Писателят Христо Карастоянов представи новата си книга в Стара Загора

Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 г. дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”. Автор е на 30 самостоятелни книги. През 2012 г. в берлинското издателство „Дитрих” излезе трилогията му „Кукувича прежда”, а през декември същата година романът „Името” му донесе и наградата „Хеликон”. Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014), по мотиви от който беше създаден спектакълът „Гео” в Народния театър „Иван Вазов”, с режисьор Иван Добчев. „Една и съща нощ” спечели и наградата „Дъбът на Пенчо” за 2014 г., а също и националната литературна награда „Елиас Канети” (2015). Под печат е и американското издание на книгата в превод на Изидора Анжел.

По покана на Библиотека „Родина“, на 24 октомври 2018 г. във фоайето на Радио Стара Загора, литераторът доц. Владимир Янев и литературният критик Георги Янев представиха новата книга на писателя Христо Карастоянов „Животът няма втора половина“. Тя е продължение на романа „Една и съща нощ“. Фокусът този път е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов – между май 1925-а и май 1926-а година.

„В „Животът няма втора половина“ авторът улавя не пулса на времето, а липсата на пулс. Това е книга за тишината, произнесе се доц. Янев. – Христо Карастоянов е написал най-трагичната и най-мрачната книга. Тя разказва как човек става убиец и как генералите стават убийци на собствения си народ“.

„След блестящия роман „Една и съща нощ“, който получи признание по целия свят, бях сигурен, че Христо ще го продължи, каза Георги Янев. – Това, обаче, са два абсолютно различни романа. Единият може без другия и обратно. Най-прекрасното би било, онези, които ще четат „Животът няма втора половина“, да са прочели и „Една и съща нощ“. Но дори и да не са го направили, те отново ще видят дълбочината и значимостта на творбата. В някои отношения първият роман е повече политически, а „Продължението“, както ще го наричам, е роман за морала, онова, което остава след жестокото издевателство. Смъртта на Гео Милев е нещо страшно за българската култура. Още по-страшна е за близките му. Но тя е страшна и затова, че българската литература изведнъж остава с едно крило. До този момент, благодарение не само на Гео, но и на неговите предходници – символисти, на Пенчо Славейков, българската литература е с две крила. И тя е европейска литература. След като модернизмът е съсечен в лицето на Гео Милев и на много други, тръгваме по пътя на реализма, в което няма нищо лошо, защото винаги негово величество реализмът е печелил, благодарение на модернизма. В България 50, 60 и повече години литературата ни хвърчеше с едно крило. Мисля, че Христо Карастоянов прави отчаян опит с този роман да ни върне към онова естество на българската литература“.

Георги Янев подчерта в изказването си, че „Животът няма втора половина“ е роман на 1926 година, една година след смъртта на Гео и Шейтанов. Това е драмата на семействата на Гео Милев и на Георги Шейтанов, които са главни герои. Според него изключително, невероятно постижение на автора, е образът на Антон Страшимиров. Той няма деца, но страда като за свой син за убития поет Гео. И още един пълнокръвен образ – на Гешев. Именно Гешев обединява всичко в този роман. Тук той е пълновластен господар. Разкриването на образа му е даден в перспектива, защото „злото не заспива под камъка“.

„Този роман всъщност ни разказва за една гражданска война, продължи Георги Янев. – Тръгнала е през 20-те години на 20 век. Накърнила е народа ни. И виждаме как днес, тази война бушува с нова сила и няма оправия! Искам да поздравя Христо, че той, няколко дни преди Деня на народните будители, иска да ни отвори очите и да ни накара да мислим!“

Христо Карастоянов продължи темата за гражданската война: „На 16 април 1925 г. при взривяването на църквата „Св. Неделя“ в София не е началото на гражданската война, а нейният край. Гражданската война е почнала през 1919 г. по време на Войнишкото въстание. Гражданската война е война не срещу външен враг, който напада родината ти и хората се солидаризират за отбранителната кауза, каквито примери има в българската история. По време на гражданска война, почват да се бият брат срещу брата. Семейството на Гео Милев е точно такова. Единият брат е от едната страна на барикадата – другият – от другата. И Юнското въстание е такова, и Владайското въстание… Юнкери посрещат парцаливите войници откъм Витоша… Бог е на страната с тежките картечници… Но ние сме дали на света идеята за терора в сегашния му вид, когато си скрит като калпаво дете зад пердето и замерваш хората отгоре с камъни и се скриваш, продължи писателят. – Ние може да сме запалили фитила на 50 кг динамит и дамаджаната със сярна киселина, с цел, ако не всички загинат от взрива, да бъдат задушени. Ние може да сме запалили фитила, но не сме авторите. Автор е Коминтернът, който се опитва да направи по същото време същото масово жестоко убийство в Англия, но там не е сполучило… България винаги е била бойно поле на различни сили. Тук са действали много яко и „Виенският кръжок“ и Цариградският кръг. Т.е. двете представителства на ЧК и на Коминтерна тук са си действали. Ние сме автори на най-кървавия терористичен атентат на територията на европейския континент, чак до 1988 г. Навсякъде ни преследва терор…“

Според автора Гешев е „обикновен фарфарон, мошеник и кофти човек“. За мен той е обобщение на внушаващия страх. Страхът е страшен, защото ражда подлост. Ако страхливците един ден надвият, те започват да пишат историята. Впрочем, вярвай само на себе си“, категоричен е Христо Карастоянов.

Приятно четене на „Животът няма втора половина“.

Росица Ранчева