Със заупокойна литургия Стара Загора почете повторното си Освобождението

На 13 януари 2019 г. се навършват 141 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. По повод паметното събитие в Катедралния храм „Свети Николай Мирликийски“ отец Емилиян и храмовото свещеничество отслужиха заупокойна литургия в памет на загиналите при превземането, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, руски воини и мирни граждани.

В края на службата, пред събралото се множество, отец Димитър припомни жестоките, но и славни събития преди 141 г.

“След жестоката битка на 31 юли 1877 г. част от опълченците и казаците се барикадират в отделни къщи и оказват отчаяна съпротива. Част от жителите на града също защитават своите домове. Тази съпротива продължава до 1 август, когато вече целият град гори и се разграбва от разбеснелите се войници от нередовните части. Хората, които не са успели да се изтеглят с руско-българския отряд са избити. По различни сведения загиват около 14000 българи. Не са пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове. В тях са убити няколко хиляди души, а храмовете са унищожени.

Освирепели от упоритата съпротива турците извършват нечувани кланета. Английски офицер, който по това време е в щаба на Сюлейман паша и убеден привърженик на турците, ще напише, че „върху българите връхлетели не хора, а бесни дяволи, които убивали всичко що диша“.

Малцина се укриват по тавани и изби. Незасегнати от огъня стават свидетели на нечуваните зверства, при описанията на които езикът се втвърдява, а кръвта замръзва в жилите. Някои от тях успяват да избягат от града през следващите нощи и разказват за видяното и преживяното.

Едва на третия ден Сюлейман паша решава да спре убийствата и да създаде лагер, за оцелелите. Между тях няма мъже. Много жени и момичета са изпратени в робство към Одрин и Цариград. Малцина от тях се завръщат след освобождението на града, прочете отец Димитър.

За храна на турската войска е употребен всичкия едър и дребен добитък на местните хора, или откаран в Одрин и Цариград и продаден на ниска цена.

След оттеглянето на войската на Сюлейман паша от Стара Загора, остава един напълно унищожен и обезлюден град, напуснат дори от домашните животни. В продължение на няколко дни в него не живее никой. Едва към средата на м. август 1877 г. се сформира комисия и в града започват да се завръщат отделни турски семейства, като общият им брой достига до 150 човека. Те се заселват по оцелелите къщи и се заемат да прибират реколтата на българите, която в тази година е била особено богата. По- късно с нея се изхранва оцелялото и завърналото се население.

Цели 5 месеца градът остава в ръцете на турците. През това време пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде в града има камари от трупове. Властите безуспешно се опитват да ги погребат, използвайки ангарията на чирпански селяни, които през ценя са в града, а вечер отново бягат по селата си. Отвратени от ужаса, който царува- мъченически загиналите старозагорци така и не са погребани, а малкото погребани са погребани плитко и части от тях се показват.

В книгата си „Страданията на българите и Освобождението на България 1877/1878 г.“ Георги Димитров посочва, че през цялата есен и началото на зимата на 1877 г. в града живеят само двама българи – една жена, която слугува на турско семейство и едно глухонямо овчарче.

Зимата на 1877 г. е сурова, а падналият стяг е дълбок. Уповавайки се на това, турците не само не са били особено бдителни в края на годината, смятайки, че русите няма да атакуват в такова време. На 10 декември 1877 г., след дълга обсада, град Плевен е освободен. Руското командване решава да предприеме широко мащабно нападение по всички направления, въпреки лошото време. Проявявайки героизъм и себеотрицание, водени от български водачи, руските войски отново преминават старопланинските проходи, като преодоляват турската съпротива и разбиват турците при лагера им Шипка-Шейново в началото на м. януари 1878 г. По време на зимното преминаване на Стара планина, издръжливият, подвижен и владеещ себе си генерал майор Стругов е назначен за командир на полк, включен в средната колона на Южния отряд при заключителния етап на войната. Началник е на предния отряд -три конни полка в авангарда на колоната генерал Михаил Скобелев. Отрядът има задача да прочисти остатъците от османската армия. След освобождението на град Казанлък на 13 януари 1878 г. на същия ден е освободен и град Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане от страна на населението. Единственият посрещач е българката Неда Черковина, която успява да оцелее в петмесечния ад. По-късно тя разказва за преживените от нея страдания през това време.

Тези събития не са упоменати от хроникьорите, защото те се завръщат по-късно в освободения град и за това, което е станало, се осведомяват от завърналите се по-рано хора.

Започва бавното и мъчително възстановяване на града от руините, за да достигне до нас, съвременниците в днешния вид.

Вечна и блаженна да е паметта на загиналите при повторното освобождение на Стара Загора! Бог да ги прости“!, заключи словото си отец Димитър.

На събитието присъстваха Старозагорският митрополит Киприан, зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова, началникът на отдел „Култура“ Диана Атанасова, директорът на Регионалния исторически музей Петър Калчев, общински съветници, много граждани.

Росица Ранчева