Картички от бургаски деца до ученици в Стара Загора

Деца от Средно училище „Васил Левски – Стара Загора ще получат картички от свои връстници от Бургас! Поводът е Международният ден на Черно море – 31 октомври. Организатор на събитието е народно читалище „Изгрев 1909” Бургас. Реализира се в партньорство с Регионална библиотека „Захарий Княжески” –  Ст. Загора и подкрепата на ОП „Туризъм“ Бургас, съобщи за dolap.bg секретарят на читалището Кристина Атанасова. За втора поредна година читалище „Изгрев 1909” от град Бургас е организатор на уъркшоп на тема: „Морето и децата”, свързан с  Международния ден на Черно море. Участници в него са 52 ученици от първи и пети клас на ОУ „Георги Бенковски” – Бургас. В рамките на инициативата те ще изработят тематични картички, в които ще изразят своите послания и мечти и ще ги изпратят на връстници, които не живеят на брега на Черно море.

На 31 октомври в град Стара Загора 42 деца от СУ „Васил Левски” ще получат КАРТИЧКА ОТ МОРЕТО с пощенско клеймо от Бургас. По атрактивен и забавен начин децата от Стара Загора ще станат съпричастни към общата ни загриженост за опазване чистотата на морето и плажовете и на усилията на много хора за спасяване на морското биоразнообразие. Картичките на морска тема, подарък от децата на Бургас по повод еко-празника  на Черно море, ще бъдат експонирани в СУ „Васил Левски” – Стара Загора.

Денят на Черно море е повод да напомним: 31 октомври е свързан с подписването от правителствата на черноморските държави през 1996 г. на Стратегическия план за Черно море. 16 милиона души от 6 държави – това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море и са загрижени, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни. Събирайки индустриалните и битови отпадъци от многократно по-големия си водосборен басейн, включващ почти цяла Европа и Руската равнина, Черно море е силно натоварено с азотни и фосфорни съединения, нефтопродукти, тежки метали и някои химически отпадъци. В резултат на силното натоварване с биогенни елементи след 70-те години на 20 век, най-сериозният и дългосрочен проблем на Черно море е еутрофикацията, която е най-силно изразена в крайбрежните райони на северозападната и западната му част. Допълнителна тежест е присъствието на сероводород в целия долен слой на Черно море, така то представлява най-големият безкислороден басейн в света. Вследствие на това 87% от обема му е лишен от живот (с изключение на анаеробните бактерии).
Основната посока на доминиращите течения в нашия сектор на Черно море е Север – Юг. Това обуславя силното влияние на водите вливащи се от устието на река Дунав върху качеството на морските води в Българския сектор на Черно море.

Учените отчитат признаци на подобрение в опазването и възстановяването. Но способността на Черно море да се възстановява е близо до критичната си граница и ако тя бъде премината, промените и в биосферата, и в живота на хората, ще станат необратими. Много хора, и най-вече живеещите по крайбрежието, смятат, че е време за промяна на перспективата в опазването и възстановяването на тази уникална природна система — нашето общо Черно море.
В документа се подчертава: „Най-сериозна заплаха за екосистемата на Черно море са замърсяването, свръхуловът на риба и неустойчивото развитие на крайбрежието.”

Още, учените напомнят, че всеки от нас може да помогне за опазването му като не оставя боклук по плажа и не изхвърля безразборно найлонови торбички, не излива мазнини и опасни химикали в канализацията и пести водата.
Извадки от Стратегическия план: Черно море е символ на надеждата за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му;
олицетворение на ангажимента на правителствата от региона за сериозни действия и реални резултати в усилията по възстановяването и опазването на морето; празник на посветените и неуморни усилия на много хора, които отделят от своето време и енергия, за да помогнат в опазването на околната среда.
Можем да помогне на Черно море като:
1. Всеки път, когато отида на плаж, ще вземам със себе си всички свои отпадъци и поне още един, който не е оставен от мене.
2. Ще се опитам да съхранявам водата като
– поправя тоалетната си, ако тя тече непрекъснато
– затварям крана на водата, докато си мия зъбите
– стоя под душа с една минута по-малко
– не мия чиниите под постоянно течаща вода
3. Няма да изливам мазнини, бои или химикали в канала или в тоалетната. Ще се информирам от специалистите по екология в общината как най-безопасно могат да се изхвърлят тези опасни обекти.
4. Ще засадя дървета, храсти и цветя в общите пространства около моята къща или блок. Ще се уговоря със съседите си за грижите и поддържането на растенията. Дърветата са най-сигурното средство за филтриране на отпадъци и води преди постъпването им във водните обекти.
5. Ще си нося пазарска чанта, когато отивам на покупки на пазара или в супермаркета, и няма да приемам ненужни найлонови торбички. Ще се опитам да купувам някои стоки насипно и ще купувам продукти с по-малко опаковки.
6. Ще се информирам как се обработват и къде попадат моите отпадъци и отпадъчни води. Ако управлението им не е задоволително, ще пиша на кмета и ще разкажа за писмото си поне на още двама души.

Снежана Маринова