Жулиета в Кампанията на Фондация „Мисия Криле“ за борба с насилието над жени

На 25 ноември бе Международният ден на ООН за борба с насилието над жени! Започнаха  16 дни за всички организации в света, борещи се срещу насилието над жени! Фондация „Мисия криле” се присъединява с повече активности в Стара Загора до 10 декември в подкрепа на пострадалите. „Като хора, работещи с жертвите през последните 20 години, сме видели достатъчно страдание! Писна ни да убиват жените и децата, с които работим! Загубихме 7 жени и 4 деца.  Всяка трета жена в България е жертва на полово-базирано насилие и особено на домашно насилие. Според материали от медии, 29 жени са изгубили живота си от началото на 2018 година от ръката на техен настоящ или бивш съпруг, партньор или познат мъж. Да спрем насилието над жени! #НеСиСама” – призовават от Фондация „Мисия Криле”, в Комплекс за социални услуги за деца и семейства, в който всяка жена, пострадала от насилие може да намери подкрепа и подслон.

Като част от активностите са вълнуващите интервюта с жени, които подкрепят Мисията. От Долап.бг ви представяме едно от вълнуващите интервюта. „Казвам се Жулиета и живея в град Стара Загора. Имам син на 12 години. Управлявам фирма Бютифорс, която е една от водещите фирми за търговия с професионална СПА козметика, оборудване и консултации в България. Имам собствен център за козметични услуги и училище по козметика с лиценз към министерство на образованието. Не се страхувам да изразявам своята гражданска позиция по въпроси, които считам за важни. Насилието над жени е един най-важните проблеми в българското общество”

Рубрика: „Аз срещу насилието над жени!”

Интервю с Жулиета:

Как решихте да се включите в световната кампания „16 дни срещу насилието над жени”? Какво ви мотивира?

Кампанията „16 дни срещу насилието над жени” е движение в защита на правата на най-значителната единица в семейството – жената, майката, домакинята, която отглежда деца. Аз самата съм жена. Поставям се на мястото на всеки човек, който е подложен на малтретиране в дома си, било то сексуално или чрез побой. Питам се какви чувства бушуват в нараненото сърце? За мен е важно да изразя своята позиция и като майка. Осъзнавам, че сега е времето, в което всеки един човек трябва да се обяви в защита на жената. На първо място ме мотивира състоянието на всяка малтретирана жена и на второ място – състоянието на сърцето на детето, което е свидетел на насилието.

По какъв начин по-точно участвате? Разкажете ни повече.

Аз съм собственик на козметичен център, в който на ден преминават цели потоци от жени. Всяка със своите проблеми, нужди и съдби. Сложихме плакат с информация за необходимите незабавни мерки, които да бъдат предприети в подкрепа на жени, пострадали от насилие. Аз и моят екип искаме да заявим своята гражданска позиция и в случай на нужда да насочим вниманието на някоя жена към безплатна психологическа, социална и правна консултация в Комплекса за социални услуги за деца и семейства. В чантичката на всеки продукт, който продаваме в нашия салон за красота или електронен магазин, ние поставяме кратко послание срещу насилието и информация с координатите на Комплекса и Кризисния център в Стара Загора с надеждата, ако попадне в ръцете на някоя жертва, тя да се замисли и да се възползва.

Смятате ли, че българската жена има причини да търси закрила по повод домашно насилие?

Смятам, че всеки човек, жертва на насилие има сериозен повод да търси защита за себе си и семейството си. За огромно съжаление живеем в държава, в чиято политика няма утвърдени традиции в закрилата на малтретирани жени. В България постепенно се е оформила култура, според която биещите мъже са „мъжкари”, а на жената малко шамари й действат „възпитателно”. Аз се разграничавам от подобен начин на мислене и не искам да възпитавам моето дете в подобна токсична среда. Вярвам, че всяко човешко същество има право на защита и не бива да мълчи. Ако една жена е жертва на насилие в България, тя трябва да потърси помощ и аз вярвам, че ще я намери.

Имате ли близка, която е била жертва на насилие в семейството си или по друг начин? Бихте ли ни разказали (без имена).

Да, имам близки жени, ставали жертви на насилие. Всъщност особено много момичета от моето детство бяха подложени на зверски изнасилвания. Познавам и деца, израснали в семейство на насилие. Най-много съжалявам за разрушенията в психиката, които това свидетелство носи след себе си. Преди няколко месеца една наша колежка стана свидетел на ситуация, в която един мъж и една жена, след лек скандал се сбиват, при което мъжът събаря жената с юмруци на земята. Ситуацията се развива на оживена улица, в 15:30 следобед. Никой не се намесва, жената е станала виновно и е тръгнала заедно с мъжа. За съжаление, тя, най-вероятно, преглъщайки това унижение, не вярва, че има изход от ситуацията. Чака нещата да се успокоят от само себе си. Така минават години, в които в най-добрия случай търпи унижението, което деформира нейната духовност или още по-лошо – тя просто плаща с живота си.

От какво според вас най-много имат нужда жените, жертви на насилие?

Всеки човек се нуждае от подкрепяща среда, в която е изолиран от насилника и може да чуе вика на своето сърце. На спокойно място, без скандали, защитен да помисли и да усети себе си като достойно същество. Да, вярвам, че достойнството на всеки ще се обади, ако има подкрепа и любов. Вярата ще дойде после. Тя ще промени усещането за безпомощност, ще го стопи, облаците ще се разпръснат и надеждата за ново светло бъдеще ще изгрее като слънчев ден.

Какво според вас би могло да направи обществото за пострадалите – съседи, колеги, близки на жертвата, институции?

Обществото трябва да говори и да участва активно в проблемите, свързани с насилието! Защитата за слабите трябва да се дискутира, да се очертава като култура и начин на живот. Трябва да се разказва за примери на жертви и за примери на победоносно излизане от ситуация на насилие. По този начин, ние, като общество ще знаем от най-малката единица, семейството, че насилието не е позволено. То не е с български патент, то е близо до нас и до децата ни и ние трябва да го унищожим. Чрез закони, чрез обществени прояви, чрез лична гражданска позиция и чрез отзвук в социалните мрежи. Всеки канал трябва да се използва! И не на последно място насилниците трябва да поемат своята съдебна отговорност! Мое лично убеждение е, че ефективните наказания имат силата да променят цели обществени вярвания.

Вашето послание към жените, станали жертва на насилие?

Моето послание е едно късче от стихотворение на Недялко Йорданов:

„…Недей се отчайва, недей се навежда,

не си позволявай да губиш Надежда.

Защото макар да е жилаво злото,

в човека все пак побеждава Доброто…”

Комплекс за социални услуги за деца и семейства,  гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 205, тел. 042/660328 и 0897/653598