“Хубавата Елена“ – опит за толерантност към жените

Навръх Димитровден (26 октомври 2018 г.) Старозагорската опера ще представи поредната си премиера, класическата оперета „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах. Постановъчният екип е успешният тандем Славчо Николов – режисьор и Димитър Косев – диригент. Сценограф е Иван Токаджиев. Художник на костюмите е Ани Токаджиева. Участват солисти, хор и оркестър на трупата. В ролята на Хубавата Елена ще видим три актриси – Антоанета Добрева – Нети, Елена Петрова и Йоана Кадийска. Парис ще бъдат Николай Моцов и Теодор Петков. Георги Динев и Милко Михайлов ще „влязат в кожата“ на цар Минелай. Христо Сарафов, Георги Динев и Евгени Арабаджиев ще бъдат Калхас. Ахил е Александър Крунев. Агамемнон – Евгени Арабаджиев и Игнат Желев, Аяксите са Янчо Иванов и Цвети Пеняшки (от Държавния куклен театър – Стара Загора), Бакис – Тереза Дракалова, трите богини – Атина – Камелия Стойчева, Хера- Емилия Джурова и Афродита – Нели Нечева, Филкон – Пламен Асенов и Петър Янкулов, Орест – Яна Стефанова.

„Върху „Хубавата Елена“ работя от миналата година, сподели за dolap.bg Славчо Николов. – Материалът е огромен. Колкото и дълбоко да „дълбаеш“ все повече излиза. Темата е създадена преди хилядолетия и продължава да ни вълнува. Запознах се подробно с историческия материал. Събитията се развиват 1600 години преди новата ера. Омир, който създава „Илиада“ е живял 600 години след Троянската война. Не той, а някой друг я записва за идните поколения. През изминалите векове, сюжетите са предавани от уста на уста. Всеки „съавтор“ е добавял по нещо. Това са поколения творци. Всеки от тях разказвал, друг запомнял и предавал нататък, докато се стигне до написването на огромната поема. Дадох си сметка, че никой не знае абсолютната истина. Едва в края на 19 в. Шлиман през 1869 г. открива Троя. Дотогава е имало само предположения, че е съществувал такъв град. Мислило се е, че всичко е било митове и легенди.  Трябва да призная, че особено много ми помогна самият Офенбах. В големия дует на финала във второ действие, не става ясно какво се случва между Парис и Елена, какво са правили те двамата в Спарта. Наистина ли са били в любовен плен или всичко това е плод на фантазията ни. От друга страна налице е и често срещаното мъжко мислене: Щом не можеш да притежаваш желана жена, по-добре е да я обругаеш, да я компрометираш… Вероятно много мъже са хлопали на портата на красивата Елена, но баща й си казва тежката дума и й налага този политически брак с Минелай, защото брат му Агамемнон е най-силният цар на Микена в момента. Много патриархално общество, нестабилна политическа основа и фалшиви новини са характерни за онова време. Заложих на фалшивите новини, които се коренят в страха и несигурността. Страх, че ще има война, съпругата ти ще изневери, ще се разболееш, ще обеднееш и пр.

През годините Елена незаслужено е обругана, категоричен е Славчо Николов. – С тази постановка искаме да заявим толерантност към нежната половина на човечеството. Не бива да се гледа на всички жени като на потенциални красавици с леко поведение. Искаме да поднесем извинение към жените и да кажем в прав текст, че много често мъжете сме жестоки“.

Първите фалшиви новини се появяват през 3600 г. пр.н.е. След поредна битка, Рамзес ІІІ се завръща като победител и с подвизите си изрисува цялата пирамида. Истината е, че той е загубил битката и е бил победен. Много са страдали Антоний и Клеопатра. Антоний се самоубива заради фалшиви новини и пр. В днешния ден, повсеместно в целия свят, в т.ч. и у нас бъка от фалшиви новини, като се започне от Народното събрание, премине се през ФБ и се стигне до последната кабеларка и многотиражка. Това е положението. За да даде съвременен прочит на събитията от време оно, решението на постановъчния екип е действията да се наблюдават от публиката едва ли не пред телевизионен екран или в студио. Да има зрителят усещането, че всичко което гледа е режисирано. Представлението да бъде като ток шоу или стрийт парад.

Почти няма да има декор за сметка на мултимедии. От една страна ще бъдат показани легендарните „супермени“ Ахил, Хектор, Агамемнон и пр., а от друга – това което те са в действителност. В даден момент те също се считат за богове. Властта опиянява. Така е и днес, в нашата политика. Създадеш си веднъж медиен комфорт и каквото ще да става, можеш да си правиш каквото искаш.

Според режисьора, представлението ще бъде любопитно за публика от всички възрасти и интереси. Но ще бъде предизвикателство преди всичко за ученическата и младата публики, за да попаднат в атмосферата на герои и събития от преди няколко хилядолетия. За онези, които познават заглавието, ще бъде интересно да присъстват на по-различен прочит от онова, което се налагаше през годините назад.

„Още на първата репетиция режисьорът Славчо Николов даде посока. Това са фалшивите новини, на които най-често жертва стават популярните хора, коментира за dolap.bg Нети Добрева – една от изпълнителките на ролята на Хубавата Елена. – Върху моята героиня се наслагват митове и лъжи. Създава се образ на царица Елена, каквато всъщност тя не е. Казват, че е лека жена, че е спала с много мъже. Но дали е вярно това? Славчо иска да представи тази Хубава Елена да е жена с достойнство. Тя е царицата на Спарта и през цялото време се стреми да е достойна, да е вярна на съпруга си. В текста, когато го четем, абстрахирайки се от митовете, създадени през столетията, виждаме друго. Елена се бори срещу това, да се поддаде на изкушението, защото е жена с мисия да пази собствената си държава, да бъде пример. По това време в Спарта е мир, а всички покрай нея не го желаят, защото войната носи парите. И те накрая правят така, че да започне война. Повод винаги се намира. В случая това е връзката между Парис и Елена. Следвайки логиката, заложена в либретото и в музикалния текст, ние ще се опитаме да изведем тази Елена – жена с достойнство. От друга страна, това е игра на боговете. Парис ще „изманипулира“ Елена. Връзката между тях не е изградена върху безумното влюбване на Елена в него. В големия дует тя разбира, че Парис е бил с богини. Нима всяка жена не би искала да се съизмерва с богиня“, задава риторичния въпрос хубавата Нети.

*** От 2009 г. Славчо Николов е свързан с Държавна опера – Стара Загора, първоначално като стажант-студент, а от 2011 г. е щатен режисьор с малки прекъсвания. Славчо Николов завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, специалност оперно пеене (бакалавърска степен) в класа на проф. Асен Селимски. Учи оперна режисура в Нов български университет в класа на доц. д-р Нина Найденова и Симеон Симеонов. След завършването на магистърската си степен постъпва на работа като режисьор в Старозагорската опера. Първият му самостоятелен спектакъл е „Веселите музиканти“ от Ал. Владигеров – опера за деца. Следват – „Севилският бръснар“ от Росини (адаптация за деца). Този спектакъл бе номиниран в категорията „Постановъчен екип“ за наградата „Кристална лира“ 2013 г. на Съюза на музикалните и танцови дейци в България. Режисьор е на образователния спектакъл „Петя и вълкът“ от С. Прокофиев. През февруари 2015 г. осъществява премиерата на спектакъла „Севилският бръснар“ от Росини във версия за младежка публика и изпълнен на български език. През февруари 2016 г. поставя с голям успех едноактната опера „Слугинята – господарка“ на Перголези на сцената на Държавен куклен театър – Стара Загора. Изцяло по негова идея и режисура се реализира концертната продукция на Старозагорската опера „Кино класик saundtracks” – концерт филмова музика. „Джазоспекция“ – концерт френски джаз е новото вдъхновение на режисьора. През 2017 г. Славчо Николов поставя оригиналната версия на операта „Севилският бръснар“, изпълнявана на италиански език. През месец октомври 2017 г. новият сезон на Държавна опера – Стара Загора бе открит със спектакъла на операта „Дон Карлос“ от Дж. Верди с режисьор Славчо Николов. Сега предстои да видим новия му спектакъл – оперетата „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах. От 13 юни 2018 г. Славчо Николов е временно изпълняващ длъжността „заместник-директор“ на операта.

*** Антоанета Добрева – Нети е родена на 14 септември 1975 г. в София. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Като малка учи пиано и участва в Детския радиохор. Занимава се с театър от 1989 г. През 1994 – 1996 г. работи като модел. От 2000 г. играе в трупата на театър „Българска армия“. Учи оперно пеене при Христо Сарафов. На 8 март 2018 г. дебютира в ролята на Мюзета в операта „Бохеми“ на Пучини на сцената на Старозагорската опера.

Росица Ранчева