„Хубавата Елена“ плени взискателната старозагорска публика

На 26 октомври 2018 г. Държавна опера Стара Загора представи премиерата на „Хубавата Елена“- опера-буфа от Жак Офенбах. През годините назад съм гледала всички постановки на класическото заглавие на старозагорска сцена. Да, за времето си, тази оперета беше любопитно заглавие, поднесено стандартно или пък на Античния форум „Августа Траяна“ – доста еротично.

Новата пета постановка е модерна и в тон с естетиката и предизвикателствата на 21-ви век. И това не е изненада, тъй като режисьор е Славчо Николов, а диригент Димитър Косев. Всъщност, това е техният десети съвместен проект, запазена марка за иновативност, оригиналност, стил и изтънчен вкус. Той е роден от младостта им, от търсенето на нови изразни средства, от откриването и разработването на заложени в произведението вечни теми, но разпознати и реализирани от тях перфектно.

„Ключът“, с който Славчо  Николов отключва постановката е фактът, че откакто свят светува, винаги има митове и фалшиви новини. За царицата на Спарта – Елена, винаги се е говорило като за красива, но леснодостъпна жена. Но дали това е вярно?! Дали тази характеристика не е плод на други цели от недопуснати до леглото на Елена мъже, пък били те и богоравни? Доколко Елена може да се противопостави на забавленията на боговете и на политическия и божествен елит на древна Спарта, който търси удобен повод да предизвика нова война, която ще му донесе власт, богатства и слава?  От друга страна доколко може да се вярва на „Илиада“, написана стотици години след Троянската война, при това от слепия Омир. В прав текст великият гадател Калхас също признава, че не си говори с боговете, а казва това, което в случая му отърва. Т.е. оказва се, че и тези три факта също са фалшиви.

И така, темата с фалшивите новини, която с пълна сила важи и за днешния ни ден, става отправна точка за разгръщане на познатите от митологията действия, но поднесени по нов начин.  И за да бъде още по-актуален, спектакълът се реализира в телевизионно или киностудио. Т.е. това, което ще гледа уважаемият зрител, е било някога… Но забавлявайте се,  моля, все едно че сте пред 3D екран (само дето липсват пуканки и кола).

Прекрасно е, че нямаше никакви декори. Те бяха заменени от мултимедия и удачно художествено осветление. Прекрасно хрумване: В центъра на събитието на въртящата се сцена беше „изплувал“ един огромен лебед, по всеизвестната легенда за превръщането на Зевс в лебед и в него накачени царе, богове, министри, жреци и пр. алчни властолюбци и сребролюбци. В крайна сметка, всички те по волята на боговете и по своя воля, пренасят в жертва Хубавата Елена на овчаря-принц, за да започне Троянската война. Ясно и точно разчетено и ярко изиграно. Комплименти за сценографа Иван Токаджиев и автора на костюмите Анна-Мария Токаджиева, на Ромина Славова – за пластиката, на Александър Гьошев за екранната графика.

Антоанета Добрева-Нети представи блестящо своята героиня Елена. Тя успя да разруши стереотипа на мислене, че царицата на Спарта е лека жена. Напротив, във всичките си действия Елена отстоява семейната чест и достойнство, до момента, в който е принудена да избяга с Парис, единственият мъж, който я иска не като царица, а като жена. Изявена и мъдра театрална актриса, надарена свише с много таланти, в това число и с красив сопранов глас,  Нети внесе нови  свежи моменти в постановката.

Всички  артисти, които участваха в спектакъла, изградиха запомнящи се образи – живи и интригуващи. Неповторим Калхас – хитър грък – интригант и безпардонен тарикат, направи Христо Стефанов. С неподозирани досега възможности се развихри Парис на Николай Моцов – невинен овчар пред богините, смел млад мъж, готов да извърши ритуала по принасяне на жертвата на боговете, нетърпелив като тийнейджър да се добере до обещаното „парче“ от Афродита, влюбеният мъж, готов на саможертва за любимата жена.

Фантастичен комедиен актьор, Георги Динев надмина себе си в ролята на цар Менелай. В какви ли не „сиви“ нюанси той разкри страхливост, мекушавост, сладострастие, липса на чест и достойнство, продажност и пр. и пр.

По време на брифинг големият баритон Александър Крунев съобщи, че за първи път в многогодишната си сценична дейност ще играе в оперета. А като че ли Офенбах за него е написал ролята на Ахил – толкова завладяващ, истински и искрен могъщ бог, със слаба пета.  Особено внимание предизвика младият Димитър Арнаудов в ролята на Орест не само с много рядко срещания му глас алтино. Той великолепно се справи с ролята на необуздан млад „сваляч“, който прави всичко възможно да е сред елита на Спарта. Актьорите от Кукления театър Янчо Иванов и Цвети Пеняшки бяха двамата Аякси. Уж неголеми роли, но ярко и впечатляващо изпълнени.  На лебеда беше качен с цялото си величие и Агамемнон  на Игнат Желев, който през цялото време демонстрира своята сила и мощ.

Макар и по-епизодични ярки образи изградиха Петър Янкулов – Хермес, Пролет Пенчева – Партенис, Лили Ходжева – Леона, Тереза Бракалова – Бахис, Пламен Асенов – Филком, Камелия Стойчева – Атина, Емилия Джурова – Хера и Нели Нечева – Афродита.

Винаги безупречният хор, с хормайстор Младен Станев, в тази постановка беше на ново по-високо актьорско ниво – освен гласовити и пластични, артистични, отдадени на действията.

Комплименти за оркестъра под палката на маестро Димитър Косев.

Всъщност премиерата на „Хубавата Елена“ беше шеметен спектакъл. Той изгърмя като шампанско и опияни и артисти и публика. Отдавна не съм присъствала на спектакъл, в който всички на сцената са въодушевени, забавляват се с това, което правят, радват се и се вълнуват.  Тази тяхна добра енергия бързо напусна сцената и се смеси с публиката в салона. Затова аплодисментите, както по време на представлението, така и на финала бяха дълги, искрени и непресторени.

Следващият спектакъл е на 7 ноември т.г., но с друг състав.

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров за Държавна опера – Стара Загора