Директорът на Държавна опера Стара Загора Огнян Драганов пред dolap.bg: ”Със 17 премиери, над 200 спектакъла пред 65000 зрители изпращаме с благодарност 2018г.“

Господин Драганов, каква 2018 година изпраща Държавна опера Стара Загора?

2018-та беше година на усилена работа на целия екип на операта. Работа, която гарантира представяне на оперни и балетни спектакли на много добро ниво, както в Стара Загора, така и в София, във Видин, в Правец и навсякъде, където сме гостували. Не сме си позволявали компромиси никъде и на никаква цена.

Операта е изкуство, което се възприема умозрително. За него има два критерия – оркестър, хор и солисти да изпълняват музиката чисто и на сцената да има прекрасна визия. Без тези два основни компонента, операта няма как да съществува и да прави добро впечатление на публиката.

През годината, която си отива, действително направихме доста интересни проекти. За нашата трупа най-значимото събитие беше съвместната дейност на двата културни института – Операта и Кукления театър. Със съвместни творчески усилия успяхме да реализираме по най-добрия начин една от най-тежките партитури  на Пучини – операта „Турандот“. Участваха равнопоставено оркестър, хор, солисти и Детската студия „Маргаритки“ и куклените актьори с огромни кукли. Постановката успя да покаже в пълния блясък двете изкуства, без едното да доминира над другото. Другият проект – операта „Палячи“ от Леонкавало в цирка през месец юни представихме в Стара Загора, през м. септември – във Варна, през м. октомври – в Пловдив и м. ноември в София. Под купола на Академичен цирк „Балкански“ обединихме цирковото и оперното изкуство. Последният спектакъл беше с Камен Чанев, а единият във Варна – с Георги Динев. Всички останали бяха с Калуди Калудов, по повод честването на неговата 40-годишнина на сцената.

Според мен, комбинирането на различни изкуства, дава нова енергия на трупата, тъй като обединяването на усилията на различен вид актьори и включването им в общ спектакъл, дава нов порив на всички нас като артисти, защото всички, които работят в операта са артисти. За мен оценката е, че трябва да се правят повече копродукции и обединяване на усилията на две или три изкуства, които да се допълват.

В своето развитие операта, куклите и театърът тръгват заедно през ХVІ век от площадния театър, от мистериите, от комедия дел арте. До към ХХ век те се развиват самостоятелно и всяко от тях достига своя апогей. Но в конкуренцията си с бързо произтичащи изкуства, които произхождат от тях – киното, концертите, с компютъра,  който навлезе почти във всеки дом, Интернет, но и който лишава хората  да присъстват в залите на живи постановки,  всъщност колаборацията е единственият начин за запазване и развиване на изкуствата. От богатата немска държава в края на ХХ век, беше направен опит операта да тръгне в нова посока, така наречената модерна режисура. Тя доведе до доста експерименти, но и до доста неприятни за гледане и слушане спектакли. Обединяването на различните видове изкуства, които предлагат своите продукти на сцената, могат да бъдат атрактивни и да кажат нещо повече от досегашното си предлагане.

Едно от големите ни постижения, а лично за мен – нескривана гордост  е, че Държавна опера  Стара Загора е единственият оперен театър, който посяга към камерния жанр. Камерната опера в Европа изключително много се развива и много водещи театри ги включват в афиша си. Бяха изградени специални сцени. В Австрия например беше реновирано казино и превърнато в камерна сцена. Фолкс опер направи своя камерна сцена. В Берлин също се направи специална сцена за камерни заглавия. Това е лаборатория не само за нови публики, но и за младите изпълнители, на които липсва комфортът да получават обучение в оперните театри. Липсват стажантските програми от миналото, нито оперни студии, където младите артисти се усъвършенствуват. Моите намерения са през другата година да направим оперна студия за млади изпълнители.

Камерната опера е нещо, което казва много повече от това, което казва голямата. За съжаления в град като Стара Загора, това трудно се разбира. Има доста критици и скептици. Но камерната опера е симбиоза между театъра и операта. Много от текстовете за камерните заглавия са писани от големи драматурзи.  Ние успяхме да направим триптиха от три едноактни опери от Курт Вайл и Паул Хиндемит, които са по текстове на Бертол Брехт. В тази посока и през новата година имаме какво да покажем. Предстоят премиери на „Лицето на лъва“ от Елена Лангер  на 6 април; „Lion” от Никълъс Мак Робъртс – на 18 май; „Разбойници“ от Жак Офенбах – 1 октомври. Ако ни стигнат силите, имаме намерение да направим Фестивал на камерната опера в Стара Загора, за да провокираме публиката да търси и други ракурси, когато отива на оперен спектакъл.

Трябва да се знае, че оперният спектакъл е комплекс, в който трябва да откриваме нещо ново, а не само да припознаваме операта чрез няколко заглавия, които сме чували от нашето детство. Няма нищо страшно да посещаваме такива представления, особено по-младите хора, които обичат изкуствата. Да посещават нашите постановки, които се реализират в специалната ни алтернативна сцена „В джоба 234“ – колкото са седящите места в джоба.

В последния ден на тазгодишния Фестивал на оперното и балетното изкуство, направихме още един експеримент, свързан с камерната опера – премиера на „Мерилин Монро“. Тъй като сюжетът визира решение на Общинския съвет на Виена, част от улица, кръстена на името на Антон Брукнер, да бъде преименувана на Мерилин Монро. Затова избрахме заседателната зала на Общинския съвет Стара Загора, където направихме нейната премиера в България. Премиерата й беше във Виена, в Дома на културата на България „Витгенщайн“.

Каква е политиката на операта за създаване на млада публика с отношение към това изкуство?

Специална е грижата ни за работа с децата и отглеждане на публика от най-ранна възраст. Детско-юношеската ни студия „Маргаритки“ се развива изключително успешно. Тя наброява над 80 деца. Имаме и детска студия, която се занимава с най-малките с обучение по солфеж, първи уроци по музикознание. Спектаклите ни за деца, които се правят от студията са на изключително високо ниво. Постановката „Машина на времето“ в София беше на 110% посетена, със суперлативи и ласкави отзиви. Т.е. в тази аудитория с деца от първи до седми клас сме успели да хвърлим зрънцето на желание у младите хора да посещават именно такива спектакли. Вече четвърто е изданието за бебешката ни публика „До, ре, ми – в пелени“. През м. септември направихме абсолютната премиера на операта „Малкият принц“ от Александър Йосифов, насочена към тинейджърите.

Лично аз, като директор, с много голямо удоволствие, организирам „разходка“ на желаещи групи и класове, търсейки Фантома на операта – този дух, който обитава нашия театър. Търсим го на сцената, в ателиетата, в мазетата, в репетиционните… На децата им обяснявам, че трябва да са горди, че в Стара Загора имаме опера. Ако проявяват интерес, могат да открият Фантома, който се появява само по време на спектакли. Така че, да накарат родителите си да ги доведат, защото тук се случват много интересни неща.

Всеки месец правим следобедни представления от 16:00 ч., които са за семействата, като децата до 12-годишна възраст влизат безплатно. Генералните ни репетиции са отворени за всички гимназисти, които получават открит урок по музика.

Най-известната опера на Росини „Севилският бръснар“ предлагаме в три варианта – за деца, за тийнейджъри, които участват в спектакъла  на сцената и за възрастни.

Какво считате за най-голямо постижение през 2018 г.?

 Най-голямото наше постижение е балетната ни трупа. Точно преди две години, тя като птицата Феникс израстна от пепелта, за да представя на публиката балетни представления на най-високо ниво: “Лебедово езеро“, „Полет към светлината“ и „Ромео и Жулиета“, „Фантастичното дюкянче“ и „Делвата“, прекрасната балетна драма „Нестинарка“ от Марин Големинов.  За нас е чест, че 49. издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора беше открито с най-новата премиера на балета „Дон Кихот“ от Минкус. В момента се счита, че балетната ни трупа се нарежда редом до балета на Софийска опера, който е с много по-големи традиции. Според мен, раждането на нови звезди става с експлозия. Почти от цял свят имаме балетисти, които с голяма любов и отговорност отдават цялата си  творческа енергия и талант, за да бъдат полезни, както на себе си, така и на трупата и спектакъла.

Кои са другите знакови постановки?

На Стадион „Берое“ през тази година представихме „Набуко“ от Джузепе Верди с участието на световната оперна прима Мария Гулегина. Тя „изстреля“ Старозагорската опера на първо място в топ 5 на най-големите световни културните събития.

Много публика събра  “Children In Time” – вечер с музиката на Дийп Пърпъл и Рейнбоу, в която грандиозен състав от рок група и симфоничен оркестър представи най-любимите песни на двете легендарни групи. Искам да отбележа участието ни на Международния музикален фестивал „Моцартови празници – Правец 2018“, посветен на 200 години от рождението на Шарл Гуно и премиерата ни на „Валпургиева нощ“ – музикален танцово-театрален спектакъл. За нас е чест Държавна опера Стара Загора да осъществи честването на 140 години от Освобождението на България от турско робство на сакралния хълм „Бранителите на Стара Загора“. За първи път в Стара Загора и в България представихме японската опера „Оги но мато“ – „Аленото ветрило“ с гостуващи японски диригент и солисти. Оперетата на Жак Офенбах „Хубавата Елена“ събра много публика. Трябва да отбележа и безукорното провеждане на Фестивала на оперното и балетното изкуство, с активното участие на нашата трупа.

Колко премиери направихте през годината и колко са представленията?

17 са премиерите, а над 200 представленията. Миналата година бяха 151. Публиката ни е над 65 000 зрители, но годината не е приключила още. Когато преди три години спечелих конкурса и поех ръководството на този оперен театър, оборотът на бюджета беше малко под 2 млн. лв. Сега минахме 5 млн. лв. Сравнявайки какво прави операта ни за бизнеса и социалния климат на Стара Загора бих казал, че се нареждаме на едно от първите места като държавна институция, която харчи своите пари – за заплати, за услуги и пр. в града ни.

Пак преди 3 години колективът на Държавна опера Стара Загора наброяваше 168 души, в момента сме 282. Ако прибавим и „Маргаритките“, които също работят на договор, разбира се безвъзмездно за операта, ще станем над 360 души. Отворени сме за работа и желаем да работим. Операта не затваря врати от 31 до 31 декември, включително всички съботи и недели.

Освен, че завладяхме много нови сцени в страната, през годината направихме първи стъпки на турска сцена в най-голямата зала на Тракийски университет Одрин с „Мадам Бътерфлай“. Имаме следваща покана за „Лебедово езеро“. Бяхме във Виена три пъти в Дом „Витгенщайн“ с един спектакъл на „Слугинята господарка“, с „Джазоспекция“ и с премиерата на камерната опера „Мерилин Монро“.

При голям интерес организирахме международен майсторски клас на Веселина Кацарова. Той завърши с гала концерт, на който бяхме приятно изненадани от успеха на нашата артистична директорка, който постигна с певците. Направихме майсторски клас и за осем диригенти, които под вещото ръководство на Деян Савич и Ивайло Кринчев работиха върху три оперни заглавия. Всеки театър с претенции се бори в света да бъде място, да се правят такива майсторски класове. Целта е всеки млад артист, който няма възможност да упражнява професията и да израства в нея, да научи нещо повече.

Господин Драганов, какво оперната и балетната публика на Стара Загора и на България да очаква през Новата 2019 г.?

Освен трите камерни опери, предстояща е премиерата на оперетата „Херцогинята от Чикаго“ от Имре Калман. Ще направим три колаборации с Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – „Лелята на Чарли“ – на 29 януари; „Класният се жени“ – на 27 февруари и „Българи от старо време“ на 14 май. Това е нова програма, с която целим да привлечем учениците от Музикалното училище, което ще чества 45 години.

Интересно знаково заглавие, което ще се изиграе през този сезон, е комичната опера на Джоакино Росини „Италианката в Алжир“, която изисква много добри певци. Подбрали сме състава. Декорите и костюмите вземаме назаем от операта на Скопие, Македония. Премиерата е на 9 март. Съвместно с Държавен куклен театър, на наша сцена,  на 15 март ще направим новия мюзикъл за деца „Петя и Вълкът“ от Сергей Прокофиев. Предстои премиера на класическата версия на „Лешникотрошачката“.

През м. април ще гостуваме в Генц и Антверпен, Белгия с оперна гала концерт и две представления на операта „Риголето“ от Джузепе Верди. Ще гостуваме отново във Виена  на 18 юни с балета „Гето“ на Марио Пиаца. Подготвяме мюзикъла „В града“ от Ленард Бърнстейн по повод 100 години от рождението на големия музикант.

На традиционната сцена на Стадион „Берое“ тази година ще представим операта „Трубадур“ от Джузепе Верди. В момента  нашият артистичен директор Веселина Кацарова е в преговори с изключителен тенор, за участва в ролята на Манрико. Имаме потвърждение, че на  предстоящия 50. Фестивал на оперното и балетното изкуство ще имаме концертна гала с Анжела Георгиу.

Един от най-големите ни проекти, по който работим от 2016 г. е операта „Африканката“ от  Майербер. С това голямо  красиво произведение – френска класика, ще открием на 22 ноември 2019 г. половин вековният Фестивал на оперното и балетното изкуство Стара Загора 2019. За радост, Берлинската опера подари на Държавна опера Стара Загора огромния декор и 850 костюма. Режисьор на постановката е голямата Вера Немирова. Днес, лично аз, със собствени средства, закупих партитурата на „Африканката…“

На 14 февруари ще имаме изключително интересен спектакъл на мега операта „Турандот“. Тук ще пее един от най-големите изгряващи тенори в света – Амади Лага в ролята на Калаф  и румънското сопрано Нарчиза Брумар в ролята на Лиу. Ролята на принцеса Турандот ще изпълни великолепната Цветелина Василева.

Когато преди 3 години станахте директор на Старозагорската опера споделихте, че амбицията Ви и като старозагорец и като творец е да превърнете тази красива сграда в духовен център на града. Осъществи ли се амбицията Ви?

Според мен операта ни вече е духовен център. Във фоайетата се организират изложби, творчески срещи и други  събития. Безкрайно съм огорчен обаче, когато неуморно работим да превърнем тази сграда-икона на Стара Загора в значимо място за културни събития, да гостуват трупи и представят сурогати, така наречените касови спектакли, на изключително ниско ниво. Налице е „цапането“ на труда ни. Много е лесно да се разруши къщата, но е трудно изграждането и поддържането й.  Тези, които идват на подобни представления в операта, казват, „бях в операта и гледах отвратителен спектакъл“. Моля Общината, която разрешава  на такива трупи гастроли, да има малко по-голям контрол при избора на заглавията. Не желая човек, който не е гледал оперно представление, а е гледал шоу, да оприличава това с операта.

В навечерието на Коледните и новогодишните празници, какво искате да кажете на оркестъра, на хора, балета, солистите, техническия персонал и администрацията?

 На всички безкрайно благодаря! Без тях аз съм нула. Благодаря специално на  главния диригент проф. Ивайло Клинчев и на директора на балета – Силвия Томова, на оркестъра и на хора, на Детско-юношеската студия „Маргаритки“, и на балета, на солистите.

Дълбок поклон!

Поклон, защото в тези дни, когато изкуството в България е недофинансирано, всички колеги  дават своята творческа енергия и желание, за да бъде това изкуство вечно живо в сърцата на хората. Оперното и балетното изкуство действително разтваря у хората тяхното   въображението. То дава на гражданите на Стара Загора самочувствие, че живеят в европейски град.

Дълбок поклон на публиката, на приятелите и спомоществователите на операта!

Благодаря на Община Стара Загора за това, че годишно подпомага дейността ни със 140 000 лв. и, че подпомага финансово Фестивала за оперното и балетното изкуство, който е уникално явление на Балканския полуостров.

На всички желая здраве, лично и семейно щастие и нови красиви срещи с високото изкуство на Държавна опера Стара Загора!

Интервюто направи Росица Ранчева