В неделя честваме второто освобождение на Стара Загора от турско робство

На 13 януари 2019 г. от 8:30 ч. в катедралния храм „Св. Николай Чудотворец“ в Стара Загора ще бъде отслужена заупокойна литургия в памет на загиналите при превземането, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, руски воини и мирни граждани по време на Руско-турската освободителна война 1877/1878г. В най-новата история на града, това събитие се организира и отбелязва от 2008 г. от Община Стара Загора и Старозагорската митрополия.

Според исторически данни на 13 януари 1878 г. в Стара Загора влизат три полка гренадири, командвани от ген. А. П. Струков.
Настъплението е част от атаката на Руската армия по пътя за Търново, Сеймен и Одрин. Има разминаване в датите на повторното освобождаване на Стара Загора. В различните източници е отбелязано 1 или 13 януари 1878 г., а опълченецът Тодор Мутевски пише, че българските опълченци влизат в града още на 30 декември 1877. Липсват точни сведения, тъй като основните информатори – Атанас Илиев, Минко Минев Димитър Хаджигенчев – Бечо и Хаджи Господин Славов са отсъствали по това време.
Атанас Илиев пише: „Ние стигнахме в Стара Загора след цели два месеца от повторното й освобождение и намерихме дори гражданите, колкото бяха останали живи и здрави, помирени с положението си. Какво е било по-рано слушахме само да ни се разказва.“ Минко Минев уточнява:“ Излязох от Стара Загора на 17 юли 1877 г. като оставих градът здрав и цветущ и се върнах на 26 януари 1878 г. и заварих града, особено българските махали – пепелища“.

В „Летопис“ на Иван Неделчев четем:

На 11 януари 1878 г. в Ески джамия се отслужва молебен, на който присъства главнокомандващият руските освободителни войски Николай Николаевич. По същото време, пак в джамията, стават и първите сватби на завърналите се бежанци в родния град.
Руски офицер определя за място на боя Самарското знаме, където е загинал подполковник Калитин. Той го посочва на учителя Петър Иванов, тогава окръжен управител.
През м. март 1978 г. в Стара Загора се провеждат избори за окръжен административен съвет, окръжен съд и градски съвет. Веднага местната управа започва да работи върху нов градоустройствен план. Основните насоки са изграждане на училища, на община и на затвор. До средата на 80-те години градът има мъжко и девическо училище,общинска сграда, която за съжаление е опожарена по-късно и голям затвор.

По данни на летописеца Георги Димитров, царската армия посрещнали само една жена и едно дете. Българските махали са били пепелища. Тук-там в студената зима са се мяркали оцелели и завърнали се от бягство старозагорци.

Историчката Ваня Донева предостави на медията ни спомени на Неда Черковкина – свидетелка на случилото се между първото и второто освобождение на Стара Загора.

Страданията на една българка

Драматичните събития край Стара Загора на 31 юли 1877 г. предизвикали бягството на оцелелите българи, търсещи спасение отвъд Балкана и отчаяната съпротива на отведените в Одрин жени и деца. Боят приключил, но останали изпепелените домове и непогребаните жертви, покосени от турския ятаган…

Радостта на старозагорци, породена от първата глътка свобода, бързо била заличена от сполетялата ги трагедия.

Градът останал пуст и безлюден.

Само една българка – Неда Черковкина – продължила да го обитава, сякаш за да види и разкаже за случилото се от опожаряването на града до повторното му превземане от руската армия през януари 1878 г.

Тя се скрила така, че и „дяволът да не я намери”. Изчакала известно време и след като усетила, че всичко е спокойно, решила да излезе. Обиколила всички здрави къщи, надничала в някои от недогорелите, на всяка стъпка се препъвала в трупове, но нито един жив другар не срещнала и „като котка по таваните, вечер сама се прибирала”.

След няколко седмици част от местните турци се върнали в града. Някой си налбант Хасан, при пристигането си намерил Неда и я взел, за да му слугува. Не закъснели и разбойническите акции на турци и цигани. Те обикаляли и ограбвали къщите. Те ровели, копали и непретърсен кладенец не оставили, търсейки имане. Много българи, преди да избягат от града, хвърляли парите си в кладенците, но после, при завръщането си не ги намерили. Господарят на Неда, всеки път като се прибирал „казвал по една хаирлия дума”, защото непрекъснато намирал „връв жълтици, златен пръстен, гривна, часовник”.

Освен Неда и едно момче – селянче, в града други българи нямало, чак до второто идване на русите. Оцелялата жена по-късно разказвала, че няколко пъти турци искали да я убият при чешмата, но тя някак успявала да се спаси. Опитите за нападение пред къщата, където слугувала, били осуетени от жената на Хасан, която я защитила с думите „ако убиете първо мене, може да убиете и нея”. Другият българин, обитавал града между първото и второто му освобождение, било едно нямо момче, което облечено по турски, пасяло овцете, заграбени от господаря му Хасан.

След като се разпространила вестта за настъплението на руската армия, турците, обитаващи Стара Загора, бързо я напуснали, бягайки. Неда отново останала сама, за да дочака свободата.

Влизането на руските войски 13 януари 1878 г. не било ознаменувано от тържествен звън на черковните камбани.

Трите полка гренадири, командвани от ген. А.П.Струков, нарушили тишината и ледената пустота на безмълвния град.

Посрещнала ги от една самотна българка…

По-късно тя споделяла със завръщащите се старозагорци преживените си мъки и страдания през тежките и тягостни дни. А руините на града били нейни безмълвни свидетели, защото както пише Атанас Илиев „ние стигнахме в Стара Загора след цели два месеца от повторното й освобождение… Какво е било по-рано слушахме само да ни се разказва.”

А сведението за Неда Черковкина – свидетелка на случилото се между първото и второто освобождение, е достигнало до нас, уловено и преразказано от Г. Димитров в книгата му „Страданията на българите и освобождението на България през 1877-78 г.”.

На 19 юли стар стил (31 юли -нов стил) 1877 г. Стара Загора след тежки боеве е опожарена от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война.

На 22 юли Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и освобождава града. На 23 юли ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в града. На 24 юли ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател поетът П.Р.Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд за превземането на града от турците. На 30 юли отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град. В същото време 40-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Но част от опълченците и казаците, се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август. След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски, убитите са безчет. Само в храма и двора на старозагорската църква „Света Троица“ са избити 2 500 души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцете на турците.

На 13 януари 1878 г. Стара Загора е освободена повторно. Разчистването на града започва след Освобождението на България.
На 5 октомври 1879 г. , в днешния парк „5 октомври“, преди 140 години, генерал губернаторът на Източна Румелия княз Алеко Богориди поставя символичния първи камък за градежа на нова Стара Загора.

Dolap.bg