За 8-ми пореден път ще бъдат връчени наградите „Добрият Самарянин“
Годишните награди “Добрият Самарянин” на Сдружение „Самаряни” ще бъдат раздадени за 8 път на церемония на 17 декември в залата на Операта. Мотото на кампанията тази година е: “Добрият Самарянин – добротворството създава общности”. Партньори на Сдружение “Самаряни” в инициативата за популяризиране на добротворството, са: Община Стара Загора, Община Казанлък, Търговско-промишлена палата – Стара Загора, Държавна опера – Стара Загора, Регионален исторически музей – Стара Загора, Регионална библиотека “Захарий Княжески”, медии и други организации.Номинации за участие в инициативата се приемаха до 4 ноември, 2018 г. Постъпиха 6 номинации, нека ги припомним и пожелаем успех и на организаторите на тази чудесна кампания и на номинираните!
ДОБРОВОЛЦИТЕ, КОИТО ОТКРИХА МИЛКА
Да намерим Милка! Добротворците: Кирил Марков, Станко Димов, Христо Марков, Милка Колдамова, Любомира Райкова, Петко Петков, Венко Добрев и 492-мата доброволци от фейсбук-групата “Да намерим Милка!”
Добротворството: Група старозагорци реагират веднага, след като са прочели пост в социалните мрежи за изчезването на 64-годишна жена, страдаща от болестта на Алцхаймер, обявена за национално издирване, за която близките й съобщават, че на 3 ноември, 2017 г., се е изгубила в района на вилно селище „Светлина“, близо до гробищата в Стара Загора. В рамките на няколко часа се създава и се самоорганизира група от доброволци, която стартира издирването на Милка Андонова с копнежа “Да намерим Милка!”.
В акцията по издирването се включват стотици доброволци от града, последвали призива на групата в социалните мрежи. Пет дни почти денонощно те разпространяват плакати и флаери, обикалят из Стара Загора и обхождат региона в търсене на болната жена. Всеки сигнал е проверен, всяко място – посетено и на 9 ноември, трима от доброволците – Кирил Марков, Станко Димов и Христо Марков, откриват Милка Андонова, измръзнала, отпаднала, но жива! Веднага жената е настанена в болница.
Радостта на всички доброволци е неописуема. На именния й ден, Милка е открита!
Може би с успешния край на тази история щеше да приключи и съществуването на тази група от доброволци, постигнали целта си. Но… животът често ни предлага обрати. Няколко часа след настаняването си в болница, Милка Андонова се разделя с физическия си живот, на 64 години.
Тогава един от доброволците пише в групата: “Не знам как се започва такъв текст… Нито ми е до добро утро, нито до здравейте и привет! Знам само, че всяка една крачка, която извървяхме, търсейки Милка, беше крачка и към самите нас. Всеки извървя себе си и намирайки нея, намерихме и нещо, дълбоко скрито в душите ни. Знам, че този път няма край и че ще продължим по него. Няма да е прав и лек, но кой би избрал лесните пътища? Знам, че никой път не е непреодолим, извървян с приятел! Че няма тъмнина, която да ни спре, защото в нас е светлината на Милка! Събра ни по трудния начин, сплоти ни по тъжния, но ни изведе на най-правилния път. Нашия. Лек полет, Милка! На нас няма да ни е леко. Но ще ни е светло. И това ни стига!”
Така “спасителите на Милка”, продължавайки пътя си, следват призива си – да откриват хора! Месеци по-късно, те помагат за намирането на друга изчезнала жена – жива!
Свидетел на добротворството става цялата старозагорска общественост, но г-жа Стефа Абаджиева и г-жа Здравка Димитрова номинират добротворците за активното им участие в 5 дневната доброволческа акция по издирването на изгубилата се болна жена като изказват своето признание пред младите хора за тяхната инициативност и самоорганизираност, която довежда до успех в откриването на Милка.
Според тях: “Скоро не е имало такъв случай на съпричастност, доброта и човечност!”
Номинацията получихме от: Стефа Абаджиева и Здравка Димитрова.
ЮСНИ ИБРЯМ, КОЙТО ВЪЗСТАНОВИ ПАДНАЛАТА КЪЩА НА БАБА СТАНКА Добротворецът: Юсни Ибрям и неговата бригада от строителни работници
Добротворството: 83-годишната жителка на опанското село Кравино, община Опан, Стана Иванова, остава без покрив над главата си навръх Цветница 2018 г. На 19-ти март самотно живеещата жена оцеля като по чудо, след като проливни дъждове и вятър срутват покрива и две от стените на дома й. Тя няма близки – мъжът й почива преди 40 години, а преди 17 години – губи и сина си. Жената няма застраховка за къщата. Добри хора й дават временен подслон, а надеждата за спокойни старини в собствен дом изглежда невъзможна…
След призив в социалните мрежи от кмета на община Опан г-н Генчо Колев започва кампания, в която се събират средства за възстановяване на дома на баба Станка. Един напълно непознат човек, Юсни Ибрям, настоящ общински съветник, по професия строител, без да се замисля, научавайки за ситуацията от вестникарска публикация, пристига в селото и решава със собствен труд и средства да възстанови къщата на възрастната жена. Събира бригада от работници, които за броени дни изливат нови основни, зидат стени и поставят нов покрив. Когато наетата от Юсни Ибрям бригада разбира, че той им плаща от джоба си, хората се отказват от хонорара си и така сговорна дружина… къща вдига!
Днес баба Станка има дом. Има и покъщнина, благодарение на Лео Кадели от „Приятели, помагайте“, който гледал репортажа по bTV за стореното от Юсни Ибрям и решил също да се притече на помощ!
Журналистите от екипа на bTV в Стара Загора номинират г-н Юсни Ибрям с думите: “Доброто наистина е заразно и наистина дебне от ъгъла. И заслужава да бъде помнено и забелязано! Защото добрината и върнатата усмивка нямат цена!”
Номинацията получихме от: екипа на bTV – Дарина Колева и Светослав Стоянов
ЯНКО ЯНКОВ, КОЙТО ПОМАГА И СПАСЯВА ХОРА В БЕДА Добротворецът: Янко Янков
Добротворството: Няколко са забелязаните добротворства, които направиха г-н Янко Янков част от конкурса „Добрият Самарянин“ – подкрепа за осъществяване на лечението на млада жена, помощ към възрастен мъж за възстаноявяване на щети от тежък инцидент с газова бутилка и спасяване на бездомен мъж от премръзване.
Нейното име е Моника Mаринова. Обикновено тя е от страната на помагащите. Помага на нуждаещите се, когато и с колкото може. Но в един миг тя се сблъсква с изключително тежко изпитание – откриват й сериозно заболяване, което поставя редица големи предизвикателства пред нея. Нуждае се от около 50 000 евро, за да й бъде извършена рядка и сложна интервенция в кипърска клиника. Както често се случва, огромен брой старозагорци и доброжелатели се включват в акцията “Нека се обединим за Мони”, за да бъде осигурена непосилната за нея сума за лечение. Резултатът – Моника – оперирана и възстановена!
“Един от хората, който се включи с огромна решителност и неотлъчно беше до мен”, пише в своята номинация Моника, “беше г-н Янко Янков”. Той лично направи няколко немалки дарения, редовно популяризираше кампанията ми и осигури множество обекти, в които бяха поставени дарителски кутии. Не спря да търси начини да подкрепя мен и детето ми, както тогава, така и днес, когато вече съм добре, щастливо омъжена и майка на две деца. С настоящата номинация изказвам своята огромна благодарност и към всички многобройни дарители и добротворци, които ме подкрепяха неуморно в трудния за мен път.”
Моника забелязва и още един жест на добротворство, за който счита, че г-н Янко Янков заслужава да бъде сред номинираните за годишните награди “Добрият самарянин”: след като газова бутилка се взривява и нанася сериозни материални щети в апартамента на 75-годишен мъж, който живее с болния си син, г-н Янков организира и частично финансира ремонта и поставянето на дограмата в апартамента му, както и непрестава да призовава общността за подкрепа за пострадалия мъж, който след инцидента попада в болница с изгаряния по тялото.
Забелязаните добрини на г-н Янков не свършват до тук. Още хора, станали свидетели на неговата помощ към хора в тежък житейски момент, изпратиха информация за друго негово добротворство – подкрепа на човек без дом в риск от премръзване. Ето какво разказаха за слученото добро Лайънс клуб Стара Загора – Тракия.
На 24.10.2017 г., е подаден апел за помощ в социалните мрежи за премръзнал бездомен мъж, който лежи под стълбите на трафопост, целият мокър – с мокра шапка, мокри ръкавици, скъсани гуменки и къси панталони, завит с мокър юрган в студената, мразовита нощ. Янко Янков веднага реагира на сигнала и отива на мястото с жената подала сигнала и нейния баща. Организира спешното настаняване на бездомника още същата вечер в Дома на инвалида, където на мъжът са осигурени легло, чисти чаршафи и топла вода за горещ душ. През това време Янков отива и купува топла вечеря, топли дрехи, тоалетни принадлежности, термочорапи и нови обувки, които носи на бездомния човек. Оказва се, че бездомникът се казва Тодор Ангелов Пейчев, по известен в квартала като Тошко, който е без никакви документи и страда от шизофрения. След тези разкрития Янков съдейства да бъде настанен в психиатричната болница в Раднево. Разговаря с директора да му бъде издадено ТЕЛК решение по спешност, за да може човекът да бъде настанен в Дома за психично болни в с.Лясково. Днес Тошко има шанс да живее нормално, да бъде под лекарско наблюдение и приема редовно лекарствата, които са му предписани. Сам на улицата той би останал в плен на агресията и в невъзможност да се грижи сам за себе си, както и за здравето си.
Тодор Пейчев постъпва вечерта в Дома на инвалида почти премъзнал и само бързата намеса на Янко Янков е спомогнала за неговото спасяване. Едва ли има по-хуманно дело от спасяването на един човешки живот. Това благородно и човеколюбиво дело е основната причина да предложим тази номинация за участие във вашия конкурс „Добрият Самарянин“.
Номинациите получихме от: Моника Маринова и г-н Георги Симеонов (Президент на Лайънс клуб – Стара Загора).
ПЕТКО ДИМОВ, КОЙТО НЕ СЕ ПОКОЛЕБА ДА СЕ ХВЪРЛИ В ЕЗЕРО “ЗАГОРКА”, ЗА ДА ИЗВАДИ ДАВЕЩО СЕ ДЕТЕ Добротворецът: Петко Димов
Добротворството: Лятна септемврийска вечер е. Езерото “Загорка” е една от любимите дестинации за разходка на старозагорци. Красивите проблясъци на есента могат да бъдат видяни в короните на дървета покрай алеите. Оживено е, защото много хора са излезли да се разходят и да се насладят на красивия залез край езерото.
Едно малко момче, на 4 години и половина, кара по алеята своя велосипед, вече без помощни колела. Не става ясно как, но в един миг детето със своето колело стремително се насочва към водата по бетонирания стръмен бряг на езерото и в следващия миг водата го поглъща, без видима следа от случилото се. Следват секунди, насечени на мигове ужас, ступор и гонещи се мисли за реакция и решителност за някакво действие в свидетелите на видяното… В този момент млад мъж изтичва и, без да се замисли, влиза във водата, която само за миг е до бедрата му, а в следващия – вече го поглъща изцяло. Страшно е! От мъжът и детето няма следа… Но след броени секунди, за радост на всички свидетели на случващото се, мъжът се показва над водата, стискайки в ръцете си детето, което уплашено се разплаква. После, на брега, клекнал до него, спасителят му, се опитва да го успокои с думите: “Не плачи! Я виж – и аз съм мокър целия, като теб.”
Оказва се, че самият Петко не е добър плувец. Ето какво сподели той за случилото се:
“Не мисля, че съм извършил нещо особено. Всеки баща би реагирал по начина, по който го направих аз. Прибрах се вкъщи целият мокър, дъщеря ми ме прегърна с малките се ръчички и чак тогава освободих натрупаната емоция и сълзите ми потекоха. Разказах на съпругата ми какво се случи и се прегърнахме тримата.”
Номинацията получихме от: Красимира Янкова, журналист от zarata.eu
Д-Р КРУМОВА, КОЯТО СЕ БОРИ ЗА ВСЕКИ ДЕТСКИ ЖИВОТ И ПРЕДАВА НА СЕМЕЙСТВАТА НА СВОИТЕ ПАЦИЕНТИ ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ Добротворецът: Д-р Павлина Крумова – педиатър, специалист детска кардиология.
Добротворството: Д-р Крумова е от онези лекари, за които професията е призвание. За нея, ни разказва в своята номинация и Ива Гургуриева, така: “Познавам доктор Крумова от пет години, когато се наложи диспансеризиране на моя син. При нея са диспансеризирани деца със сърдечно-съдови проблеми. При едно от посещенията ни тя спомена за тревогите си относно момченце на 9 години, което е в крайно тежко здравословно състояние и се нуждае от бъбречна трансплантация. По-късно разбрах, че тя води борба заедно със семейството на детето с бюрокрацията на институциите и Фонда за лечение на деца в чужбина. Усетих нейната загриженост като майка. Осем години тя се бори и опитва да стабилизира състоянието на детето. Заговорих я, помолих я да ми разкаже за случая и попитах мога ли да помогна, видях тревогата в очите й. В последствие така се получи, че успях да се включа в каузата да спасим Байрям. Благодарение на положените усилия, с помощта на медиите и много добри хора, чудото за детето се случи. Байрям е жив и здрав, и вече е на 11 г.
През м. септември 2018 г., ми се обадиха хора, които искаха да помогнат финансово на болно дете. Разговарях с доктор Крумова и тя каза, че в момента най-голяма нужда от помощ има Фани, момиче на 17 г. Започнахме нова кампания, която се надявам с помощта на добри хора да доведем до успех.
Доктор Крумова влага в работата си най-доброто, на което е способна. Със своя професионализъм и човечност тя се грижи за тези деца, води борба за живота им, дава на семействата вяра, надежда и любов.
Освен това, че помага на болните деца в труден момент, една кауза не се измерва само с един еднократен акт, с едно действие, а е свързана с много емоции, обич, всеотдайност и свързване с децата и семействата им завинаги. Най-важно е да им дадеш кураж и да знаят, че не са сами. Това прави доктор Павлина Крумова – лекар по призвание и човек с голямо сърце.“
Номинацията получихме от: Ива Гургуриева, Мисис България 2016 Европа
ДОБРОВОЛЦИТЕ КЪМ СНЦ „ДИАБЕТ”, КОИТО ЕЖЕДНЕВНО СЕ ГРИЖАТ ЗА ЗДРАВЕТО НА ХОРА, СТРАДАЩИ ОТ ДИАБЕТ Доброволци към СНЦ Диабет
Добротворците: Д-р Димитричка Динева, Мано Манев, Радка Колева, Радни Раднев, Златка Скоколиева, Данка Дончева, Катя Пенчева, Стефан Стефанов, техния вдъхновител и председател на Сдружение „Диабет” – Пенка Ялъмова и още десетки доброволци.
Добротворството: Обучения за диабетици, ранно откриване на заболяването, ежедневни консултации и взаимопимощ – това са само малка част от дейностите, които доброволците към Сдружение „Диабет” – град Стара Загора извършват ежедневно в помощ на пациенти, страдащи от диабет.
Самите те са пациенти на коварното заболяване или имат в семейството си близък, който страда от диабет. Научили са се как да се справят, да са уверени в правилността на стъпките, които предприемат и успешно преодоляват ежедневните предизвикателства, поставени пред тях със знание, умения, дисциплина, самоконтрол и грижа за собственото си здраве. Всичко това е достойно за уважение, но най-голямото им постижение е, че решават и предават този свой опит, оказвайки безвъзмездна и безрезервна подкрепа за други, хора страдащи от диабет. Част от тях (доброволците) са медицински специалисти, които участват в скрининги за ранно диагностициране на болестта, като за последните три години са изследвали над 400 души. Пътуват до малките населени места в общината, за да направят достъпът до полезна здравна информация и необходими консумативи достъпни. Други пък помагат в срещи и разговори за по-лесното приемане на диагнозата и живот след това. Трети обучават хора, страдащи от диабет, как да контролират кръвната си захар в домашни условия, споделят личен опит и ги насърчават за водене на здравословен начин на хранене и повече физическо движение – все ключови средства за предотвратяване на тежките последици от диабета. Четвърти пишат обявления, предават информация за полезни събития, организират групи за рехабилитация и др.
Всички тези хора изпълват смисъла на думата “доброволец” и са достойни примери за уважение във време, в което все голяма част от ставаме все по-ориентирани около собственото си битуване, пропускайки хиляди възможност да добротворстваме в полза на някой друг.
Номинацията получихме от: Кристина Русева, репортер на Радио „Стара Загора”