С постановката ГЕО-ЕГО Стара Загора ще почете Гео Милев
На 15 януари 2019 г. се навършват 124 години от рождението на големия европейски поет, преводач, художник, родолюбец и светла личност Гео Милев. По този повод на 23 януари т.г. от 18:00 ч., Къща-музей „Гео Милев“ организира гостуване на Татрална лаборатория „Алма Матер“ при Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с постановката „ГЕО-ЕГО“.Това съобщи за dolap.bg Яна Ленова-Димитрова от къщата музей.
Целта на проекта „ГЕО-ЕГО“ е да бъде свалена публичната маска на лицето на поета и да се покаже неговото творческо лице. Адресиран е към младото поколение, към учениците от гимназиите. За всички тях Гео да бъде не само бащата на българския модернизъм, но и лицето на българския модернизъм, част от лицето и на европейския. Този проект е нова версия на спектакъла, който вече има своите привърженици не само в България, но и по сцените на европейските фестивали.
Основният театрален похват, който се прилага е освобождаване от имитация, бутафория, театралност. Премахването на драматичния ефект разкрива интимно-личното пространство на всеки един от актьорите, респективно – на всеки от зрителите, които посредством провокации, неусетно ще бъдат въведени в тематиката на спектакъла. Ще им се даде възможност за личностна интерпретация на видяното, благодарение на това, че то ще бъде не докрай изказано – само загатнато, фрагментарно.
Целите на проекта са да се развива и популяризира философията и методологията за правене на синтетичен театър, завещан ни от Гео Милев. Фокусът е върху ритъма, така важен в експресионизма. „ГЕО-ЕГО“ е спектакъл за конфликта между Егото на отделната личност и обществото, което не иска да приеме другостта, истинската вътрешна идентичност на личността, която има свое автентично душевно пространство.
„Там, дето има усилие за стил, има стих“ – казва Гео Милев. Спектакълът е поезия, синтез в мисълта и средствата. Тялото, езика на тялото е основно изразно средство. Тялото в неговото настояще в автентичния му покой, в който се ражда и умира нашата личност, нашият вътрешен човек, нашият богочовек…
По отношение на драматургията, ясно се очертава тенденцията за фрагментарност и насипност на текстовата партитура. Наратив липсва, доминиращо значение има празното пространство между фрагментите, което дава възможност на зрителя за активност по повод на спектакъла. Зрителят е поканен сам да изгради мостовете между отделните фрагменти и да ги изпълни с личните си асоциации и рефлексии. Така драматургията се сглобява в съзнанието на всеки един поотделно. „Фрагментът изразява цялото много по-добре, отколкото цялото изразява само себе си.“
Режисьор: Николай Георгиев; Хореография: Петя Йосифова; Текст: Гео Милев
Участват: Валерия Димитрова, Вирджиния Пейнова, Димитър Димитров, Мирослав Кокенов, Ирена Петрова, Марко Дженев, Нева Димитрова, Николай Андреев, Теодора Атанасова, Калина Палавеева, Ромина Николова
Времетраене: 60мин
Любими текстове от представлението с любими фотографии:
“Отечеството е в опасност! Прекрасно, но… що е отечество ?“
Какво би казал Гео Милев за всичко онова, което се случва сега ?
Нека заедно се опитаме да си отговорим. Не за другите, а за себе си. За нашия вътрешен човек… “Геото ни е Его“
***
Ние вървим тихо през снега.
Тихо с нашето дълбоко щастие.
Вървим като по цветя.
Един човек тръгна бос,
Със собствената си кръв,
през Божия сняг.
Един човек върви като по цветя.
Черна вечер, Бял снегът.
Гео Милев (Георги Касабов Милев 15.01.1895, Раднево – след 15.05.1925 – София)
Роден е в учителско семейство. Баща му изоставя учителството и урежда книжарница и издателство в Стара Загора.
От детска възраст проявява интерес към литературата и рисуването. През 1907 г. в детското вестниче „Славейче“ (бр.15 от 5.1.1907) е отпечатано първото му стихотворение. Като ученик в Старозагорската гимназия (1907-1911) издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стохотворения; подписва се Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич. Ученическите му стихове са повлияни от творчеството на П.П.Славейков, когото смята за свой учител в поезията и естетиката. През ученическите си години превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. С. Колцов, А. А. Фет и др. Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912); продължава образованието си в Лайпциг (1912-1914), където слуша лекции по философия и по театрално изкуство и пише дисертация за Р. Демел. През декември 1913 г. в сп. „Листопад“ се появяват първите му публикации -“Литературно- художествени писма от Германия“. По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма; ориентира се в немската литература и в културния живот в Германия, увлича се от модерната немска поезия. През юли 1914, след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с английската литература, изучава английски език. Среща се с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915). Отпечатва в ограничен тираж литературни листове за Ст. Маларме, Р. Демел, П. Верлен, Ем. Верхарн и Фр. Ницше, които съдържат преведени от Милев стихове; всеки лист е посветенн на някого от младите поети-символисти -Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915-1916 заедно с Н. Икономов организира в Ст.ара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления. През март 1916 е призован да отслужи военната си повинност в ШЗО в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-и троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу англичани и италиaнци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29.04.1917 неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око. През февруари 1918 г. заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран; остава до март 1919 г. Въпреки няколкото операции по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание „Акцион“. След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919-1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.
Под влияние на новата обществено-политическа обстановка в страната пред 1922-1923г. възгледите му еволюират. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на сп.“Пламък“, което започва да излиза през януари 1924 г. В него Гео Милев печата статии,“Грозни прози“, поемата „Септември“, началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7-8 на сп. „Пламък“ е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. Убит и заровен е в общ гроб в Илиянци.
Dolap.bg