Историята на 50 сирийчета разказва емоционална фотоизложба

На 8 ноември 2018 г. във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора, под надслов „Имам си една мечта“, беше открита невероятно емоционална изложба. Чрез цветни фотографии са „разказани“ истински истории на 50 деца, които със семействата си са попаднали в България, след като са избягали от родината си Сирия по време на военните конфликти.

Снимките са правени в началото на първата бежанска вълна през 2016 г. в центровете за настаняване на бежанци. За всяка снимка има съгласие от родителите на малчуганите. На всички деца им липсват безгрижното детство и игрите. Те не разказват за преживените ужаси, на които са били свидетели и потерпевши, а за своите мечти. На тях е зададен един и същи въпрос от двамата автори на изложбата – фотографа Илка Антонова и журналиста Нидал Хлайф: „За какво си мечтаеш“? Отговорите са скромни и покъртителни:

“Искам само да се върна вкъщи“ казва 4-годишният Мохамед. 12-годишната Фатма признава: “Мечтата ми е да стана известна плувкиня. Баща ми ме научи да плувам и искам да го зарадвам“. Нагам на 6 години: “Мечтая да стана добра фризьорка, защото леля ми прави прически и аз се научих малко“. Насър на 15 г.: „Когато бях в Сирия гледахме сериала „Загубеното село“. Много ми се гледа пак“. (“Загубеното село“ е известен сирийски комедиен сериал). Ела – 9 г.: “Мечтая да се превърна в златна рибка, за да изпълнявам мечтите на другите деца“. Мерай на 3 годинки: “Обичам да рисувам. Искам стая с много моливи и листи“. Нейа – 12 г.: “Много ми липсват приятелите, роднините и нашата къща, която беше бомбардирана. Много обичах да играя на компютър и да гледам телевизия. От две години не ходя на училище. Когато порасна искам да стана адвокат, за да защитавам правата на сирийските бежанци“. Сами на 4 години: “Обичам много пържени картофки и искам всеки ден да ям такива, само че на кръгчета, както ги правеше мама“. Жана на 4 години: “Искам мама! Искам тя винаги да ме гушка!“ Миро на 10 години: “Навремето в Сирия, винаги в петък, се събирахме при баба на закуска. Тя ни правеше ръчен хляб садж. Мечтая си пак да закусваме“. Мустафа на 6 г.: “Когато бяхме в Сирия, на Байрам, баща ни ни купуваше нови дрехи и сладки. На последния Байрам татко нямаше пари. Искам на другия празник да имаме нови дрехи, сладки и вкусно ядене“. Сандра на 8 г.: “Ако някой има лампата на Аладин и ме попита за какво мечтая, бих си пожелала да се разхождам из парка до моята къща в Дамаск. Искам, когато порасна да правя красиви картини“. Хасан на 10 г. “Мечтая когато порасна да стана известен футболист като Меси“. Сана на 5 г.: “Когато порасна да стана арабска принцеса“. Сима на 7 г.:“Искам да уча, за да стана лекар, защото това е желанието на баба ми, която остана в Сирия и която много ми липсва“. Делал на 5 г.: “Мечтая да имам голям меч“. Хамза на 9 г.: “Мечтая да стана пилот на МИГ 21“ . Децата в Сирия чуват най-често този самолет, който свързват с бомбардировките. Лена на 9 г.:“Уча български език и много ми харесва, но пиша домашните си на земята, защото нямам бюро. Мечтая да имам хубаво бюро“. Деян на 10 г.: “Когато порасна искам да стана учителка. Ще се отнасям много добре с моите ученици, както правеше г-жа Сабах в Сирия. Тя ми беше любимата учителка“. Фатма на 12 г.: “Много ми е тъжно тук. Липсват ми приятелите. Мечтая да се върнат старите дни в Сирия, когато се смеехме и играехме“. Шахад 8 г.: “Мечтая да бъда щастлива, но сега бих искала да имам голяма кукла“. Нажла на 6 г.: “Искам да имам дълга коса и да ми купят рокля на принцеса“. Назара на 5 г.:“Искам телевизор в стаята“. Уаел на 5 г.: “Искам да съм човекът паяк или Батман“. Шинал на 7 г.: “Липсват ми играчките. Нямам никакви играчки. Искам да имам много кукли Барби и когато порасна да имам моя стая и да гледам Том и Джери по цял ден“…

„Работихме със 7 сирачета, чиито родители загинаха при преминаване на границата през януари 2016 г.“ Това сподели за dolap.bg Диана Димова, директор на Центъра за социални услуги и председател на новосъздадената фондация „Мисия Криле“. „Никога няма да забравя очите на тези деца. Имаше едно момиченце , което беше обгорено от взривове. Цялата му кожичка беше нагъната. Успяло е да оцелее, милото. За него се грижеха други негови роднини в лагера. Когато се докоснеш до такъв тип страдание, не можеш да останеш равнодушен… С изложбата „Имам си една мечта“ искаме да провокираме гражданите на Стара Загора да се докоснат до съдбите на една мъничка частица от трагедията на стотици хиляди хора, които нямат никаква вина за сполетялото ги нещастие. Да погледнат с други очи на различни деца, с друг произход. Това не са хора -заплаха, които искат да се настанят в нашите домове или да ни изместят от работа, а като на хора, които наистина страдат и се нуждаят от закрила. Защото утре, недай Боже, може да сме ние на тяхно място“.

Изложбата откри Катя Дянкова от Обществен дарителски фонд, който е партньор на „Мисия Криле“. Домакин на изложбата е Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Експозицията ще бъде във фоайето на първия етаж до края на годината.

С изложбата, финансирана от УНИЦЕФ, се даде начало на обявения от „Мисия Криле“ месец ноември 2018 г. за месец на толерантността. Предстоящи са прожекции на филми, срещи разговори по темата, концерти и пр. Всички инициативи са безплатни.

На фона на цялата омраза, която се шири край нас, хубаво е да погледнем с по-различни очи на детските мечти и копнежи.

Росица Ранчева