Ако Христос не се роди в сърцето ти

Ако Христос не се роди в сърцето ти

„Или не съзнавате, че Иисус Христос е във вас?
Не съзнавате, само ако сте недостойни“ (2Кор. 13:5).

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята.

Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението.

Не само богоизбраният народ – древният Израил, но и античният гръко-римски свят имат от векове предчувствието за идването от небесата на Месия като централно събитие в живота на човечеството.

Цицерон (106 – 43 г. пр. Хр.) се позовава на прастаро предание, според което ще се яви небесен Избавител, Който ще спаси целия човешки род.

В свое стихотворение Хораций (65 – 8 г. пр. Хр.) разсъждава:

„Кой е в състояние да ни примири с Небето? Никой смъртен, дори и най-праведният. Само Бог може да осъществи това велико дело. Нека слезе Той от небесните висини, като вижда нашите бедствия“.

Най-поразително е обаче свидетелството на Вергилий (70-10 г. пр.Хр.). Чрез Кумейската Сивила – загадъчна древна гадателка и прорицателка – той прави предсказанието:

„Ще се роди тайнствено Дете, Син на Божеството, чрез Което ще се поднови всичко създадено. То ще убие змията-звяр, ще премахне греха и ще въдвори мир в цялата земя…“

Античният свят е бил обхванат от дълбока криза. (Впрочем в много отношения тя наподобява духовните търсения и на нашето съвремие – историческите паралели очертават сходството.) Това е била цивилизация, която е започнала да изяжда самата себе си. Тя е поставила материалното над духовното. Това е бил свят, разтърсван от слепи страсти – свят на демагогия и излъгани тълпи, на разпътство, на омраза и безчовечност. В него обаче е бил дълбоко стаен копнежът по истинния Бог…

И в тази безнадеждна действителност – през оная Велика нощ на Ориента – идва Божествената Любов. Идва тихо и незабележимо. В спокойно величие и тържественост. Не с грозната мощ на оръжието, не с бързопреходния блясък на политическата власт и не с проникновението на рационалното познание. Вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. Висшата реалност обновява в потока на относителното безусловните ценности на човешкия живот. Хвърлен е мост, който съединява Бога с човека, висшето с нисшето.

Във вид на невинен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли, за да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци.

Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение, най-кратко изразено, е: „Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!“

Дълбокият поврат трябва да стане вътре в самите нас – да ни изтръгне от стихията на зверските инстинкти, да ни преобрази със силата на любовта и човечността, с добротата и душевната хармония.

„Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот“ – възкликва мистикът поет Ангелус Силезиус (1624-1677).

А църковният отец и мислител св. Ефрем Сириец (IV в.) с проникновението на източен мъдрец пише:

„Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост.

Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.

Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.

Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.

Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.

Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника…

Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято“.

Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното преклонение не към някаква незнайна Висша Сила, но към конкретната историческа Личност на Иисус Христос – извор две хилядолетия на титанична духовна енергия в човешките сърца.

Бог – Творец на вселената – се явява в плът, за да ни научи на най-първичния и велик закон на живота: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:12-13).

Син Божи, роден преди всички векове, дойде в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, за да ни извести спасителното Си учение – учение на любов към човека за утвърждаване на неговата свобода и право на достоен живот в истина, добро и красота.

Проф. д-р Антоний Хубанчев

Из книгата „Аз Съм Пътят и Истината, и Животът“, Издателство „Нов Човек“, София, 1997 година

Бъдни вечер

Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.

Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември – предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец – Игнажден.

От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово – Коледа. Оттук и името им – коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.

В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица – прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: „Ела, Дядо Господи, да вечеряме.“ На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: „Честито Рождество Христово!“, а те им отвръщат: „Амин! На многая лета, за много години!“.

Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва „Отче наш…“, прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.

Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)

След това старшият казва: „По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни.“ Всички се прекръстват и казват „Амин!“.

В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. „кондак“, вкратце – разкритие религиозната същина на празника.

Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват –
понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог.
(от Св. Роман Сладкопевец)

Този ден се нарича „Бъдни вечер“, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в миналото, тъй и сега, с радост да ги изпълняват.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд.Тавор.

МОЛИТВИ НА БЪДНИ ВЕЧЕР

Слава на Теб, Който ни показа светлината!
Слава във висините Богу, и на земята мир,
между човеците добра воля!
Хвалим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, славословим Те, благодарим Ти заради великата Твоя слава.
Господи Царю небесни, Боже Отче Вседържителю,
Господи Сине единородни Иисусе Христе, и Светий Душе!
Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца,
Който вземаш върху Си греха на света, помилуй нас –
Ти, Който вземаш върху Си греховете на света!
Приеми нашата молитва,
Ти, Който седиш отдясно на Отца, и помилуй нас!
Защото само Ти си свят, само Ти си Господ, Иисус Христос, за слава на Бога Отца! Амин!
Всеки ден ще Те благославям и ще прославям Твоето име во веки и във вечни векове!
Удостой ни, Господи, през тоя ден да се запазим от грях!
Благословен си, Господи, Боже на отците ни,
и хвално и прославено да е името ти во веки! Амин!
Да бъде, Господи, милостта Ти над нас,
според както Ти се уповаваме!
Благословен си, Господи, научи ме на Твоите наредби!
Господи, прибежище бил си нам от род във род.
Аз рекох: „Господи, помилуй ме и изцери душата ми,
защото съгреших пред Тебе“.
Господи, към тебе прибягнах,
научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог.
Защото у Тебе е изворът на живота;
в Твоята светлина ще видим светлина.
Продължи Твоята милост към тия, които Те познават.
Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!
Слава на Отца и Сина и на Светия Дух,
и сега и винаги и во веки веков. Амин.
Светий Безсмъртни, помилуй нас!
Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!

След това се продължава с

молитвата „Отче наш“
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята.
Насъщния ни хляб дай ни днес
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжници си,
и не ни въвеждай в изкушение,
но ни избави от лукавия.
Защото Твое е царството и силата, и славата
на Отца и Сина и Светия Дух,
сега и всякога и во веки-веков.
Амин!

След това се произнасят

Тропарите:
Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера.
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват –
понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!