Операта не успя да побере публиката за новогодишния си концерт!

На 31 декември, 6 часа преди 2018 г. да остане в историята, завесата на Държавна опера Стара Загора се вдигна за последно, за станалия вече традиционен Новогодишен концерт. Пред официалния вход, няколко десетки млади хора напразно търсеха билети, като предлагаха двойна и тройна цена. Оказа се, че още в средата на декември, местата са били разпродадени. (Ха дано така да бъде и през цялата 2019-та).

Празничното настроение трептеше във въздуха от естетската украса, от новите тоалети и парфюми на дамите, от галантността на кавалерите, от очакването на нещо истинско и красиво. И то се случи.

Двучасовата програма, която премина като миг, започна традиционно с легендарния „На хубавия син Дунав“ от Йохан Щраус. Новото този път беше освен  изпълнението на оркестъра и гостуващата певица Еделина Кънева. По време на концерта дамата  смени общо три тоалета и се представи с още две арии на Илайза от „Моята прекрасна лейди“ на Фредерик Лоу и ария на Анна-Елиза – „Обичай небето на земята“ от оперетата „Паганини“ на Франц Лехар. Кънева направи и дует на авторската песен „Море от мечти“ с шоумена Тончо Токмакчиев. Той пък изпя песен на Дулитъл „С мъничко късмет“ от „Моята прекрасна лейди“ и песента „Tu che non chiagne” от Ернесто де Куртис.

Красивата и гласовита Елена Петрова беше на вълните на „Царицата на чардаша“. Вдъхновено и темпераментно тя изпълни голямата ария на Силва Вареско, а с тенора Ивайло Йовчев – и любимия дует „Помниш ли ти…“ Ивайло Йовчев изпя и класическата „Гранада“  от Августин Лара.

„Цикълът“ посветен на любовта „откри“

Пламен Кумпиков с арията на Дулкамара от „Любовен елексир“ на Доницети.  „Щафетата“ пое елегантната Емилия Джурова като Джудита от едноименната оперета на Франц Лехар. Хабанерата на Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, този път изсвири очарователната възпитаничка на НУМСИ „Христина Морфова“ Здравка Василева – носителка на специални призове от национални и международни конкурси. Темата продължи с мощния си бас  Ивайло Джуров с Куплети на Ескамилио от „Кармен.

Карамболина на Яница Нешева отново ни върна при Имре Калман и неговата „Теменужката от Монмартър“. Заедно с Георги Динев изпълниха дует на Пешо и Станка от „Време за любов“ на Димитър Вълчев.  Георги Динев пък се превъплъти в Дон Кихот от „Човекът от Ла Манча“ на Дейл Весерман.

Единствената оперна ария – на Леонора от „Фаворитката“ на Гаетано Доницети представи Офелия Христова. Настроението на солистите, удачните мезансцени, вдъхновените им изпълнения се предадоха и на публиката. Трябва да отбележа, че всички солистки се представиха със собствени изрядни тоалети, прически, бижута и пр., което също допринесе за „флирта“ им с публиката.

С чаша шампанско, финалът беше поднесен от всички солисти с „Наздравица“ от „Крокфер“ на Жак Офенбах.

Красиви акценти в програмата бяха

изпълненията на легендарната балетна трупа

при операта: „Валс на цветята“ от „Лешникотрошачката“ на Чайковски (хореография на Карлос Сантос от трупата, познат на зрителите като Санчо Панса в балета „Дон Кихот), „Фламенко“ , „Вариации на Китри и Амур“ от „Дон Кихот“ на Лудвиг Минкус, „Кан-Кан“ от Фантастичното дюкянче“ на Росини и „върхът на сладоледа“ – танц на четирите малки лебеда – в случая пет, от „Лебедово езеро“ на Чайковски, но този път шаржирано от балетисти, облечени в пачки и имитиращи досуш балерините (Фредерико Пинто, Ивелин Христакиев, Франческо Бориело, Калин Любенов и Фрагискос Кликас). Оказа се, че освен перфектни танцьори, тези млади мъже са надарени и с чувство за хумор, което пък вдигна публиката на крака от възторг и смях.

За мене „черешката на тортата“ на тази новогодишна наздравица в операта беше оркестърът.

Фантастичен! Универсален! Атрактивен! Освен несравнимите качества на инструменталистите, успехът се дължи и на гост-диригента от Великобритания Крис Мак Кракън, който успя още в началото на концерта да изгради мост между сцената и залата. При изпълнение на ариите и дуетите, оркестърът просто акомпанираше – точно, сдържано, елегантно. Той се развихри при „Гръм и мълнии“ (Unter Dommer und Blitz) от Йохан Щраус и обра точките при „Виенския карнавал“. Финалният „Радецки марш“ публиката изкара на крака, с възторжени аплаузи към всички участници в това незабравимо преживяване.

Задължителни аплодисменти и комплименти към постановъчната работа на режисьора Славчо Николов, който продължава да изненадва приятно публиката с творческите си търсения – сдържани, изчистени, но затова пък много въздействащи.

Комплименти и към всички, които работеха зад сцената – осветители, озвучители, към фризьорката Дора Георгиева, към техническия персонал, разпоредителите и пр. и пр.

Празникът – радостен и вкусен, продължи във фоайето на изискан кетъринг с много марково вино, предоставено от спонсора на операта Мидалидаре, в студена и топла кухня, с много настроения и благопожелания за здрава и честита 2019 г.

На чаша вино, всички изразиха не само благодарността си към трупата на Старозагорската опера за предоставената радост и удоволствие, но бяха категорични, че това е най-добрият оперен театър в България, заслужена гордост на Стара Загора.

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров за Държавна опера-Стара Загора

 

 

.