Мистерии витаят около родната къща на поета Веселин Ханчев

Поне две, засега, са мистериите около родния дом на големия български и европейски поет и преводач, старозагореца Веселин Ханчев. Той е Почетен гражданин на Стара Загора от 22 ноември 1962 г. Едната мистерия е, че през 1998 г., неизвестно кой и по какви причини, на сградата, находяща се на ул. „Сава Силов“ № 39 в Стара Загора, където минава детството и юношеството на бъдещия поет, е отнет статута на паметник на културата от местно значение. Тя е извадена от списъците на Националния институт за паметници на културата, веднага след което е продадена на частни лица. Другата тиражирана и официално документирана с невярно съдържание мистерия е, че родната къща на Ханчев е съседната сграда на същата улица (№ 41). Всъщност на това място е била клиниката (болницата) на родителите на Веселин Ханчев – д-р Невена Азманова-Ханчева и д-р Симеон Ханчев. Резонно е раждането да се извърши в клиниката и… само толкова. Неясно е, коя институция е подала информацията, която се намира както в Регионалния исторически музей, така и в Националния институт за паметници на културата.

Обективността изисква да внесем допълнителна информация. Всъщност на ул. „Сава Силов“, в пресечката й от бул. „Цар Симеон Велики“ и на юг – с ул. Генерал Гурко“, допреди 1998 г., пет са били сградите със статут на паметници на културата от местно значение: Храм „Свети Николай“ – напълно реновиран отвън и отвътре и през 2018 г. и обявен за катедрален;

Домът на арх. Мара Георгиева, който след като беше превърнат в руина, поради недоразумения между наследниците, попадна в ръцете на грижовния стопанин и вече собственик Пламен Русев. По архивни снимки и документи, той възстанови напълно сградата и я превърна в един от най-атрактивните хотелски комплекси с ресторант „Уникато“.

На No 37 е домът на арх. Христо Димов. Той е построен през 1923 г. , естествено по проект на стопанина си. Отличава се със стил Сецесион. След смъртта на архитекта през 1983 г., къщата не е обитавана приблизително 30 години и добива окаян вид, наводнена е и е със занемарени общи и дворни пространства. От 2012 г. „Къщата на архитекта“, както вече добре е известна в града и не само, се стопанисва с много грижа, отговорност и любов от Сдружение за съвременно изкуство и култура. Тук организацията провежда редовно арт дейности и културни събития за деца, младежи и почитатели на съвременното изкуство.

Сградата на № 41, някогашната Ханчева клиника. През годините назад, до 1991 г. е била Дом Литературна Стара Загора с прословутото кафене на писателите „Пегас“. Тогава по най-брутален начин, духът и душата на Стара Загора, събрани в стотици ръкописи, книги, картини, вещи, богат снимков материал и пр. на поетите и писателите от Града на поетите, са изхвърлени буквално на улицата и започват да се скитат немили-недраги по мазета, складове, училища. Да зъзнат от студа, да се мокрят от дъжда, да изгарят от жегата… Накрая са приютени в една боксониера в очакване на по-добри дни за духовността на Стара Загора. През настоящата 2019 г. най-сетне може би ще влязат в своя нов дом. Та, през същата 1991 г. имотът на ул. „Сава Силов“ № 41 е върнат на собствениците, които не са наследници на фамилия Ханчеви. Сега тук, под наем, се помещават училище „Европа“ и различни други частни институции.

На 28 декември 2018 г., на последната за годината пресконференция, кметът на Стара Загора Живко Тодоров акцентува върху един от изостаналите за решаване проблеми – опазването, възстановяването и съхраняването на старите къщи, паметници на културата. Темата е възложена на общинския съветник Милена Желева, председател на Постоянната комисия по култура, туризъм и вероизповедания при Общинския съвет.

„Към края на 2018 г. кметът Живко Тодоров разпореди да започне процедура, с която Община Стара Загора да поиска възстановяване на статута на сградата като паметник на културата от местно значение, съобщи за dolap.bg Милена Желева. – Къщата е частна собственост и ще си остане такава, както са и редица други обекти в областния град, но са паметници на културата. Такива има по ул. „Генерал Столетов“, „Христо Ботев“, Второ основно училище „П. Р. Славейков“, повечето храмове в града… Идеята е родната къща на поета Веселин Ханчев, на когото на 4 април 2019 г. ще отбележим 100 години от рождението, е да бъде запазена. Собствениците й да изпълнят задължението си да я поддържат в подходящ вид, а не да е напълно занемарена, както е сега. Къщата е построена около 1910 г. От тогава са се сменяли собствениците й. Последните – не са наследници на Ханчеви, но това няма значение. Къщата е факт. Тя е много красива. При добро желание на сегашните собственици има възможност Общината да я закупи, но всичко зависи от предявената цена“.

Милена Желева поясни, че е изпратила официално питане до Института за паметници на културата с молба за настоятелен отговор защо е свален статутът от действителния роден дом на Веселин Ханчев през 1998 г. и по чие искане, както и причината за объркване на функционалната характеристика на сградите.

„За нас е много важно тази истина да излезе наяве и да не бъде отмита за поколенията“, категорична е г-жа Желева. Междувременно тя е сезирала ресорния зам.-кмет по строителството Янчо Калоянов, който по Закона за устройство на територията, има право да задължи собствениците да приведат двора и сградата в приличен вид.

Връщането на статута на сградата на ул. „Сава Силов“ № 39 като паметник на културата от местно значение е необходимо и поради факта, че ако собствениците не изпълнят задължението си, според закона, Общината има право със собствени средства да въведе обекта, който се намира в абсолютния градски център, в приличен вид и после, по съдебен път да си върне направените разходи. При такъв случай, тя ще има право и на съсобственост.

По време на брифинга, градоначалникът каза още, че е възложил на главния архитект, на отделите „Култура“ и „Строителство“, със съдействието на Милена Желева, да се сформира екип за извършване на прецизен преглед на стари и на нови сгради, свързани с историята на Стара Загора и предприемане на постъпки за получаване на защитен статут.

Стара Загора тачи и цени мъдреца, който разкри пътя „За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори…“, който разказа историята на „Парижкият дъжд, възпят от една шарманка“, който оптимистично прескочи времена и прегради и заяви „Жив съм!“. На негово име има училище – Девето основно. Вече 35 години на негово име се провежда ежегоден Национален младежки конкурс за поезия.

През 2000 г. на общоградско събрание в Стария театър, дъщерята на поета Елка Ханчева обяви, че от името на семейството, дарява на родния град на Веселин Ханчев библиотеката му с 2500 тома книги, неговото бюро и други вещи. Още тогава те са получени с благодарност и признателност и се намират в Музей „Литературна Стара Загора“.

Веселин Симеонов Ханчев е роден на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет през 1941 г. Литературен уредник във вестник „Литературен глас“, участник във Втората световна война, началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София, драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Редактор в списание „Пламък“ и в Българска кинематография.

Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава и Париж. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, а след 1944 г. на всички периодични литературни издания. Автор е на гражданска и интимна лирика, пиеси – „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан, творби от френски и руски поети. Автор е на книгите: „Испания на кръст. Стихове“ , „Избрани стихове“ , „Знаме на дружбата. Стихотворения за пионери“, „Луиджи. Поема“, „Стихове в паласките“, „Смешен пантеон“, „Лирика“, „Машината на времето“, „Роза на ветровете. Стихотворения“, „Чудната врата. Стихове за деца“, „Лирика“, „Стихотворения“, „Пъстро ято. Стихове за юноши“, „За да останеш. Избрана лирика“, „Свирепият славей. Сатир. стихотворения“, „Стихотворения“ , „Малки пиеси за големи сърца. Едноактен театър“ , „Избрани произведения, „Избрани творби“, „Жив съм. Стихове“. Негови стихотворения са преведени на немски, руски, френски, полски, румънски, украински, унгарски, чешки, японски и други езици. Умира на 4 ноември 1966 г. в София.

Росица Ранчева

Веселин Ханчев

ЖИВ СЪМ!

Нажежено е до бяло

всичко в мен.

Жив съм.

Падам и крещя от болка.

Жив съм.

Не от болестта боли.

Боли ме, че съм повален.

Жив съм.

Като тетива треперя цял.

Жив съм.

Цял горя и в треска викам.

Жив съм.

Не от треската треперя,

а от гняв,

че съм се спрял.

Жив съм.

Хора, спрелите минути ме болят.

Жив съм.

По загубените пътища крещя.

Жив съм.

Хора,

искам рождества,

не искам смърт.

Жив съм.

В мен крещи недороден света.

Жив съм.

Мъртъв ще съм,

ако не крещя от болка,

Жив съм.

Хора,

чуйте диагнозата на болестта:

жив съм.