Фото-документална изложба докосва Вселената Марин Големинов
Под надслов „Фрески и звуци“, на 18 декември 2018 г., във фоайето на Държавна опера Стара Загора беше открита елегантна фото-документална изложба, посветена на 110 години от рождението на големия български композитор и диригент академик Марин Големинов. Автор и куратор на експозицията е неговата внучка Лилия Големинова, която присъства на събитието.
Изложбата е разположена върху 23 табла. Показани са различни аспекти от живота и творчеството на Марин Големинов. Има специални табла, посветено на композитора и операта „Зографа Захарий“, на балета след „Нестинарка“ – „Дъщерята на Калоян“, „Марин Големинов и Софийски солисти“, „Марин Големинов и планината“. Марин Големинов е бил голям планинар и тази любов му остава за цял живот. Много от знаковите си творби пише в малката вила в Бистрица, разположена в най-високата част на селото, точно до манастира „Света Петка“. Големинов се изкачва дотам безпроблемно до 85-ата си годишнина. Като млад обикаля Рила и Пирин със своя братовчед и приятел Делчо Сугарев, с когото са учили заедно в Париж. Във френската столица Големинов специализира в „Скола канториум“. Други табла са посветени на Марин Големинов и писма от учителите му, на квартетите му, на първата му опера „Ивайло“, написана през 1959 г., на 10 години Музикално сдружение „Марин Големинов“ и Национална награда „Марин Големинов“, на честванията на 110-годишнина на академика през 2018 г., на свидетелствата за кръщението му, за зрелост и Диплом от Държавна музикална академия София, който е само със шестици. Други табла показват Маестрото и други големи музиканти, неговото семейство, съпругата му, наградите. През 1976 г. Големинов е удостоен с наградата Готфрид фон Хердер на Виенския университет; през 1988 г. става кавалер на Ордена изкуството и културата на Франция, държавата където завършва композиция в „Скола канториум“, а успоредно с това посещава и Сорбоната. В преломната 1989 г. става академик на БАН, Доктор хонорис кауза на Музикалните академии в София и Пловдив; Почетен гражданин е на София, Кюстендил и Стара Загора.
На балетната драма „Нестинарка“, която преобръща съдбата му, са посветени три табла – постановките в Софийска опера, на балет Арабеск и специално постановката на балета на Старозагорската опера от 2018 г.
„Архивът на дядо ми е доста поразхвърлен между тримата му сина, шест внуци и други роднини… Навсякъде има по малко, сподели за dolap.bg Лилия Големинова. Оказа се, че при мен са останали писмата от преподавателите му във Франция и Германия. В едно от тях професорът от Мюнхен Йосеф Ханс му дава наставления за „Нестинарка“. Още докато е в Германия, Големинов започва да мисли за този балет и споделя: “Не съм ли твърде млад да напиша такова нещо?“ А професорът го окуражава: “Вие можете…“ За мен е много интересна кореспонденцията му с Димитър Ненов, с Константин Илиев… Това са писма, от които се вижда какви са били отношенията в гилдията тогава. Дядо ми беше известен с лаконичността си и затова се старах текстът по таблата да не е много, да има повече снимков и документален материал. Сега осъзнавам, че можех да направя още платна – например за учениците му. Той беше популярен и с известните му афоризми. Скоро се сетих, че при гостуването на дядо ми във „Всяка неделя“ му казвали: “Не се ли притеснявате, че журналистът Кеворк Кеворкян, ще Ви кеворкира? А той отговаря: “Той може да ме кеворкира, но аз ще го мариновам“! Реакциите му бяха бързи във фразите и с неизменно чувство за хумор. Обичам една фраза на Радой Ралин за „Нестинарка“: “Доказа той със Шопофонията, че има музика и в какафонията. Но творбата му най-ярка си остана „Нестинарка“. Това много ядосваше дядо и казваше, че не всичко е „Нестинарка“. Но в същото време се радваше, когато са му казвали, че другите му произведения приличат на типичния му стил на „Нестинарка“. На такива определения той отвръщаше: “По-добре да приличат на нещо, отколкото на нищо да не приличат“. Обичаше да цитира Роден. Когато го питат как създава творчеството си, той отвръща: “Махам излишното“. Обичаше да говори – с малко думи, но с голям смисъл в тях“, каза внучката на гениалния български композитор.
Изложбата се показа най-напред в любимите градове на академика – София, където живее и твори най-дълго, в родния му град – Кюстендил и на трето място Стара Загора, на който е Почетен гражданин от 1977 г., дългогодишен председател на Организационния комитет на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Тук на сцената на операта са поставени четири от неговите мащабни творби – оперите „Ивайло“, „Тракийски идоли“, „Златната птица“ и шедьовърът му „Нестинарка“.
Изложбата в Стара Загора ще остане до края на м. януари 2019 г. След това ще посети Благоевград, където маестрото е живял дълги години, Париж и Мюнхен – двата града, където е учил, Виена – където е лауреат на Хердеровата премия, в музикалните академии, училища и др.
Изложбата е осъществена с подкрепата на Министерство на културата и Музикално сдружение „Марин Големинов“.
Росица Ранчева
Снимки Рад Димитров за Държавна опера – Стара Загора