„Севилският бръснар“ на Македонската опера и балет шокира публиката на ФОБИ

За петата вечер на 49. Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ), сцената на Старозагорската опера беше предоставена на гостуващата от Скопие Национална опера и балет на Македония. Представена беше една от любимите опери на меломаните „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини. Изборът не е случаен. През 2018 г. музикалният свят отбелязва 150 години от кончината на големия италиански композитор. От друга страна, тазгодишното издание на ФОБИ, преминава под знака „Различният фестивал“. Т.е. в афиша са залегнали нестандартни заглавия и решения. А македонският „бръснар“ е точно такъв пример.

Комшиите пристигнаха в Града на липите и поетите със 120 души трупа – солисти, мъжки хор, оркестър и технически персонал и без никакви сценографски компромиси, което им прави чест. Предварителната информация за нестандартен спектакъл, с много смели режисьорски решения се оказа точна. Представлението започна при пълен салон и нескривано любопитство, което не напусна публиката до последния миг.

Под диригентската палка на Иван Еминовик, музикалният текст беше поднесен перфектно, по възможно най-добрия начин, от солистите, оркестъра и мъжкия хор.  С чудесни гласови възможности солистите биха били гордост за всяка оперна трупа: Мариян Йованоски – Фигаро (възпитаник на Музикалната академия „Панчо Владигеров” България и дългогодишен солист на операта в Бургас), Биляна Йосифов – Розина, Благой Нацоски – Граф Алмавива, нашият бас Ивайло Джуров, който в последния момент замести сръбския си колега, отсъстващ поради заболяване в ролята на Дон Базилио, Доктор Бартоло – Невен Силяновски, Злата Тошевска – Берта, Кристиян Антовски – Фиорело, Саша Смилевски – Амброзио и Борко Биковски – Каменният човек.

Динамичното веселяшко представление беше „разположено“ в някакъв горски свят, изваден като че ли от приказките. Сценографията е на Мария Ветероска и напълно подпомага режисьорските причудливи решения. В недалечното минало любима книжка на децата (може би и сега) беше „Маншон, полуобувка и мъхеста брада“. Нещо подобно беше сценографското решение: на рунда – огромна полуобувка с отпрана подметка. Вдясно – домът, който представлява огромна гъба, на Доктор Бартоло и довереницата му Розина. Входът към „сградата-гъба” е с дървена стълба, а изходът – детска пързалка, по която всички се спускаха, за да се отзоват на двора, който в даден момент беше поляна, в друг – гора, в трети – стаи и пр.

Срещу гъбата издигаше снага огромна круша. В нея убежище намираше често Розина. Но всъщност, това беше и постоянното обиталище на Клеветата. Освен с главните действащи лица, това пространство беше населено по всяко време с бродещи разни типове от ирационалния свят. Те бяха ту „подкрепяща среда“ на Графа, когато правеше серенада на любимата, ту разнасящите клеветата, ту съпровождащи „полицаите“.

Австрийската режисьорка Урсула Хорнер определя работата си по сладуранската класическа  комедия на Росини, като „опера-буфа“, в която всичко, което става на сцената е възможно. Тя не само е „натоварила“ героите си с голяма доза ексцентричност, но е материализирала, дала е образ на Клеветата – слаботелесен мъж – гол и по бели слипове, с дълга бяла брада и още по-дълга коса, за да личи вековната възраст на тази неотменна част в обществото. В един момент на това човекоподие беше изваден и промит мозъка от тандема Бартоло-Базилио и отново зареден с новата порция клевета, този път срещу „врага“ Граф Алмавива, който застрашава намеренията на Бартоло да се ожени за Розина.

Розина пък изпълни безукорно ролята на хипер активна тийнейджърка. И през трите действия, тя сядаше, лягаше, търкаляше се, правеше джумбалдаци, чекнеше се във всевъзможни пози и пр. „100 малки хитрости“, както се казва в арията й, бяха поднесени по максимално гротескно. Като че ли в странното си поведение другите герои бяха по-обрани от Розина, но със същото „специално“ поведение.

Костюмите на Мария Пупучевска също бяха в тон с режисьорските решения.

Явно сега операта в света живее под знака на режисьорските хрумки. Щом „Бохеми“ на Пучини  беше инсталирана от Парижката опера на Луната, сред лунните кратери, а Граф де Луна (Пласидо Доминго) и Леонора (Анна Нетребко) от „Трубадур“ на Верди  облечени в шутовско-кукленски костюми се търкаляха по сцената, значи наистина всичко може…

За да бъда максимално коректна трябва да отбележа, че спектакълът беше реализиран цялостно в избрания, нарочно търсен, провокативен стил, който е характерен за 21-ви век. Вероятно по този начин се правят опити да се привлече новата млада публика, необвързана и неприемаща класическата опера и балет от преди 200 години.

Публиката топло аплодира изкуството на македонците. Те бяха подкрепени и от зам.-министъра на културата Владимир Лазовски и от директора на Културно-информационния център на Македония в София Сашко Насев. Всъщност тези двама мъже са направили възможно гостуването на Скопската опера на ФОБИ в Стара Загора. Сърдечна благодарност за това.

Преди да се вдигне завесата директорът на Държавна опера Стара Загора Огнян Драганов връчи на колегата си от Скопие Васо Ристов Специалния приз за участие във ФОБИ и специалния Почетен знак на Държавна опера Стара Загора  за високи художествени постижения.

По време на антракта солистите от Старозагорската опера  Георги Динев, Игнат Желев и Марин Русинов представиха във фоайето фрагмент от мюзикъла „Хоби“ на Ролф Цимерман.

В „компанията“ на маестро Росини, те поканиха публиката на ресторант, където се предлагат вкуснотии, приготвени по рецепти на великия композитор.

Старозагорската опера ще почете маестро Росини на 07 декември 2018 г. с концерт „150 години след Росини“ – увертюри, арии и ансамбли от малко познати опери на композитора.

Специално за читателите на dolap.bg Кръстьо Скубев зам.-директор на операта в Скопие сподели, че театърът е създаден през 1945 г. като Македонски народен театър по Австро-унгарски модел с драма, опера и балет. Драматичният театър е открит на 4 април 1945 г. Първата професионална опера е създадена на 9 май 1947 г. Първата балетна постановка е направена на  29 януари 1949 г.  От 2004 г. операта е отделна самостоятелна  институция. 400 души е съставът на трупата. Ансамблите – оркестър, хор и балет са от по 60 човека. Останалите са солисти, технически персонал, маркетинг, администрация и т.н. Оперната сграда е с модерна архитектура. Притежава една от най-модерните оборудвани с последна дума на техниката сцена. Порталът е 22 м., а дълбочината е около 40 м. Салонът е с 800 места. Репертоарът е разнообразен. Покрай т.н. „железен“ репертоар – Верди, Пучини, Родини, Доницети и пр. се играят и оперети. Има и детски представления. Балетът също предлага класически и модерни пърформанси. Държавата осигурява финансовата издръжка за заплати и програма в размер на 120000 евро на година плюс 60 000 лв. за поддържане на инструментите на оркестъра. Всяка година се кандидатства пред Министерство на културата за реализация на нови постановки. Три са премиерите на големите постановки за година, а малките програми са около 5-6. Месечно спектаклите – опера и балет  са средно 15. През м. май се организират Майски оперни вечери. Тази година е проведено 46. издание.

Росица Ранчева

Снимки Георги Петков за Държавна опера – Стара Загора