Една съвременна приказка по случай празника

Добро утро в Деня на народните будители!

Интересно е, колко делото на будителите ни предци и днес е живо, жизнено, достойно, съвършено, може да се види, пипне, прочете, осмисли…. Живо, жизнено, близко, променящо времена, хора, нрави, вселени…

Днес техни лъжепророци също променят светове, хора, вселени. До такава степен, че онова, в което живеем, прилича на духовно блато. Да,  мирише на застояла вода! Да кръжат над нея водните кончета с цветни крила, които се пишат за духовните пазители на блатото. Да подменят човешката му фауна с шамани, богоизбрани, управители на конгломерати, медийни и културни съветници, езотерици… С хора, които казват че имат директна връзка с небето, че съветват за велики дела, че пишат съвременната история… А човешката фауна от групата на Професионалистите лека-полека да бъде изкоренена, прогонена, изчегъртана. За да не бъде, в никакъв случай –  в точното време, на точното място!

Живот под спокойната и застояла вода на духовното блато… Никакви вълни, никакви хоризонти, в никакъв случай ни намек на открито море. Никакви пориви, никакви  стремления, никакви критерии, нищо не помръдва в блатото.

Няколко мислещите тръстики и те не смеят… Не виждат смисъл… Обръщат се на другата страна и се оглеждат в съседни води. Търсят отражението си на чисто и бистро. Поддържат формата си, гъвкавостта, извивайки се в едната или в другата посока – между двете води. Тихи са. Мълчат си.

Защото водните кончета ще ги надвикат. Те знаят, могат и владеят средствата, за да го направят. Те ще заглушат шумоленето на тръстиките. Задушават го. Те са много и са много активни. Летежът им достига до високите представители на блатната фауна, а с крилете си умеят да нашепват величави думи.

Не това е страшното, не! Водните кончета учат високите представители на критерии, тук вече става страшното, много страшното. Защото нашепнатото се превръща в дела. Правени от езотерици и полуграмотни хора. А мислещите тръстики от рода „професионалисти“ са забравени, изтикани, изгонени, пренебрегвани. Да, това е точната дума – пренебрегвани.

Затова в днешно време, особено в днешното, никой не произвежда велики дела. Не прави от голия баир парк. Не строи езера, които да променят климата в сухия, равнинен град. И разни такива…

Днешните духовни водачи от рода „водни кончета“ обичат да се снимат до величията на деня. Обичат да измислят истории за славното си минало. Обичат да убеждават в тях. Неубедените – да анатемосват (често и публично). „Всеки, който не е с нас – е против нас“. Който не е син, е червен. Който не е зелен – е месояд.

Какво време, каква двойнственост! Сякаш живеем в паралелни светове. Колко усещат миризмата на застоялата вода? Кои виждат мислещите тръстики?

Кои са светлите умове, чистите сърца, горещите хора, които променят светове, съдби? Които владеят думите, които владеят души и умове. Които строят и съграждат. Които вадят залъка от устата си, за да нахранят друг. А не с чужди пари от чужди джобове да ръсят „велики“ дела над блатото, което сладко спи.

За мен съвременните будители са хора анонимни, хора извън прожекторите, хора упорити и всеотдайни в това, което вършат. И го вършат главно с мисъл за другите – ДРУГИТЕ да са добре, другите да печелят успехи, мнозината да благоденстват. Не говоря само за учителите с възрожденски дух. А за тези, които отварят хоризонтите, както се отваря завесата на сцената.

И зад тези хоризонти е светлата, чиста, уханна територия на хората от Чистите води.

Честит празник!

Долап.бг