Изключителни актьорски постижения в „Снаха“ на ДТ „Гео Милев“

На 10 декември 2018 г. Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора представи последната си за годината премиера драмата „Снаха“ от Георги Караславов. Сценичният вариант и режисурата са на Стефан Спасов. Старозагорската публика го познава и цени от постановките му „Иванов“ и „Полет над кукувиче гнездо“. Сценографията е на Теодора Лазарова, а музикалната среда е подготвена от Евгений Господинов. Ролите са поверени на Йоанна Темелкова (гост) – Севда, Ивалин Димитров – Юрталана, Мария Енева – Гина, Димитър Митев – Стойко, Светла Тодорова – Миката, Галя Александрова – Казълбашката, Стефан Борисов – Астара, Цветомир Черкезов – Лекар и Георги Ножделов – Димо.

Безспорно повестта „Снаха“ на Караславов е връх в неговото белетристично творчество. Заложената вечна тема – алчността, не загубва актуалността си и днес. Времената, в които живеем, са още по-хищнически. Ненаситността на власт и пари са още по-големи, а средствата за постигането им – още по-брутални.

Юрталана е първосигнален тип, себелюбив и славолюбив, алчен за имоти, за пари, за власт, за „развалени жени“. Той е деспот. У него няма милост и жал ни към най-близките, ни към съселяните. Пълното му деградиране е убитото от него бедно дете, задето е откраднало от дървото му няколко круши. Не само това. Той години наред ограбва труда на Астара – бащата на убитото момче, като го натоварва с лихви за дадените от него пари назаем, да издирва детето си. Пак заради пари, той не допуска лечение на собствения си син Стойко, който умира.

Народът казва: “С какъвто се водиш, такъв ставаш!“ По-зла от Юрталана е жена му – Гина. Тя не само е безропотна сянка на мъжа си, но и го подкокоросва във всички негови дела. Огромна е омразата й към снахата, единствен светъл лъч в дома им, в който се говори само за пари, пари, ниви и купуване на нови имоти. Не по-малко алчна е и Казълбашката – майката на снахата Севда, която ламти върху нещастието на дъщеря си да се „облажи“, да придобие имоти…

В тази воняща среда, няма място за обич, за радост, за честност, за добра дума. Затова чистата любов и преданост между Севда и съпруга й Стойко, са обречени.

И още една тематична линия е изследвана в постановката- цената на тази алчност и възмездието. „Господ забавя, но не забравя!“ – знае народът.

Със силен старт със „Снаха“ Драматичен театър „Гео Милев“ се отправя към честване на 100-годишнината си през 2019 г. Решението на ръководството е афишът за бъде предимно с български заглавия, повечето от които ще имат своите абсолютни премиери.

Постановката на „Снаха“ те оставя без дъх. Оригинална, смела и максимално изчистена е драматизацията и режисурата на Стефан Спасов. Той е модерно мислещ млад творец, който не допуска в работата си естетически компромиси. Така изчистена и функционална е и сценографията на Теодора Лазарова.

Изключителни са актьорските постижения. Като че ли Георги Караславов, когато е писал повестта си преди 70-80 години, е имал предвид таланта и възможностите на Ивалин Димитров за Юрталана. Знаков образ създава този прекрасен актьор. Виждали сме го в какви ли не роли, но в многоликия богат селянин, той надминава себе си. Злобен, злъчен, жесток, отмъстителен, тиранин в семейството си, ехиден към по-слабите, мекушав и жалък, за да запази Севда тайната за убитото от него дете.

Ярка е Гина на Мария Енева. Човек се пита как е възможно в кръвта на една майка да има толкова убийствена омраза към младата снахичка и към собствения й син?! Каква е тази сила на алчността, която погубва човещината, майчината грижовност, преданост и обич…? Казълбашката на Галя Александрова е по-обрана от към емоции, но също загубила чест и достойнство, майчино съчувствие и опора за наранената си рожба, в името на имането. Много силен образ прави Стефан Борисов. Неговият Астар е нещастният, объркан, беден, но честен човечец, комуто изневиделица изчезва момченцето. Неподкупен е българинът в негово лице, за да гласува на изборите за такъв безчестник като Юрталана. Стойко на Димитър Митев е честен и хрисим млад човек, който не може да преболедува бащината си жестокост и убийство. Той осъзнава, че живее под робството на баща си, но няма волята и силата да се противопостави. Макар и епизодична ролята на Миката на Светла Тодорова се запомня като хитрата дъщеря, която знае как да изкопчи пари от баща си за нов собствен бизнес. Успешен дебют на старозагорска сцена направи Георги Ножделов в ролята на Димо.

Истинско щастливо попадение е участието на гостуващата Йоанна Темелкова в ролята на Севда. Тази красива, крехка, много харизматична актриса пресъздаде брилянтно съдбата на младата невеста, която е длъжна да се подчинява на всичко и всички в новия си дом, сред вълчия нрав на свекър и свекърва. Тя е предана, вярна, обична и всеотдайна на съпруга си, решителна в действията си, лишена от егоизъм и алчност. Накрая, Севда има куража да извади на показ истинското лице на свекъра си Тодор Юрталана по много драстичен и неочакван начин. Темелкова разгърна образа на Севда многопланово, надгради го умно и с мярка.

„Снаха“ трябва да се гледа обезателно, не само от любителите на театралното изкуство, а и от онези, които казват често: “Това не се отнася до мен!“ До всички се отнася, за съжаление! Никой не е само бял или само черен. „Снаха“ е червена лампичка за внимание, за размисъл, за поглеждане на всеки към себе си. Край нас Юрталановци, Гини и Казълбашки дал Господ, колкото искаш и в повече. Те са по-изискани в действията си. Те са заели различни партийни и държавни позиции, станали са собственици на предприятия, фирми, компании и пр. чрез приватизации, рушвети, интриги, подставени лица, далавери, сделки, с лъжа и измама. Те са собственици на медии и формират последователно и безпардонно общественото мнение само и единствено в собствена полза.

Нищо ново под слънцето, за съжаление!

Но има и нещо друго – цената! Всеки плаща, рано или късно. И колкото по-късно – толкова повече!

Росица Ранчева