Габриела Георгиева превърна „Джоконда“ в паметно събитие на ФОБИ

Навръх Никулден (6 декември 2018 г.) Държавна опера – Варна представи на 49. Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) в Стара Загора „Джоконда“ – опера в 4 действия и 5 картини от Амилкаре Понкиели. Това е едно от премиерните заглавия на трупата от лятото на 2018 г. И се поставя за първи път в 71-годишната й история. Изключителен шанс на ръководството е да събере висококласни солисти, начело с може би най-голямото сега българско сопрано Габриела Георгиева. Изключителна е и заслугата на авторите на фестивалния афиш, да предложат за първи път на старозагорска сцена, и то в най-добрия вариант, малко представената, много трудна, но и много красива опера на Понкиели.

В основата на либретото на Ариго Бойто е драмата „Анжело – тиранинът от Падуа“ от Виктор Юго. Действието се развива във Венеция през 17 век. Това е време на жестокост и насилие, на безправие и отмъщение, на болка и смърт. Музикалната драматургия включва ярки масови сцени и конфликти, наситени със страсти и контрасти. В произведението са заложени редица социални и нравствени линии, разположени върху два класически любовни триъгълника – той-тя, тя и той, той-тя. Главните герои са с едноцветни ярки характери, с изключение на Джоконда. Тя е не само красива улична певица, която се грижи за сляпата си майка. Джоконда е харизматична, искрена, истинска, готова да се притече на помощ на всеки, до безумие вярна и предана на любовта си към Енцо Грималди. Точно тази пречиста любов побеждава желанието за отмъщение на съперницата. Точно силата на тази любов я пренася в жертва в името и за щастието на любимия.

Надарена с невероятен глас и завладяващ артистизъм „Джоконда“ като че ли е създадена за Габриела Георгиева. Без никакви вокални проблеми за изключително трудната роля, с детайлно, филигранно изработени арии, особено в последно действие, певицата успя да превърне представлението в паметно събитие на ФОБИ. Въпреки трагичния финал, тя изпя химн на любовта, на човечността, на синовната обич, на саможертвата, на полета на човешкия дух.

Неслучайно през последните години Габриела Георгиева дублира в Метрополитен съвременната оперна икона Анна Нетребко, но в същото време блести и сгрява със своя топлина, сила и страст. Изключителна певица, велика в простотата и чистосърдечността си. Даниела Дякова превърна своята Лаура в друг пълнокръвен образ на жена, принудена да се омъжи за коравосърдечния дожд Алвизо, но съхранила в сърцето си обичта към Енцо. За тази си обич, тя предприема рискови стъпки, които едва ли не я водят към насилствена смърт. Съдбата обаче е на нейна страна, благодарение на Джоконда.

Тенорът Валерий Георгиев – мощен и красив, пресъздаде образа на принца-моряк Енцо Грималди, разкъсван от любовта на две жени – Лаура, в която и той е влюбен на живот и смърт и Джоконда, която обича само като сестра. Бойка Василева напълни с живот образа на Сляпата. Олицетворение на злото, на безчестието, на подлостта и жестокостта Алвизо на Евгений Станимиров и Барнаба – на Пламен Димитров, успяха „да отвратят“ публиката от героите си, което им прави чест.

Отдих от напрежението на действията беше балетният спектакъл „Танц на часовете“ – една твърде популярна музика и хореографията на Румяна Малчева.

Сценографията и режисурата са на Кузман Попов. Той изцяло е заложил на класическия вариант, без да се възползва, дори минимално, от съвременните изразни средства. С промяна на отделни детайли, неговата сцена беше вътрешен двор на палатата на дожите във Венеция, кораб, акустирал на пустинен бряг на една от лагуните край Венеция, кабинет на Алвизе и парадна зала в неговия дворец, а накрая и пустинен остров и стая в полуразрушена сграда. Беше нужно голямо въображение да си представи зрителят, че „се намира“ на тези места, но така навремето са изглеждали постановките. Добре, че вместо драпериите, имитиращи платната на галерата, нямаше син плат, който имитира вълни. Обрани бяха и творческите задачи на героите. Вероятно това е търсено.

Автор на костюмите в стил 18 век е Ася Стоименова.

Под диригентската палка на Григор Паликаров, оркестър, хор и солисти, успяха да заслужат дългите аплаузи на претенциозната старозагорска фестивална публика.

Росица Ранчева