Въведоха Венета Вълева в пространството на високата българска поезия
На 1 ноември 2018 г. в Къща-музей „Гео Милев“ Стара Загора се състоя представяне на книгата на Венета Вълева „Завинаги млада“. Съставител на изданието от избрани и събрани стихове, рисунки, страници от дневници на поетесата, както и спомени за нея е литературният критик Георги Янев.
В забележителното литературно събитие участваха четирима мъже, отдадени всецяло на поезията и литературата: Таньо Клисуров, доц. Владимир Янев, Георги Янев и поетът-издател Марин Георгиев. Предлагаме ви 1:1 словата на четиримата творци, които върнаха за нов живот поезията и личността на безвреме напусналата ни голяма българска поетеса.
В ролята си на водещ, Таньо Клисуров каза: „Георги Янев дълги месеци събира стиховете на Венета. Проучва дневниците й и ученическите й тетрадки със стихове. Поръчва спомени за нея на нейни приятели и близки. Разговаря със семейството й и накрая представи проекта за книгата на издателя Марин Георгиев, чиито заслуги също трябва да изтъкнем, защото държим в ръцете си прекрасен том със стихове, който излезе в редакцията на „Литературен форум“. Предговорът към книгата е на Марин Георгиев, за когото смятам, че в момента е един от най-добрите анализатори на литературни текстове в България.
Искам да върна лентата към 1984 година, когато се проведе първият Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. В журито сме трима души – Георги Янев, Стоян Стаев и моя милост. Стоя пред папката със стотици стихотворения, постъпили за конкурса. След прочитането на 60-70 от тях, вече поуморен, с притъпени сетива от дългото четене, това го знае всеки, който е бил жури на такъв конкурс, и изведнъж пред погледа ми попада стихотворението „Преди скок“. Грабва ме неговият енергичен стих, образният език, силата на нравствената и социална позиция, трагичността и обречеността, които пронизват стихотворението. Дългогодишен редактор съм и знам, че когато човек открива нов автор, изпитва не по-малка радост от тази, когато сам е написал добро стихотворение. Чувствах необходимостта да се обадя на някого. Позвъних на Стойчо Стойчев – нашият изтъкнат поет. На другия ден, на заседанието на журито, изглежда доста развълнуван съм прочел стихотворението на Георги Янев и Стоян Стаев, които по необясними причини го нямаха в своите папки. Като го чуха, веднага се присъединиха към моята оценка и ние присъдихме първа награда на Венета Вълева. Смятам, че от тук, от „Ханчевия конкурс“, тръгва нейният път в поезията и пътят към всички нас, ценителите на поезията.
През последните години книжният пазар е залят от море от книги. Звани и незвани, след като имат пари да платят на издателството, издават свои книги и с претенциите за талантливи автори, излизат на пазара. Да не говорим за Фейсбук, който прелива от амбициозните творби на подобни автори. Скоро четох мисъл на световноизвестния поет Томас Елиът, който казва, че прекалената книжна продукция представлява социална заплаха. Готов съм да се подпиша под тази мисъл. Според мен, книги като тази на Венета Вълева, са мощен антибиотик срещу това социално заболяване. Дай Боже, повече такива книги да има!
Благодарен съм на моите приятели, които върнаха и на мен, и на вас, и на българската поезия талантливата ярка поетеса Венета Вълева!“
Доц. Владимир Янев, преподавател в Пловдивския университет, приятел на Стара Загора и на старозагорските писатели: „Не възприемам тази вечер като вечер на възпоминанието, като вечер на трагедиите, а като вечер на възкресението. Благодаря на достойните ценители на поезията Таньо Клисуров, Георги Янев и Марин Георгиев, че в резултат на техните усилия, Венета Вълева е въведена в пространството на високата българска поезия. Убеден съм в това, което казвам. Смятам, че пред нас е едно уникално явление в лириката ни, един характер, начин на изразяване, който е само нейн. Тя има своите поетически усещания. Още като дете, открива най-добрите образци и на българската и на руската поезия. Без да говоря за преки творчески влияния, веднага ще посоча за пример Марина Цветаева. Същата тази Цветаева, която казва, че поетът е автор не само на сюжетите на своите стихотворения, но и на сюжетите на своя живот и своята смърт. Цветаева смята, че всяко истинско стихотворение има свой вътрешен видим за хората с чувствителни сърца лирически сюжет. Казвам това, защото можем да направим такива успоредици. В същото време определям нашата поетеса също толкова страстна като Цветаева, но и още по-зла към самата себе си и още по всеопростителна към другите. Говоря не за човека, а за поета. Истинският поет е по някакъв начин извън човека, човек в най-истинския смисъл на думата.
Бих искал да чуя Георги Янев и Марин Георгиев за чудото Венета, за това как дълго те са общували с нейните стихове и са подготвили това издание.
Марин Георгиев е написал прекрасен и дълбок предговор. Той вдига доста високо летвата. Смятам, че Венета Вълева заслужава всестранно литературно изследване. Доколкото ми стигат силите, ще се опитам и аз да направя нещо“, каза в заключение доц. Янев.
Георги Янев – литературен критик: Таньо разказа каква радост беше за нас да открием толкова талантлива млада поетеса. Стихотворението „Преди скок“ Венета е писала на 16-17-годишна възраст. Откъде е имала тези натрупвания – философски, екзистенциални, чисто човешки?! Откъде е имала житейски опит, защото освен всичко друго това е социално стихотворение. Мисля, че всичко това има само едно определение – талант!
За мен беше истинско удоволствие и голяма отговорност 5-6 месеца да работя върху нейния архив. Това, което направихме, стана съвместно с Марин Георгиев. Имах най-добрия редактор. Всяко нещо, което му изпращах го коментирахме. С никоя любима жена, нямам толкова разменени писма, както с Марин докато работихме.
Аз съм много субективен, защото потънах в света на Венета. Изследвах, колкото имах сили и време нейните стихове от детските години. Тя пише съвсем от дете, от малка. Разбира се, те са детски стихотворения, някои от тях са много наивни, но още като дете тя пише и зрели стихове, част от които ние включихме като приложение „Ученическа тетрадка“.
Споделям схващането, че Венета идва в литературата със собствена философия и собствена политика. Дори съм го написал, че нейната поезия само външно, само привидно е интимна. Това е външната страна, по-елементарното усещане. В същото време, още от детските си години, тя начева една страшна тема – противоречията между мъжкото и женското начало в живота. Опитал съм се да се ориентирам и чрез стиховете и дневниците й, и така погледнато, нейната поезия се извисява. Не мога точно да я определя, защото прекалено съм вътре в нещата. Марин Георгиев мисли, че тя е от „коляното“ на Багряна. Аз също имам подобни усещания, макар че за мен лично Багряна е несравнима. Но в цялостното усещане на Венета спрямо живота, спрямо любовта е онова независимо чувство на жената, която е във вечно противоречие с мъжкото начало. Тук се крие и част от трагедийността в стиховете на Венета.
Ако имам здраве и сили, ще се опитам да напиша нещо повече като изследвания за нея. Защото съм убеден, че ако успеем да наложим името на Венета, тя не само ще бъде преподавана в университетите. Тя ще бъде изследвана, защото нейната поетика е нещо много различно. Тя го носи със себе си. Наричам я естествена поетеса, защото тя не дири стиха. Той се лее при нея. Тя не ползва метафорите. Тя разказва поезия. В този смисъл много ще се радвам, ако Венета Вълева има перспектива. Това само ще обогати българската поезия.
Завиждам на всички вас, които тепърва ще четете стиховете на Венета, защото ще потънете в свят на истинска и неподправена поезия. Това е лекарството срещу графоманията, която ни залива.“
Издателят и поет Марин Георгиев: Според мен тази вечер в препълнения салон има някаква особена магия. Не зная доколко мога да сугестирам, но се поддавам на сугестия. Словото на Таньо Клисуров много ме развълнува. Ние с него сме свързани с необяснима връзка. Още от времето, когато ни събраха първия ден като студенти във Великотърновския университет, впрочем се оказва, че и Венета Вълева там е учила…
Благодарен съм на Георги Янев, че ми възложи тази задача и поиска да напиша и предговора към книгата. Наистина тази поетеса слагам сред най-големите звезди на българската литература. За мен истинската литература е онова, което не можеш да усвоиш и не можеш да имитираш. Венета Вълева е точно такава поетеса. От друга страна истинският поет и истинското изкуство имат много общо със законите на бизнеса и на капитализма, какъвто в България не е имало и няма. В България всичко е менте. Този закон гласи да бъдеш заложник на самия себе си.
Днес излъчиха по БНТ част от интервюто ми. Направих паралел с народната приказка за орела, който изнася на горната земя юнака. Той се е приготвил за всичко нужно в двата коша, но се оказва в последния момент, че това не стига. И какво трябва да направи? Трябва да отреже от петата си. За мене това е голяма метафора, че трябва да дадеш от себе си, за да стане дадена работа. Не дадеш ли от себе си – няма да стане! Така разбирам понятието Бог е любов! Трябва да инвестираш себе си, в това, което правиш.
Венета е вградила себе си в своето изкуство. Не случайно в народните песни се пее, че за да е здрав темелът, трябва да вградиш сянката на любимата невеста. Това е голяма метафора на едно изконно начало.
България е малка страна, но е безкрайно разнообразна. Ако погледнем регионите й, ако погледнем типовете хора, които я населяваме, ще видим колко са различни…Колко е различен микро светът на Созопол…Ако тръгнеш по уличките му, дворовете му, църквите му, виждаш цяла вселена, макро свят. Такова място е Стара Загора. Сигурно неслучайно това е градът на поетите. По време на Руско-турската освободителна война, той е разрушен и опожарен до основи. Загадка е как се е възстановил този уникален град с уникални поети. Тук има натрупани много не само археологически, но и на духовни пластове…
Не ми се е случвало такова нещо- да говоря 18 минути по Националното радио „Хоризонт“ за Венета Вълева. Не съм вярвал, че Българска национална телевизия ще излъчи днес, навръх Деня на народните будители, интервю с мен и с анонс, че тази вечер, в Къща музей „Гео Милев“ Стара Загора ще има представяне на стихосбирката „Завинаги млада“ на Венета Вълева. За мен това е странно стечение на обстоятелства, в които знам, че тя участва, макар че не присъства физически.
„Завинаги млада“ е изданието, в което показваме нейни стихотворения, дневници, снимки, рисунки, спомени за нея. Вчера се срещнах със съпруга й Чавдар, който ми показа няколко големи папки с нейни текстове, които чакат да бъдат проучени. Сигурен съм, че това ще се случи и ще се извадят още съкровища. Ние изпълнихме своя дълг към паметта на тази голяма българска поетеса. Благодарение на стихосбирката на Венета, откриваме нова поредица „Библиотека възкресения“. Следващата книга ще бъде на Кольо Александров, поетът, който преди два месеца ни напусна“, сподели Марин Георгиев.
Стихотворения от книгата прочете актрисата Диана Найденова.
Вълнуващият финал направи Таньо Клисуров, който прочете любимото си стихотворение „Преди скок“, написано през 1983 г.
Венета Вълева е родена през 1966 г. в Стара Загора. Учи в Руската езикова гимназия „Максим Горки“. От дете е парашутистка, алпинистка, многократно участва в турнири по спортна стрелба. През 1984 г., едва 17-годишна, печели Голямата награда на Първия поетически конкурс „Веселин Ханчев“ в Стара Загора. Завършва руска филология във ВТУ “Кирил и Методий“. Щастливо омъжена, ражда две прекрасни дъщери, които обожава. В края на лятото на 1995 г. издава единствената си стихосбирка „Странно“ и след месец се самоубива в параклиса на църквата „Света Богородица“.
Премиерата на елегантното томче „Завинаги млада“ на Венета Вълева е част от проявите, свързани с 35-ото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.
Подготви Росица Ранчева
