започнала Европейската война, която по-късно ще бъде наречена – Първа световна. Но България засега не участва в нея, защото раните от Балканската и Междусъюзническата войни са още пресни. За един млад мечтател това няма голямо значение. Той е дързък и успява да сложи началото на игралното ни кино.
За стоте си години игралното ни кино може да се похвали със стотици пълнометражни ленти. А като добавим късометражните, телевизионните и сериалите – ще получим хилядите заглавия на многоликото българско игрално производство. Всеки зрител има предпочитания и би подбрал своите 100 ленти. Но която и стотица да вземем от създаденото, в нея ще открием живеца на нашето кино. То не е завладяло световните екрани като американското, нито е многобройно като индийското, нито е хладно-философско като скандинавското. То обаче е родното ни кино. То има награди от най-реномираните фестивали – Кан, Венеция, Берлин и пр. Това е част от историята му. По-важно е, че през последните години редица филми възстановиха контакта с българската публика. След време те ще бъдат цитирани напълно заслужено като класика.
А днес изложбата ни припомня много от творбите, които вече са се сдобили с такъв статут. Да се потопим в спомените и преживяванията с любими артисти, вълнуващи сюжети и ценени автори.“
Обширно изследване на тема „Киното в Стара Загора (1907 – 1952)“ публикува историкът Светла Димитрова (сега вече проф. д-р) през 2014 г. в том 26 на Известия на музеите от Югоизточна България, с. 178-188. В текста отбелязва, че „първите данни за кинопрожекции в Стара Загора са от 1907 г., когато пътуващ цирк демонстрира „живи картини” по време на Старозагорския панаир.” И по нататък авторката продължава: „За първи път съобщение за прожекция в киносалон в града се появява на 10 януари 1911 в старозагорския вестник „Зора”. В него се информират гражданите, че е отворено кино „Модерен театър” при локала „Златен лъв”. Любопитното е, че „цената на билета за кино се равнявала на килограм говеждо месо” (скъпо удоволствие!).
По-късно през годините в Стара Загора се появяват и киносалони – на Н. Г. Баръмов и сие, кинематограф „Луна”, кино „Одеон”, киното при дружество „Театър”, „Модерен театър”, кино „Фокс”. През размирната 1944 г. в града ни има три кина – две на събирателно дружество „Мебел” – Стара Загора, собственост на братя Маринови и третото – читалище „Родина”, наследник на дружество „Театър”.
На 3 март 1926 г. в града излиза безплатен седмичен вестник за кинореклама „Старозагорско кино”, който, за съжаление, след втория си брой на 19 март 1926 г. прекратява съществуването си.
Много още интересни и любопитни факти могат да се прочетат в изследването на Светла Димитрова. Препоръчваме го!
Съвременна Стара Загора съхранява интереса към киното. Вярно, не успя да съхрани многото си кина, включително и три летни, но се създадоха две мощни вериги в двата МОЛ-а. Заедно с това градът е домакин на поредица кинофестивали и филмови дни: няколко години – на София филм фест; след това – на Дни на планинарското кино, отзвук от Международния филм фест Банско; „Златната липа“ – международен филмов фестивал за ново европейско кино; Синелибри с избрани филми от едноименния фестивал в София; MENAR – филми от едноименния фестивал на киното от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка; лятно кино на БНТ. На старозагорци се представят премиери и прожекции на нови документални и игрални български и чужди филми, срещи с техните създатели, фотодокументални изложби.
Реклами за творби на българското, а и на световното кино винаги присъстват по страниците на старозагорския периодичен печат. Представяме ви любопитни кадри!
Снежана Маринова
