Почетоха 120 години от рождението на големия български поет Христо Смирненски

По инициатива на Алтернатива за Българско Възраждане (АБВ), на 17 октомври 2018 г. Стара Загора тържествено отбеляза 120-годишнината от рождението и 95 години от смъртта на големия български поет и сатирик Христо Смирненски. През последните няколко десетилетия, с изключение на честване на годишнини на Христо Ботев и Гео Милев, като че ли историческата памет на града на поетите избледня за подобни събития. Затова чест прави на АБВ и по-специално на проф. д-р Михни Люцканов, комуто принадлежи идеята и в голяма степен реализацията на събитието.

Проф. Люцканов, който е специалист по инфекциозни болести и епидемиология при животните, явно има и литературно-творчески талант. Под надслов „Трубадур на събуждащите се тълпи“, той поднесе на публиката, изпълнила залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, емоционално слово за „слънчевото дете на родната поезия“, за „огнения юноша“ Христо Смирненски.

Роден в бурен и напрегнат период, настъпил след Освобождението. Видял ужаса на четири войни, погнусен от потушаването на Войнишкото въстание, забавяне на лечението му, заради Деветоюнския преврат и малко след това починал. Това са само част от събитията, които са протекли през живота на Христо Димитров Измирлиев, известен още като Христо Смирненски.

На 29 септември 1898 г. в град Кукуш, тогава Османска империя, днес Килхис, Гърция, в семейството на Елисавета и Димитър Измирлиеви, се ражда бъдещият поет Христо Смирненски. Вследствие на Берлинския конгрес (1878 г.) много територии, населени с българи са останали извън границата на Отечеството, включително и Кукуш. Едва когато завършва четвърто отделение, Христо Измирлиев се мести при дядо си в София, за да продължи своето образование. След разрушенията от Междусъюзническата война в Кукуш, през 1913 г., семейството му също се преселва в София. Христо записва Техническото училище и помага на семейството си като продава вестници. Също като по-големия си брат – Тома Измирлиев, започва да публикува стихове и проза в хумористичния вестник „К’во да е“ през 1915 г. На следващата година сътрудничи и във вестник „Българан“. И в двата вестника се подписва под името Ведбал. През 1917 г. постъпва като юнкер във Военното училище и въпреки строгия и тежък режим започва редакторска дейност във в. „Смях и сълзи“, където за първи път се появява с името Христо Смирненски. Други издания, в които взима участие са „Барабан“, „Сила“, „Художествена седмица“, „Народна армия“, „Младеж“ и др. През април 1918 г., под името Ведбал, публикува първата си стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“. През същата година, когато е четвърти курс, напуска Военното училище отвратен от кръвопролитния начин, по който е потушено Войнишкото въстание (Владайския бунт) и баща му трябва да плати неустойки, заради напускането. Вече като цивилен, Христо Смирненски е включен в редколегията на „Българан“. В първия брой на „Червен смях“, което е хумористично списание и орган на Българската комунистическа партия, печата стихотворението „Везните на морала“. На 01 май 1920 г. в списанието е отпечатано стихотворението му „Първи май“. На следващата година започва редакторска дейност в „Българан“, а през 1922 г. основава свой хумористичен вестник – „Маскарад“. През февруари същата година издава втората и последната си стихосбирка „Да бъде ден!“, която е приета добре от читателите и към края на годината излиза и второ издание.

През април 1923 г., поетът получава кръвоизлив и лекарите установяват каверна, образувана от туберкулоза на белия дроб. Последните си месеци прекарва в слънчева стая в Горна Баня. Дори и болен, той продължава да пише. В края на май отпечатват последната му творба „Приказка за стълбата“. В нея се разобличават „героите“ на народа, които, заслепени от власт и богатство, са слепи и глухи, забравят откъде и защо са тръгнали.

По време на Деветоюнския преврат, Христо Смирненски получава втори пристъп на болестта, но жандармерията не позволява да бъде откаран до санаториума на д-р Хаджииванов до 16 юни. Когато вече е заведен там, е твърде късно за каквито и да е интервенции и в утринта на 18 юни, поетът напуска този свят. Много литературни критици, а и не само, приемат Смирненски за наследник на пионерите в пролетарската литература и често го свързват с Димитър Полянов. Заслугата на Смирненски е в това, че поезията се отваря към идеологиите и се връща към традициите. Стихотворенията в „Да бъде ден!“ са актуализиране на политически и обществени сцени, които се разиграват в дадено пространство и време. Зад повечето му творби стоят събития, за които се пише във вестниците (Руската революция, убийствата на Карл Либкнехт и Роза Люксенбург и други). Тук поетът най-много се доближава до идеологиите, завещани ни от Ботев за борба и революция.

Христо Смирненски оставя над 800 лирически и над 100 прозаични произведения. Сред тях са: „Ний“, „Червените ескадрони“, „Улицата“ и „Утрешния ден“, „Херолди на новия ден“, „Северно сияние“, „През бурята“ , „Бурята в Берлин“, „Йохан“, които са публикувани в „Червен смях“. Други негови знакови творби са „Да бъде ден!“, „Жълтата гостенка“, „Старият музикант“ и последната му сатира „Приказка за стълбата“.

„На името на Христо Смирненски признателните българи наименуваха селища, улици, училища, читалища, библиотеки, социални заведения. Нарекоха му язовири и фабрики. Той стана неотменна част от нашата национална духовна култура“, каза в заключение проф. Люцканов.

Активисти на АБВ поднесоха рецитал по стихотворения на Смирненски.

Събитието уважиха Иванка Сотирова – зам.-кмет на Община Стара Загора, президентът Георги Първанов, Румен Петков – председател на АБВ и др.

Росица Ранчева