Нети пред dolap.bg: ”Искам да живея в общество, в което тръгваш към другия с добро!“
Очарователната актриса и певица Антоанета Добрева-Нети е родена на 14 септември 1975 г. в София. От дете се занимава с изкуства – рисува, свири на пиано, пее в Датския радио хор. Средно образование завършва в 22-ро училище в театрална паралелка.
Дебютът й на професионална театрална сцена е на 20 години, когато играе пиесата „Страхотни момичета“ в Народния театър. През 1994 година работи като модел в продължение на две години. През 1995 година тя печели конкурса „Best model“.
Завършва висше образование в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов. През 2000 година започва работа в театър „Българска армия“, където участва успешно в редица постановки. През 2001 година Нети взема награда за театрален дебют на „Колко е важно да бъдеш сериозен“. Кариерата й продължава стремглаво напред.
Паралелно с театъра тя пее със съпруга си Дони, с когото са семейство от 2001 г.. Имат четири албума – от 2001г. „Дони“, „Нети“ 2002г., „Естрада“ 2002г. и „Този филм“ 2005г. Нети е участвала и в няколко филма – „Четиримата на вход „Б“, без да се брои кучето“, „Емигранти“, „Чужди стъпки“, „Хиндемит“, „Приятелите ме наричат чичо“ и „Sufle damore“. Участията на Добрева са в Италия, Германия, Австрия, Франция, Канада, Великобритания, Финландия и България. През м. март 2011 г. звездната двойка Нети и Дони станаха родители на дъщеричката си Лилия, която е кръстена на майката на Дони.
Нети (името й на санскритски значи пречистване) продължава музикалното си образование в Музикалната академия. В момента тя защитава магистърска степен по оперетен мюзикъл при Христо Сарафов и Нико Исаков.
През м. март 2018 г. красивата и гласовита Нети, направи първия си дебют на сцената на Старозагорската опера в ролята на Мюзета от „Бохеми“ на Пучини. На 26 октомври 2018 г. ще дебютира като Хубавата Елена в едноименната оперета на Офенбах.
Прекрасна Нети, Вие сте театрална актриса с много и различни роли в творческата Ви биография. Мечтала ли сте за Хубавата Елена на оперна сцена?
Не и до момента, в който чух от директора на операта Огнян Драганов, че предстои да се поставя на сцената на Държавна опера Стара Загора. Бяхме в барчето на Консерваторията и съвсем непринудено го попитах кои са следващите заглавия в афиша. Когато изрече „Хубавата Елена“, веднага възкликнах “Ето ме, готова съм!“ Тогава той изкоментира, че имало ниски тонове, с които няма да се справя, но не ги открих… Готова съм за поредното предизвикателство. Обичам да изненадвам хората. Зная, че всеки път трябва да се доказваш отново и отново.
Според Вас на какви години е била царицата на Спарта, когато се развиват събитията, станали повод за Троянската война?
Никой не знае категорично. Но от текста, който четем, става ясно, че тя не е в първа младост. Орест, който е значително по-млад от нея, се държи леко вулгарно, но тя го отблъсква. Според мене е на моите 40 и няколко години, на колкото съм аз. Но при всички положения е жена, която омайва хората. Не зная това дали се дължи на физическата красота или на вътрешната й сили. Това е моят прочит. Както и всички останали царици – Нефертити, Клеопатра… Не мисля, че силата им е само във физическата красота. Красиви момичета има навсякъде. Но сигурно всеки е забелязал – върви по улицата и очите му се спират върху жена, в която освен хубост има и нещо друго.
Любовта или някакво предизвикателство е връзката между Елена и Парис? Има ли силна, изпепеляваща любов между тях?
В нашия прочит не се заражда любов, но отговорът намерих на последната ни репетиция. Разбрах защо тя го открива. Всичките мъже около Елена по някакъв начин я използват, включително и съпругът й цар Минелай. Когато ги заварват двамата не е ясно правили ли са нещо и какво. Единствено Парис й казва:“Тръгни с мен!“ Още в началото той й повтаря:“Аз те обичам!“, „Аз те обичам!“ Тя, обаче, не вярва. И когато наистина някой застава до нея и й признава искрено и истински „Аз те обичам, готов съм да умра за тебе“, тогава тя го открива, че някой обича нея, жената, а не царицата. Може би ще прерасне в любов, откриване, разбиране, но всъщност тук е началото на историята. Ние не я играем, когато между тях има някаква интимност, а че се откриват като хора. Че той е силен мъж, който застава зад нея. Другите я искат, а я клеветят. Не е джентълменско. Не се прави така. Така го четем в нашата постановка и за мене беше много важно да имам защитните аргументи за поведението на моята героиня. Авторът го пише в текста. Оперетата е играна по много начини, но все е тикана в идеята за комедия и леко поведение на Елена. При нас не е така. Много по-атрактивно щеше да е да се разтанцувам, да се представя секси, да се облизват мъжкарите по мене, но не. Тук тази Елена не е такава. Има няколко момента, в които тя се показва по-лежерно, но защото така е по етикет. На нея не й е приятно и го показва с поведението си.
Вие изиграхте първата си роля на оперна сцена тази година през м. март като Мюзета в „Бохеми“. Според мен в този образ са вплетени всички женски чувства и емоции. Сега играете Хубавата Елена. Кое е общото и различното между тези две героини?
Има много общо. И двете са силни жени, които искат да бъдат независими в свят, който е управляван от мъже. Те още не живеят в света, в който се говори за равноправие. Но са толкова силни, че по свой си начин извоюват своите малки свободи и умението да си казват какво мислят, какво желаят. По типично женски начин- понякога като котка, друг път -като вода, да постигат това, което желаят. И двете са жени, които трябва да привличат вниманието. Тяхната сила е не толкова във физическата красота, а във виталното, което събира погледа на всички.
Вие сте права, но всички мъже на прима виста харесват красивата, привлекателната жена. Какво е за Вас красотата?
С моя съпруг Дони имаме спор по този въпрос. Той не разбира и не се вълнува от физическата красота. Аз мисля обратно. Смятам, че в пропорциите в човешкото тяло, така както Леонардо е нарисувал Пентаграма, когато са спазени, то е хармонично, то е красиво. Т.е. това е физическата красота. Тя може да доскучее много бързо, но не може да не бъде оценена, чисто на естетическо ниво. Когато пък в тази красота има и характер и човекът е интересна личност, става много любопитно. Физическата красота всъщност е зададена от времето, в което е живяла Хубавата Елена. Обичах много да рисувам. Учила съм доста рисуване. Обичах да рисувам хора, а не натюрморти. И там се изучава хармонията. То е математика, като музиката. Математиката е съвършенство, което може да бъде изразено в цифри, в пропорции. Говоря за физическата красота…
Имате ли определение за това що е щастие?
Не съм дорасла до там да дам определение, но го изпитвам често. Професията ми е едно от най-любимите неща, които правя. Професията ми заема толкова голяма част от нашия живот . Мисля че е голямо щастие да правиш това, да се занимаваш с това, което обичаш. Да гориш в него и да имаш близки хора, които да те разбират. Да знаеш, че не си сам, а има до тебе добро и силно рамо.
Нети, какъв е вкусът на популярността?
Различен всеки ден. И както си го направиш, също като кафето – дали ще му сложиш захар или не. Много е важна собствената ти гледна точка. Понякога, когато не си в настроение, някои неща от рода на това, че хората те забелязват и коментират, може да те дразни. Всъщност цялата работа е как ти възприемаш популярността. Аз я приемам, че имам възможност да показвам с личен пример неща, които бих искала и други да следват, за да направим нашия си свят, нашата държава по-приятна, красива, чиста, по-добро място за живеене. Има хора, които харесвайки ме, биха се заслушали в някои мои думи. В този смисъл популярността е голяма отговорност. Защото не мога само да бърборя, а нищо от това, за което говоря, да не правя като човек. В този смисъл популярността отнема анонимността. Поради моя си 1.80 м. ръст, висока съм толкова от 16-годишна, винаги стърча. И съм забелязала, че хората винаги ме зяпат. Всъщност е много по-добре да те коментират, дори само с това, което е набелязано върху тебе, а не просто като някакво хубавичко същество, което минава. Страшни, невероятни глупости са се говорили за мене и за семейството ми, но това не ме докосва. Минава през ушите ми, посмиваме се на тях… Всъщност усещам се добре, когато вляза някъде и хората ме знаят, поздравят ме, коментират с мене, говорят ми на ти, защото са свикнали да ме виждат и на сцената, и на телевизионния екран, да ми пеят песните и т.н.
Вие сте зодия „Дева“ – много земна, яко стъпила на земята. Как се самоопределяте? Какво харесвате от характера си и какво Ви притеснява? Аз също съм „Дева“ като Вас и се чувствам неудобно от моята прекалена чувствителност.
Ще се хвана за „чувствителността“. И аз не я обичах. Пречеше ми, но осъзнах, че това е моята професия и аз няма защо да се срамувам от чувствителността си. Това, че съм чувствителна, не значи че съм слаба. Това значи, че чувствам и тези чувства могат да ме направят да съм силна, когато искам да се преборя за нещо. Въобще нямам намерение да се срамувам от сълзите си. Плача, но не крещя и не викам. Не искам да се разправям с лошо. Преди време големият Мариус Куркински ми сподели нещо, което намирам за много полезно и важно. Става дума за моя колежка, която играе моноспектакъла „Запознайте се с Ива“.- По време на представлението две девойки седят и си бърборят по телефона и тя се чувства безсилна. Как е възможно на театър, жив човек им играе, те се забавляват с друго. Късно вечерта Ива се обажда на Мариус, който е играл безкрайно много моноспектакли. Пита го как се постъпва в такъв случай. Мариус направил лека пауза и казал:“С любов, с добро. Ако отидеш на остро с когото и да е и той ще е на остро и няма да те разбере. Има вариант да те разбере, ако отидеш с добро към всяко нещо“. Това много липсва на нашето общество. Искам да живея в общество, в което тръгваш към другия с добро. Какво ще се случи не знаем, но просто тръгни с добро и с усмивка. И сигурно ще мине целият ти ден по-спокойно и по красиво. Онова, което много си харесвам е чувството ми за хумор и автоирония. Много. Не ми е страст да готвя, но го чувствам, че трябва да се направи добре. Искам всички да се чувстват обгрижени. Понякога пренебрегвам себе си, мисля че мога да направя абсолютно всичко. Тогава страда здравето ми и тогава трябва да спра и другите да се грижат за мене, но не се чувствам комфортно.
Как се чувстват две ярки звезди под един покрив – Дони и Нети?
Когато сме на екран или на сцена не се чувстваме като някакви различни. Ние сме хора, артисти, които играят пред публиката. Т.е. правим нашите любими неща – да пеем, да играем… Дони е много добър и много мил татко. Старае се да ми помага. Той е от хората, които умеят да благодарят. Това ми е предостатъчно. Има хора, които хем нищо не подхващат, хем имат изисквания и благодаря не казват. Не може така. Трябва да умеем или да се научим да казваме тази думичка „благодаря“. Никой за нищо не ни е длъжен.
Нети, какво е за Вас Изтокът– Непал, Индия…Философия, начин на живот, религия..?
Това е търсене. Всеки човек, търси отговор на въпроса за целта и смисъла на своя живот. Не просто да ядем, да спим и да обсъждаме другите, нали?! В търсенето човек осмисля живота си. По независими пътища Дони и аз, по едно и също време, без да се познаваме, започваме това пътуване към себе си. Отивайки в Индия, той се запалва, започва да чете и да изучава будизма. Това е философия, а не религия. Смисълът на будизма е да се съмняваш и да задаваш въпроси. Това е начин на търсене как да станеш по-спокоен, по-добър, да умееш искрено да помагаш на другите и т.н.
При мене нещата се развиха по друг начин. След като баща ми почина, майка ми ми даде различни книги. Едната от тях беше „Религиите по света“. Там четох за будизма и разбрах, че там мога да търся отговорите на моите въпроси. Другата будистка книга, която много ми повлия е „Книга за живота и смъртта“. Много помага на човек, който е изгубил близък. Разбираш, че животът не свършва с физическата смърт, че нищо не е свършило. Душата се преражда докато след стотици животи стигне до нирвана. Има някакъв път, който просто не свършва. Човешката енергия, онова, което е същината, физически няма как да изчезне. Когато се събрахме с Дони, това си ни е тема още откакто сме се запознали. Скоро не сме ходили, но не е нужно. Това е един път, който си практикуваш.
Как поддържате перфектния си стайлинг?
С йога. Обичам да ям по малко и никой не може да ме накара да хапна повече, отколкото ми се яде. И йогата помага много. Помага да дишане, за спокойствие. За пеенето колко много помага! Пеенето основно е правилно дишане и от там нататък да пратиш звука, където му е мястото. Ако нямаш добра опора, нямаш здраво пеене.
Много от жените непрекъснато се оплакват, мърморят, недоволстват вечно. Какво искате да им кажете?
Да не си губят живота! Да му намерят хубавия смисъл, защото той просто ще отлети, докато мърморят. Толкова хубави неща има. Да отворят очите си и сърцата си и да ги потърсят! Те са там някъде, да ги видят!
Росица Ранчева