„Катерина Измайлова“ – голямото предизвикателство към оперния свят!
През третата вечер на 49. Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора гостува трупата на Държавна опера Пловдив със „скандалната“ постановка Катерина Измайлова от Дмитрий Шостакович. Няколко бяха аргументите на предубедените и консервативните меломани, да не се юрнат на представлението: произведение на 20-ти век, т.е. не е проверено от времето; руско заглавие! – не си падаме вече по почти всичко руско; на всичко отгоре има червена точка, т.е. забранено за лица под 16 г. Това пък се случва съвсем за първи път…
След спектакъла и възторжените коментари на присъстващите, мнозина изразиха съжаление, а други веднага попитаха кога ще се играе в Пловдив или някъде другаде в страната. Изказани бяха и аргументирани съждения, че „Катерина Измайлова“ ще се окаже „гвоздеят“ на 49. ФОБИ.
„Опера Пловдив се стреми редовно да включва в репертоара си малко популярни за българската публика творби, които са силно търсени от ценителите на това изкуство по света. „Катерина Измайлова“ е едно от най-емблематичните заглавия на 20 век. Това е драма, която не може да те остави безучастен, каза за dolap.bg директорът на Пловдивската опера доц. д-р Нина Найденова. – Това е мярка за професионализъм. Театрите, които могат да поставят това заглавие се броят на пръстите на ръцете. Наистина е школа за всеки театър, защото процесът на изпълнение на заглавието е огромна крачка напред. Когато постановъчният екип е единен в посланията си – какъвто е случаят с режисьорката Вера Немирова, Диан Чобанов като дирегент-постановчик, сега гост – диригент от най-висока класа Абзал Мухидинов от Астана, столицата на Казахстан, както и всеотдайността на солисти, хор и оркестър – внушението и високите естетически постижения са безспорен факт“.
Първото впечатление е сценографията на Димана Латева – максимално опростена и изчистена и в същото време съвършено ясно натоварена да създаде средата за развитие на събитията и действията. Огромна празна сцена, като необятната руска земя. И на нея, като в клетка, минава животът на хората – на мужиците, на търговците, на женското население и на Катерина. И две огромни стълбища, като два безначални и безкрайни пътя, които водят само към терзания, болка и мъка. И костюмите са дело на Латева – също такива безвкусни, като живота. Само Катерина е в бяла или ярко червена дреха – като мечтата й да има дом, любов, дете, семейство, сетне – като страстта, която я отвежда към смъртта.
Сюжетът на произведението е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“, както е било и първоначално заглавието на операта, преди да изпадне в немилост от Сталин за повече от 20 години. Шекспировата Лейди Макбет може да е тоталният образ на фатална жена, но когато става дума за елиминиране на съперниците, именно Катерина Измайлова на Шостакович може да се похвали с „обирането на лаврите”. Отегчена от своя груб съпруг, Зиновий, Катерина е „хваната“ от свекър си Борис Тимофеевич в леглото с бруталния „Дон Жуан“ Сергей. Бесен, че самият той не е успял да преспи със снаха си, Борис пребива Сергей, преди да изяде порция гъби, която Катерина е поръсила с отрова. След като Борис е вече отстранен, следващият поред, е нейният съпруг. Катерина, с помощта на Сергей, удушава Зиновий. Но когато трупът е открит, насред набързо уреденото сватбено тържество на Сергей и Катерина, и двамата са изпратени на заточение в Сибир. По време на дългото им пътуване, Сергей се залюбва с красивата Сонетка. Измъчена от предателството и унижението от страна на Сергей, Катерина удушава съперницата си.
Режисьорката Вера Немирова пренасища постановката с натурализъм, взет от живота на Русия през 20-те-30-те години на 20 век: повсеместна жестокост, низки страсти, пиянство, похот, животински нагон, желязна иерархия, неграмотност. Свят, в който няма място за любов, за нормални човешки отношения. В тази амалгама от черни краски, дори попът, с кръста напред, е покварен и напълно деградирал. От никъде не преминава лъч светлинка или надежда.
Класическата „Леди Макбет“ на Уйлям Шекспир хладнокръвно убива заради властта, заради короната, но в крайна сметка съвестта й заговорва и се знае изходът на нейния живот. Катерина става жертва на сластта, на нагона, на страстта си. И такава остава до последния си дъх. Най-голямата драма на Катерина е предателството и унижението от човека, когото обича, заради когото тя става трикратна убийца. .
„Аз исках да оневиня колкото е възможно Катерина Лвовна, за да може слушателят и зрителят да получат впечатление за нея като една положителна личност“. Това пише през 1934 г. композиторът Дмитрий Шостакович.“Старах се да представя Катерина като образ, който е заслужил състраданието на зрителя. Това не беше просто, тъй като Катерина все пак извършва две убийства . Тук се получава и основното различие от повестта на Лесков:той представя Катерина като жестока жена…Аз обаче искам да обясня случилото се по друг начин. Катерина е умна, интересна, талантлива жена, която поради нещастни обстоятелства, като резултат на заобикалящата я жестокост на скъперничество и алчност на един ограничен еснафски свят, нейният живот се състои само от тъга, скука и страдание. Тя не обича своя мъж, тя не познава никакви радости. Нейните престъпления са протест срещу живота, който е осъдена да води, срещу притъпяващата атмосфера на търговската среда от миналото столетие. За оневиняването на Катерина се бори музиката на операта, която се старае, както Добролюбов казва, да бъде „един светъл лъч в тъмното царство“. Други положителни герои в тази опера няма“, категоричен е композиторът.
Музиката наистина е прекрасна. Особено интермецото, в които героинята мечтае за радост и щастие. Тя иска да има живот, като онова птиче гнездо, в които родителите са трепнали над мъничето си… Музика на 20 век се пее изключително трудно, но внушенията са такива, каквито не могат да бъдат разказани.
Мария Панова като Катерина Измайлова, „напълни“ героинята си пълнокръвно и всестранно. Актрисата представи Катерина в развитие – от неграмотната мечтателка, вярна на съпружеския си дълг, до жестоката извършителка на три убийства. Аплодисменти за Пламен Бейков (гост) , който и гласово и актьорски изгради образа на безмилостния, похотлив, безпардонен и жесток търговец Борис Тимофеевич. Георги Султанов също ангажира вниманието на публиката с изобретателността си на ненаситен любовник, безотговорен лентяй, лишен от чувство за отговорност и дълг. Заслужени аплаузи предизвика изграденият образ на Пияния дрипльо от Марк Фаулър, както и чудесния бас и запомнящия се образ на Стария каторжник на Александър Носиков.
Комплименти за участието на всички останали солисти, на хора и оркестъра на Държавна опера Пловдив, сътворили истински европейски спектакъл. Възхита от диригентското майсторство на Абзал Мухитдинов.
„Катерина Измайлова“ е истинска модерна опера със завладяваща музика, с изискан стил, поставена по законите на 21-ви век от Вера Немирова – гост – професор в Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин и доцент във Виенския университет.
Посланията към зрителите на 21 век: Когато едно общество се саморазрушава, когато даден ред трябва да изчезне, за да се появи на негово място друг, настъпват дълбоки личностни драми, които ескалират в трагедия на обществото. Музиката е уникална и въздействаща. Тя внушава stop – внимание! Това, за което разказва „Катерина Измайлова“ се случва повсеместно и днес, само че методите са добре прикрити с напудрени истории и сюжети. Но действителността, за съжаление, е наистина такава.
Росица Ранчева