Нагледен Урок по оцеляване от ансамблите „Филип Кутев“ и „Загоре“ (галерия снимки)

За повечето хора в залата на съвместния концерт на двата Ансамбъла – „Загоре“ и „Филип Кутев“ събитието беше вълнуващо – като зрелище, като емоция, като внушение, като дълбоко преживяване на генетично ниво…

За запознатите с историята на двата ансамбъла в последните години концертът беше нагледен Урок по оцеляване в нелеки условия.

Нека припомним, защото паметта ни става все по-къса и животът ни – все повече и повече се запомня сякаш само в рамките на днешния ден.

В София: През 2016 г. гръмна „сензацията“ за медиите – „Министерството на културата спасява потъналия в дългове ансамбъл „Филип Кутев”, който само за 2015 година има преразход от 440 845 лева. Този преразход се дължи основно на факта, че вече години наред съставът има едва по 1-2 представления месечно, а зрителите му годишно са около 11 000, което е под 1000 зрители средно на месец.“

Главният хореограф на ансамбъла Ивайло Иванов написа тогава във Фейсбук, след „спасителната акция“ на МК и „опрощаване на дълговете“ изключително затрогващи думи, които кънтят и днес: „Господа властимащи, моля ви, създайте подходящи условия за работа на държавния си ансамбъл! Използвайте го точно като такъв – както го правят съседите ни Сърбия и Македония. Ние имаме многобройна публика и приятели в цяла България – разрешете им да ни видят. Повдигнете духа им чрез нас. Показвайте ни пред света като визитка на страната – нали за това сме създадени! Не ни карайте да се чувстваме като ненужно бреме на Министерството на културата. Не е нужно много, само малко воля!“

В Стара Загора: През същата 2016 г. Христо Иванов оглави Общинския фолклорен ансамбъл „Загоре“. За настоящето и за бъдещето на състава също имаше буреносни обсъждания в Общинския съвет – трябва ли да го има, защо трябва, да го има ли или не… Христо Иванов се оказа изключителното попадение на поканилите го от Община Стара Загора, защото стегна редиците и изведе Ансамбъла на едно достойно ниво. Във времето до днес, до този момент, той преживя истинска и абсолютно тежка драма като ръководител – една група от танцьорите напуснаха Ансамбъла. Боецът Иванов „внесе“, изнамери, не знам точно каква магия направи – но попълни състава. И още веднъж лъсна до блясък „витрината“ на Ансамбъл „Загоре“. Повече не се чу и дума откъм Общинския съвет – да го има съставът или не.

„Загоре“ танцува на всички важни събития за града ни и неуморно се представя на сцените в околните села. Яви се с нова програма на Националния преглед на фолклорните състави в Пазарджик тази година и се върна с награда. Два пъти само в рамките на годината направи концерти – на 11 май с „Мистерията на българските гласове“ и на 8 ноември – с Ансамбъл „Филип Кутев“ в препълнената, преливаща, претъпкана, екзалтирана зала на Държавна опера – Стара Загора.

Оптимистичен финал

Своите Уроци по оцеляване и двата Ансамбъла учат, преговарят и научават в движение, защото НЯМА време за размисли, разговори и обсъждания на тема „Какво е да си държавен/общински фолклорен ансамбъл“, да НЕ продаваш билети по 20/25 лв. (справка „Осмото чудо“ на Ансамбъл „Българе“)… Но да продължаваш да вярваш, че има смисъл, да продължаваш да се бориш и НЕ защото само това можеш да правиш. А защото само това, което правиш, изпълва сърцето ти докрай!

Финал

Чест и почитания на всички зрители, купили си билет за този концерт! С приходите от концерти като този се оформя бюджета на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, който се издържа от делегирана от МК дейност. (Между другото, темата с дълговете от 2016 г. ми е особено болезнена, защото тогава в списъка беше и Операта на Стара Загора.)

Вечерта на 8 ноември зрителите в залата на Операта преживяха много вълнуващи емоции и нестихващо аплодираха съвместното изпълнение на „Шопска сюита“ от двата ансамбъла. Както и наградиха с овации трима артисти от Ансамбъл „Загоре“, които на сцената получиха награди от Съюза на българските музикални и танцови дейци: това са концертмайсторът Иван Цонев и певицата Иванка Стойнова – удостоени с плакет „Златна лира“ и танцьорът Данаил Тодоров – с почетна грамота.

А какъв е основният извод на Урока по оцеляване, който гледахме с притаен дъх? Нарича се – добър мениджмънт. На чист български думата е две в едно – ръководител тип водач. Лидер. Който ръководи и вдъхновява хората. Ако говорим с имена – то името е Христо Иванов. Без никакви преувеличения, това не е стил нито на автора на тази статия, нито на Долап.бг.

И този път, след тези редове се сещам за една мисъл на хуманиста Екзюпери: „Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.“

Огромният празник и коледното отброяване за Стара Загора започнаха с този концерт, на 8 ноември – Архангеловден, на сцената на Държавна опера – Стара Загора!

Уляна Кьосева

Разкошните снимки са на младия и талантлив фотограф Петър Ковачев