Олександър Димитров и Поезията на младите от Града на поетите
И така, журито на 35-ия Национален младежки литературен конкурс „Веселин Ханчев” отсъди първите места и поощренията си и до мен е Експресното издание със стиховете на отличените. Не мога да съм недоволна. Поезията на младите е светла. Имало е години, в които от мрак, тъма, безпътици в стиховете им чак на мен, дето съм на два пъти повече години живот и опит всякакъв, ми е ставало гадно.
И тази година от участвалите със стихове 80 младежи, 8 са от Стара Загора, но от тях няма отличен, нито поощрен. В последните години имаше само едно поощрение, на Нели Пенева от ГПЧЕ ”Ромен Ролан” (2008 г.) за стихотворението й „Сладките шестнайсет”. Не се меся в работата на журита (че коя съм аз!), нито пиша с болка, въпреки че има нещо такова, все пак вече 26 години обитавам „Града на поетите, липите и правите улици”… Обаче отдавна искам да направя предложение в статута на Конкурса да се вмъкне все пак, че „Уважаемото жури отличава всяка година, ако не е сред наградените, то с поощрение, най-доброто стихотворение на участник от града домакин – Стара Загора и го представя пред всички специално”.
И все пак намерението ми беше да пиша общо. Макар конкретиките – в града ни има вече Литературен кръжок, който води Мария Донева. От доста повече години в Езиковата гимназия „Ромен Ролан” се издава литературен сборник „Пътеки”. Има поет катедрала като Таньо Клисуров. По какъв още начин, освен „на живо” да се учи, коментира, пише, обсъжда поезия с младите хора от града? Не знам. Може би нещо като сайт, платформа…?
И все пак бих искала да пиша за поощряването на децата, които пишат поезия. За откриването и внимателното им развитие. За насърчаването. За непрекъснатото вдъхване на самочувствие. Грешим, ако мислим, че младите хора днес имат самочувствие в повече. Не! Това, което показват, е изява в повечето случаи на огромната им вътрешна неувереност и голямото лутане в техния си свят. Те слагат външна защита, така че никой да не разбере терзанията и вътрешните въпроси, които непрекъснато си задават. Говоря за интелигентните деца. А пък тези от тях, които пишат – поезия или проза – те са истински герои. Те са различни от другите. Представям си, как другите ги гледат, коментират, обсъждат на глас. И колко сила е нужна, за да осмислиш живота си, дори крехкия си детски и на юноша живот, като го пишеш с думи, на бял лист, или на компютъра.
От друга страна зная, че със словото днес стават страхотни извращения. Кой ли не издава какво ли не. Кой ли не се нарече поет! Но с децата, с тях… колкото по-внимателно, точно, ясно и подкрепящо се работи, толкова повече ще имаме умни и заедно с това и преди всичко чувствителни възрастни хора като национално богатство.
Изпратих стиховете на Олександър Димитров за участие в Конкурса „Веселин Ханчев”, без той да знае. Харесвам това дете с книга в ръка отдавна. Той бе много добър в бадминтона, в спорта. От ученик до края на студентството си вечерите бе на работа като разпоредител в Операта. Беше дори Принц – в „Турандот”. Участва и в една съвременна камерна опера, в балетната група. Винаги с книга в ръка. Дете със силно влечение към изкуствата, дори татуировките му са майсторска работа… Мисля, че едната беше с Дървото на живота. Четеше огромни книги като „Крадецът на книги” например. Сега е в Германия, там работи, но по-важното е, че е заедно с друго светло същество като него самия.
Олександър „качва” свои стихове в Инстаграм xo.lly и във Фейсбук и аз си ги чета от профила му. Харесват ми и ме вълнуват. Реших, че щом са заявени публично пред света, могат да бъдат изпратени в конкурс. Стиховете му са честни, мъжкарски, ясни. Никаква интелектуалщина. Честно изложение на вълненията в душата на един толкова млад човек. Олександър не е посещавал Литературен кръжок, с него не работи никой. За мен като един твърд романтик и стоманен лирик, а също така челичен наивист, най-важното е, че ТОЙ ПИШЕ, че подрежда вълненията си в думи. Че подрежда сълзите, болката, радостта… с думи. Изключително са ми ценни такива деца, като Олександър. Те са бисерчета. Нямат стойност, защото е много висока.
Преди да прочетете няколко стихотворения от Олександър, нека ви кажа за може би най-купуваната млада поетеса в света в днешно време – Рупи Каур, индийка, която живее в Канада. Рупи Каур е от модерните поети, които популяризират творчеството си в социалните мрежи и предимно в Инстаграм. Изумителната й стихосбирка „Мляко и мед” е много продавана и в България. Рупи пише за себе си, а вълнува милиони по света. Тя има специално стихотворение с обръщения в стихосбирката си – и то е посветено „на всички млади поети”.
„твоето изкуство
Не намира своя смисъл в това
Колко хора го харесват
За твоето изкуство
Е важно
Дали сърцето ти харесва работата ти
Дали душата ти харесва работата ти
Важното е колко откровен
Си ти със себе си
И никога
Не бива
Да разменяш откровеността
Срещу това да станеш по-достъпен.”
Иска ми се учителите по литература на всяка цена да поощряват своите ученици да пишат. Да пишат стихове, разбира се, е най-трудното. След като писах на Олександър, че съм изпратила стиховете му за конкурс без да знае и се извиних, го помолих да ми обещае, че ще продължи да пише. Радостна съм, че получих отговора, който очаквах. Много радостна!
Уляна Кьосева
Ето и някои от стиховете на Олександър Димитров
+++
Септемврийско време:
Цветовете се затоплят,
Времето захладнява,
Листата капят,
Пътищата се украсяват,
А любовта ти
Ме кара да си мисля,
Че е лято
Докато гледайки те
Се губя в бледите ледници
На Антарктида.
+++
Единствена ти
Оставяше винаги
В мрачните ми дни.
Само на теб
Съм споделял откровено
Най-мрачните си мисли.
От всички близки
Само ти
Не си се страхувала
В съзнанието ми вечно да останеш.
Длъжник съм ти до живот,
Мила моя
Меланхолия.
+++
Капеш върху мен
Като свещ,
Но не аз,
А ти си причината,
Защото гледката,
Която си,
Ме кара да горя
И в ръцете си –
Теб да топя.
Дори зимният ден
Би ти се сторил летен.
+++
Беше табу
Да спомена
Как се чувствам
Спрямо някоя.
Като есенно листо
Ми падна преградата-
По-голяма от Китайската стена.
Като Троянски кон
Без предупреждение
Влезе в живота ми
И разби всичко съществуващо,
Но построи
Нещо далеч по-прекрасно.
+++
Иронично
Как субстанциите
Които правят
Някои моменти безкрайни
Те доближават
Към момента
В който
Повече няма да можеш…
Да изживееш друг
Такъв.
+++
Сънища и реалност
Изгревът те изкопчва
От ръцете на съня
И те предава
На деня,
Идентично с това
Как родителите ти
Те оставяха
На мечтите
Като беше дете.
Разликата е,
Че сега ги гониш,
А преди въображението ти
Ги създаваше.
+++
Блуждая и търся,
Но не мога да намеря
Дома,
В който
Не принадлежа.
Ставам вечер,
Когато небето
Е най-светло,
А слънцето невидимо.
Виждам единствено тъмнина
И мисля, че никога повече
Светлина няма да зърна
(уви, не съм сляп).
Но ме боли да виждам
Всички болни,
Игнориращи проблема си.
Блуждаех и търсех мястото,
Коети мислих за дом.
Сега искам насоки
За болница за души,
В която ще се чувствам на място.
+++
Крадец
Искаше любов,
Но нямаше нужда от нея.
Искаше топлина,
Защото винаги си в небесата,
А ветровете не са нежни.
Търсеше уют,
Защото живееш като номад,
Обикаляш домове
И тършуваш души.
Търсиш тази,
Която ще те задържи
И няма да можеш да откраднеш.
Истината е,
Че искаш
Твоята да бъде взета,
За да останеш с човека,
Който ще се грижи за нея.
