Орлин Горанов пред dolap.bg: ”Най-голямата битка в живота е със собственото ти его!“
На 28 ноември 2018 г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора, големият български артист Орлин Горанов представи новоизлязлата си книгата „Да започнем отначало“. Компания му правиха управителят на Издателство „Книгомания“ Илиян Андонов и журналистката Веселина Паскова… След София, където премиерата на книгата е станала на 21 ноември 2018 г., втората спирка е Стара Загора, тъй като според признанието на певеца, Орлин има сантимент към най-романтичния град, с най-взискателна, но и най-интелигентна публика.
В книгата си авторът сладкодумно разказва как е започнал кариерата още от времето без мобилни телефони, без цветни телевизори, когато общуването между хората е било истинско, живо, а не както сега – дигитално. Той споделя много случки и интересни моменти от живота си, някои от които – за първи път. Например в родната Берковица, където обичал често да ходи, вече пораснал младеж, открива дамата на сърцето си в съседно село, което се намира на 14 км от градчето. Всеки ден младият влюбен преминава това разстояние, за да види любимата си.
Това е книга, която описва срещи с приятели и неприятели, проблеми, болки и любови.
Орлин Горанов даде интервю специално за читателите на dolap.bg.
Господин Горанов, какво във втората половина на живота си ще „започнете отначало“, каквото е заглавието на книгата Ви „Да започнем отначало“, – том първи от многотомника, който през годините ще издадете?
Тъй като сме още скандално млади, няма да правим статистики, коя част от живота ни е сега и каква следва! Не е наша работа. Важно е всеки ден да започваш отначало, защото всеки ден е ново начало във всяко отношение. Реалният живот ти предлага уникални неща. А този ден е точно сега. Днес може да срещнеш някой добър човек, да направиш нещо по-интересно и по-хубаво, за да продължиш пътя си и през следващия ден. Така че пътят е безкраен и колкото повече неща си успял да видиш и направиш, толкова по-интересно ще ти е на следващия ден.
Според мен Вашата първа книга е пътуване към себе си. Какво има по този път към себе си?
Това е един от най-трудните пътища, който трябва да извървим – ежедневната борба със собственото ти его. Ако успееш да победиш, ти си спечелил най-голямата битка в живота си. Хубаво е да се започва първо навътре, за да можеш да преоцениш всичко, което те заобикаля и да можеш да продължиш пътя си както трябва.
Много интересен е моят път – пъстра палитра от най-различни случки, ситуации и събития, които в крайна сметка всеки би могъл да се припознае. Въпросът е какво като урок сме си извадили, за да продължим нататък.
Кой е урокът, от който най-много сте се научили?
Всеки ден получавам нови задачки и уча уроци. Урокът е един – да правиш всичко с любов и със желание и да продължаваш напред. Когато успееш да постигнеш равенство между черното и бялото, доброто и лошото, значи живееш в пълна хармония. Не бихме могли да оценим красивите неща, ако не сме изпитали и другите, по-лошите. Всяко такова изпитание е нашият урок, с който да можем утре да започнем отначало. Защото всяко раждане, сутрешно събуждане и всеки ден са все нови начала.
Маестро, Вие сте всепризнатият джентълмен на българската музикална сцена. Какъв актьор сте в живота?
Няма голяма разлика. Опитвам се да се придържам към най-обикновените човешки закони или просто казано – тези, които ги пише в най-дебелата, най-старата и най-мъдрата книга. Ако от 10-те Божии заповеди спазваме половината, ще е голям плюс.
Срещу какво сте непримирим?
Срещу посредствеността, срещу нахалството и андрешковщината. Срещу извиненията, които винаги вадим на дневен ред, за да обясняваме някои неща, които не ни се получават.
Българинът е уникално животно, оцелял е през вековете. А какво чакаме още през последните 25-30 години, та не си подадем ръка да си оправим собствения двор. Стига сме викали неволята!!! Дразни ме тарикатщината на дребно. Безотговорността, която е повсеместна и чувството за ненаказаност. Много хора заявяват, че си знаят правата, но забравят за задълженията си. Демокрацията е нещо, за което трябва да си готов. И както казва Сервантес „Свободата се завоюва, заслужава се. Тя не се подарява“.
Опазихте ли се от политиката?
Нямам проблеми с политиките, защото всеки трябва да си върши работата – това, за което е учил и което най-добре може да прави. Убеден съм, че от моя пиедестал мога да кажа много неща и хората ще ме разберат, без да им давам обещания. И един рицарски постулат: “Не е важно да дадеш подаяние на човека, защото ще го обидиш! Важно е да му подадеш ръка, за да може да стане“!
Специалисти се произнасят, че Вашият тенор е необикновен и много красив глас. Какво значи това на професионален език?
През годините, през които се бях отдал на операта, се опитвах да бъда по-нестандартен в изказа си, въпреки че класиката си е класика и там царстват клишета, които през последните години се чупят активно. Имам съвсем друг поглед върху класическите произведения и съм се опитвал винаги да ги дообогатявам, да привнасям по нещо ново. Защото погледът ми в този аспект е доста по-широк. Човек се учи докато е жив, но за жалост един живот не стига.
Защо говорите за кариерата Ви в оперното изкуство в минало свършено време? Не участвате ли вече в оперни спектакли?
Вече не! Годинките понапреднаха и давам път на младите. Сега мога да бъда полезен и с други неща. Вече пета година преподавам в Югозападния университет в Благоевград поп и джаз пеене и въобще пеене.
Освен в поп музиката и оперното изкуство, Вие се реализирате и в театъра, в киното, в телевизията…
През последните 20 години, в глобален аспект, има тотално падане на всякакви жанрови рамки. Така че вокалното майсторство не търпи никакви ограничения. Човешкият глас е уникален и може да имитира абсолютно всеки звук в природата.
В момента сценичното изкуство не търпи рамки. За човек, който се изявява на сцената е провокация да опита и други нюанси – в киното, в театъра, в операта… Толкова много години се занимавам с телевизия, правене на клипове. Де факто всеки клип е един малък филм. Нашата работа е отворена. В годините трябва да бъдем в крак с това, което се случва около нас. Не бива да се заключваме в тясната ни специализация. Някой ден мога да се опитам да режисирам или да дирижирам оперен спектакъл или концерт… Писането на книга също е много голямо предизвикателство. Никога не съм бил добър в това, но явно е дошъл моментът да споделя някои неща. Нарочно не казвам за излязлата ми книга че е автобиография, защото в нея няма хронология. Опитали сме се да споделим какво се случва преди да се вдигне завесата и какво след като падне, или какво се случва зад кулисите.
Господин Горанов, Вие сте изключително земен и харизматичен човек, толкова витален и усмихнат. Споделете с какво хапче се зареждане?
Няма такова измислено. Ако имаше такова, щях да Ви го съобщя. Но разбрах, че човек не трябва да се взема насериозно, защото е преходно явление на тази земя. Не е лесно, но на помощ идват смехът, шегата. Много помагат позитивните хора и приятелите. С тях се чувстваш истински жив и достатъчно силен да продължиш напред по пътя. А и музиката го прави по-лесен, по-хубав. Важно е да бъдеш винаги честен и истински и да обичаш. Когато човек обича – той дава. Не граби, не се опитва да обсебва. По този начин гледам на живота. Музиката е любов, а любовта е музика.
Вярно ли е, че „светът е за двама“?
Минимум за двама. Никой човек не е самотен остров. Всеки има нужда от някой до себе си.
А каква е „мъжката любов“ ?
Този въпрос трябва да зададете на дамите. Според автора на текста на хубавата песен, мъжката любов е миг на падаща звезда. Но всичко е в ръцете на дамата отсреща.
Вярно ли е, че сте един от най-изявените разказвачи на вицове?
Щом така казват, значи е истина. Но по-скоро обичам да разказвам притчи, да разказвам истории, върху които трябва поне малко да помислиш. Много обичам и българските поговорки и пословици. Това, което е измислил народът ни, е гениално.
Коя е любимата Ви притча?
На млад, симпатичен мъж като мен, за много кратко време му се струпват всички възможни неприятности. Запалва му се къщата, жена му и децата му катастрофират, бизнесът му пропада… Решава, че всичко е изгубил, няма за какво да живее и единствен изход е да сложи край на живота си. Завързва тежък камък на шията си, качва се на моста и преди да полети към водата, някой го потупва по рамото. Обръща се и гледа овчар с овчиците до себе си. „Чакай, момче, слез и ми кажи какво е станало!“ Мъжът разказва орисията си, а старецът му рекъл:“Спокойно, няма страшно! Вземи тази бележка и я прочети довечера преди да заспиш. Утре сутринта – пак я прочети! Въобще-чети я редовно!“ Прочел човекът бележката, на която пишело: “Няма да е все така“! На утрото – отново прочел написаното. Взел се в ръце, намерил приятели, срещнал млада и хубава жена, завъдил семейство, тръгнал успешно новият бизнес. След 5 години, вече набрал скорост, се сетил, че не е благодарил на стареца. Накупил подаръци и открил стареца, за да му благодари, а той му рекъл: “Четеш ли бележката? Заръчах ти да я четеш всеки ден…!“
За статистиката: колко са изпетите от Вас песни, изиграни роли, концерти, спектакли, клипове и пр.
Нямам идея, не съм си водил статистика, но не са малко. За тези 50 години на сцена, защото така се случи, че стъпих на сцената с хор „Бодра смяна“ още през далечната 1967 г. и от тогава полека-лека нещата си вървят. Песните са над 500. Имам над 700-800 спектакли в операта в 20-ина заглавия. Имам няколко театрални постановки и мюзикъли, над десетина дуетни проекта – не само с дами, но с Васил Петров, с Деян Неделчев-Икебаната и др. Обичам екипната работа. Сега е модерно да се говори за тимбилдинг. Важно е да можеш и да искаш да работиш в екип. Естествено колкото давам, толкова и получавам. Когато работим по някой проект, винаги се съобразявам с колегата ми така, че да се получи съвместна работа, а не надпяване или състезание.
Коя е мисълта, която Ви съпътства в ежедневието като лого в живота Ви?
Големият Сервантес казва: „Не смятайте нищо за свое, освен собствената си душа! Обичай себе си, но не такъв, какъвто си, а такъв, какъвто би могъл да бъдеш! Не преследвай удоволствията, защото можеш да им станеш жертва! И щастието не преследвай, то лесно се плаши! Бъди винаги справедлив с всички мъже, а със жените – кавалер! Живей така, че да си достоен за образа на онази, която ще вдъхновява всичките ти подвизи, единствената дама на сърцето ти, с божественото име Дулцинея“…
Пред Коледа сме. Какво е Вашето пожелание към многобройните Ви почитатели и към читателите на dolap.bg?
Много любов през Рождественските празници пожелавам от все сърце. Да бъдат много обичани и да се обичат! Да има много топлина в домовете и сърцата им! Да са живи и здрави и да сбъдват мечти! И да вярват в Дядо Коледа!
Росица Ранчева
