За или против дарителство на книги
Откровена, емоционална изповед на д-р Богдана Димитрова. Благодарим Ви!
Темата за дарителството на книги ме интересува през последните години със своята актуалност и с възможността да бъде „продължен” животът на редица ценни издания, които, „излизайки” от семейната библиотека стават достъпни на много други хора.
Неотдавна станах съпричастна към създаващата се библиотека на храма „Свети Отец Паисий Хилендарски” в старозагорския квартал „Зора“ със скромно дарение на книги като продължение на досегашната ми дейност в тази насока.
В местен вестник отец д-р Йордан Карагеоргиев от същия храм, разказа за социалната програма, която провежда църковното настоятелство – столова за бедни, дрехи за деца и за лишени от свобода и създаване на библиотека с подходяща литература за миряните от квартала. Отец Йордан покани старозагорци да се включат в тези инициативи, които са подкрепа за хора с нисък социален статус, живеещи в този краен квартал на Стара Загора.
Идеята за даряване на книги, с подходящо за една подобна библиотека нравствено съдържание, ме привлече с благородната цел, която се съдържа в нея и с удоволствието, което лично аз изпитвам винаги, когато чрез подобен акт „продължавам” живота на част от книгите на нашата семейна библиотека.
Занимавам се с такава дейност през последните десетина години. Търся съмишленици или хора с идеи, на които да даря нашите книги. Събирали сме ги в живота си, прочели сме не малка част от тях, заедно с децата си и имаме правото да повторим думите на големия писател Гор Видал: „Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през светове и векове, побеждавайки невежеството и накрая дори и безпощадното време”
И така, преди няколко дни, на Петковден, занесох в църквата в кв. „Зора” подбраните от мен книги и ги предадох на отец Йордан. Посветих този скромен акт на сина си д-р Борислав Димитров, по случай 1 година и 6 месеца от кончината му. Направихме снимка с отец Йордан с идеята да привлечем за каузата и други граждани, което сигурно ще се случи. Денят бе празничен, църквата бе пълна с хора, отец Йордан се опитваше да откликне на всички молби към него, а аз си мислех колко далновиден е бил навремето Митрополит Панкратий, когато реализира идеята за църква в този квартал, оказала се толкова необходима на хората.
Към мен се приближи млад мъж, взе една книга да я разгледа и ми каза: „Колко е добре, че ще мога от тук да взема да я прочета”. Беше „Парижката Света Богородица” на Виктор Юго. Винаги съм се вълнувала кой ще чете и дали ще четат хората дарените книги. Димо Узунов, известен общественик и ежегоден водач на старозагорски групи до манастира в Атон, събира книги за българите в Украйна и Молдова и ме убеди, че хората там ги чакат с нетърпение. Чрез него предадох два пъти по 100 тома българска литература, а той, макар и със затруднения, ги изпрати до нашите сънародници. Важно е какви са хората, кои са съмишленици на идеята за дарителство на книги. Мой близък студент по право от Софийски университет оглавяваше акция за българите в Албания. По него също изпратих 100 броя книги, предимно от български автори. Други студенти от Инженерно-строителния институт, които бяха публикували сайта си в Интернет, събираха книги за гимназията в Босилеград. Те ми донесоха списък със заглавия. Голяма част от тези книги имах и макар със затруднения, успяха да ги пренесат през границата.
Особено приятно е, когато част от книгите, които искаш да дариш, остават в твоя роден град. Има и поводи – ГПЧЕ „Ромен Ролан” всяка година провежда ученически франкофонски фестивал. Няколко тома френски театър бяха приети с благодарност и сигурно ще послужат. А 20 броя приятни френски романи, които подарих на уважаемия Алианс Франсез, купувани от моя син в годините и отдавна прочетени, намериха своя нов дом. Малките ми внуци учат английски и немски езици, но за Стара Загора любовта към френския език е непреходна. Младите архитекти от Париж, които провеждаха практиката в нашия град бяха впечатлени от факта, че много хора в Стара Загора знаят и говорят френски език. Казаха го по една от местните телевизии.
Мой познат архитект ме попита: „Не ти ли е жал като се разделяш с книгите, които подаряваш?”
„Жал ми е, разбира се. Те ми липсват – няма ги на местата им в библиотеката. Но се утешавам, че са отишли в голямото семейство на библиотека „Захарий Княжески”, с която се гордея като старозагорка и че ще има хора, които пак ще ги вземат в ръцете си.”
Богата колекция от книги на руски език, преди всичко поезия от висока класа – 75 тома, занесох преди време в Регионалната библиотека с помощта на един от моите внуци. Опитах се да му обясня колко е важно книгите да бъдат там, където ще са полезни на повече хора и му разказах за известния литературен критик, старозагорец по рождение, Стоян Каролев, който дари цялата си лична библиотека на града. Това беше неговото завещание, което синът му изпълни с вълнение, а Общинският съвет му връчи наградата „Стара Загора“ за книгата „Мигове от течащото време”, посветена на родния град на баща му.
Мисля, че българските читалища са отлично място, където хората, особено децата могат да компенсират това, което не получават в къщи. Международното изследване PISA за 2012 година показва, че близо 30% от семействата с деца ученици имат от 0 до 10 книги, а 46% притежават в дома си до 25 книги. Високо ценя читалищното дело и затова предадох 129 тома с голямо удоволствие на читалището в с. Хрищени, благодарение на Галя, собственичка на малък магазин на нашата улица, която с голям ентусиазъм проведе акция за събиране на книги за читалището, в чието ръководство е.
Читалищата имат затруднения от финансов характер да обновяват библиотеките си. Когато разбрах, че читалище „Св. Климент Охридски 1858 г.” търси да обогати фонда си с Вазов и Йовков, без колебание му предоставих пълните съчинения на Иван Вазов и Йордан Йовков, общо 32 тома, които имах в нашата семейна библиотека.
Неотдавна в Интернет публикуваха инициативата на младото семейство Симидчиеви, което събира книги за читалища по селата. Мисля да ги потърся, за да подкрепя инициативата им.
Не зная дали човек трябва да афишира подобни богоугодни дела, както аз ги наричам или просто да си върши тихо започнатото, но е приятно да кажеш на внука, който изучава в „Ромен Ролан” немски език, че си подарила през 2010 г. на библиотека „Захарий Княжески” 17 тома луксозна енциклопедия на немски език (Meyers Konversations Lexikon) и че може да я види в съответната зала, когато отидат с госпожата по немски там. Той каза, че е изпитал чувство на гордост, научавайки това и си е позволил да се похвали!
Печатни или електронни книги? По темата има много спорове. Тук ми се иска да цитирам библиотекаря, отговарящ за библиотеката и архива на Ватикана Жан Луи Брюге, който казва в интервю пред българска медия, че според него светът на библиотеките не воюва със света на Интернет.
„Аз съм приятел на книгите, обичам дòсега с тях – да ги докосвам, да усетя мириса им. Според мен това ще остане завинаги. Но днес Интернет е изключителен шанс – сърцевината на културата да стане достояние на масите.”
Най-четеният писател в английските училища Джеф Кини, автор на „Дневникът на един дръндьо” казва: „Печатната книга си тежи на мястото. Тя е вечна. Не може да бъде заменена от електронната. Надеждата ни е книжарниците да останат места с ключово значение в страната и света.” Това е.
Послеслов:
Идеята за богата семейна библиотека принадлежи на моята майка. Разпилявам ли аз сега това богатство като дарявам част от книгите на читалища, библиотеки, на сънародници в чужбина, на отделни хора, които по-добре биха обгрижвали отделни ценни заглавия? Успявам ли по този начин да повиша интереса на внуците си към книгите? Дано не бъркам. Направих екслибрис, в който е вписано името на майка ми – Elizabeth и сега постепенно ще поставя този знак на притежание на всичките ни книги. Така ще отдам почит на майка ми, което е важно за мен и за родовата памет.
д-р Богдана Димитрова
На снимката: д-р Богдана Димитрова и отец д-р Йордан Карагеоргиев
П.П. Редколегията на dolap.bg счита, че поставената тема за дарителството на книги от д-р Богдана Димитрова – изявен общественик и радетел за въздигане на духовната култура на Стара Загора, е много актуална. С удоволствие ще бъдат публикувани и други мнения.
