За опасностите пред децата в електронния свят „Алтернатива 55“ бие тревога
От 1 юли до 30 декември 2018 г. Сдружение „Алтернатива 55“ Стара Загора изпълнява проект „Обществото – ЗА – интегрирането на деца с ментални проблеми в развитието“. Основната цел е да се съдейства за по-ефективното развитие, социализиране и интегриране на децата и подрастващите с ментални увреждания, чрез специализирана работа с родителите на децата и общността; проучване и прилагане на добри европейски практики, свързани със социализация и професионално ориентиране на подрастващи с ментални проблеми в развитието. Сред дейностите, които успешно се изпълняват е Академия „Родители“. Целта е да се съдейства за информиране и включване на родителите в процеса на професионално насочване на децата, както и за посочване на опасностите, които ги дебнат в електронния свят. През м. септември т.г. е изнесена лекция, придружена с активна дискусия на тема „Комуникацията родител – дете с увреждане. Ролята на бащите” с лектор Пенчо Пенчев, специален педагог с голям практически опит за работа с деца и младежи с увреждания и с родителите им.
„Рискове и предизвикателства в социалните мрежи, интернет, ФБ. Използване възможностите на интернет пространството за обучение и развитие на децата. Възможности и насочване към професията на IT-специалисти”. Това беше темата на лекцията, представена на 10 октомври 2018 г. Стефан Чертоянов, IТ-специалист от Зара лаб, маркира рисковете и предизвикателствата в социалните мрежи, интернет и фейсбук (ФБ). Използване възможностите на интернет пространството за обучение и развитие на децата и насочване към професията на IT- специалисти.
„Целта и е да запозная родителите с опасностите пред децата в електронния свят, както и възможните начини родителите да въздействат положително върху децата си“, уточни за dolap.bg Чертоянов. В лекцията си събеседване, той обърна внимание и на възможностите за включване на децата от аутистичния спектър в пазара на труда и по-специално – в сферата на Информационните технологии. Реализацията им в това пространство, дава възможности да работят и контактуват, без да напускат познатата им домашна среда. В същото време могат да развият умения, изключително ценни за работодателите. Не е за подценяване и съответното заплащане, което в тази сфера е доста над средното за страната.
Най-честите опасности в Интернет са вирусите, които могат да бъдат, както чисто компютърни, така и чрез психиката на потребителя, използвани като среда в информационните системни мрежи или Интернет. По този начин жертвата най-невинно съобщава данните си.
Фишингът не се различава от телефонните измами. Базира се на същата психика на потребителя. Представлява най-често имитация на мобилен интернет, в който влизаме, т.е. така както изглежда началната страница на ФБ. Ако нашият компютър е заразен дали с вирус или с някакъв друг код, може така да промени нещата, че в момента, в който потребителят влиза във ФБ и трябва да въведе потребителско име и парола, всъщност ги предоставя на този, който е въвел вируса. По този начин се достига до кражба на лични данни и самоличност – освен име и ЕГН, здравословно и финансово състояние, контакти и пр. Кражбата на самоличност е все по-често срещано престъпление. По този начин могат да бъдат откраднати и цели фирми.
Изнудването в Интернет е най-често използвания приом , особено след като някой е достигнал до наша лична информация. Във всеки момент телефоните ни записват информацията . Проследяването чрез личния телефон е прекалено лесно. Изключително голяма е опасността за децата, които по някаква причина са станали обект на изнудване през Интернет. Това изнудване може да бъде както „донеси ми пари“, „дай ми номера на телефона си“, „донеси ми телефона си и кажи на вашите, че си го загубил“, така и до детската порнография.
В последно време все повече набира скорост онлайн тормозът. Често е маскиран като дебелашка шега на съученици, които имитират профил във ФБ, излагат снимки и лъжлива компрометираща информация. Понякога онлайн тормозът може да премине всякакви граници и да доведе дори до фатални изходи. Това особено се касае за по-чувствителни деца и с по-лабилна нервна система .
Болшенството от съвременните хора имат профили във ФБ, Инстаграм, в Туитър, участват в безброй много форуми и пр. Т.е. все повече живеем във виртуалния свят, все по-тънка е границата между реалния и виртуалния свят. Все повече живем по препоръките на случайни люде във ФБ. Дори за възрастен човек понякога е трудно да определи разликата и да каже край. Но за децата и младите, това почти не се случва.
Колко е личен личният ни живот в Интернет зависи изцяло от нас. За съжаление, сега всички се самоизлагаме на показ. Причината за масовото самоафиширане е комплексирането, желанието някой да те поощри, да ти похвали сервираното ядене, новата дреха, новата снимка. По този начин за нас могат да знаят хора от другия край на света. Всички опасности, които идват през Интернет, ние сами си причиняваме, включително и вирусите.
Това се отнася преди всичко за децата и тийнейджърите, които буквално се състезават по харесване. Кой ще има повече лайкове. За съжаление те нямат кой знае колко опции за харесване и затова най-често излагат телата си. Това е времето, в което те се осъзнават като сексуални обекти, знаят че леко разголеното тяло предизвиква повече интерес. Десетки са примерите, когато момиченца в 5-6 клас са си пуснали разголени снимки и са се хвалели на съучениците си колко много са били харесвани. Такава информация почти винаги се използва по най-лошия начин.
Една от най-често използваните пароли е името на домашния любимец. След наблюдение и проследяване на профила ни, може да се намери паролата и започват издевателствата.
На онлайн тормоза най-често жертва стават децата.
Предвид това, че сами се излагаме на опасностите на електронните средства, профилактиката е сами да ограничим представяне на информация за себе си като безопасност. Можем да ограничим споделянето само до приятели и роднини. В социалните мрежи има различни кръгове – приятели, за семейство, за роднини, има и само за мен. Т.е. до коя част от моето електронно „аз“ те имат достъп.
За децата, които нямат самоконтрол, родителят може да инсталира както на компютъра, така и на телефона софтуер за контрол на достъп. Той всъщност може да ограничи, както достъпа на външни хора до този компютър и да получат от него чисто физически информация, така и през мрежата да влязат. В същото време родителят има контрол на телефона на детето си – къде е в момента, с кого комуникира и пр. Такъв одобрен софтуер има в страницата на ГДБОП.
Стефан Чертоянов обърна внимание, че компютърът е само инструмент. Проблемът е на ниво психология.
Основната грижа за безопасността на децата е в семейството. Нужен е постоянен откровен разговор между децата и родителите. Грижата е и на училището. Наложителна е образователна кампания за това, което може да се случи, ако лекомислено се отнасяме към компютъра.
Прокуратура, полиция и ГДБОБ всъщност вършат много работа. Основното задължение и на прокуратурата и на полицията е да се опазват живота, имуществото, правата и свободата на гражданите.
През м. ноември ще бъдат представени и обсъдени „Програми за професионално ориентиране и насочване на дете с ментално увреждане; подходящи професии според особеностите в развитието на детето”.
На 15 ноември 2018 г. ще се проведе Практическа конференция с тематика, свързана приоритетно с проблемите на професионалното ориентиране, насочване и подкрепа за професионално реализиране на деца и младежи с ментални проблеми – много остър проблем при интегрирането и социалното включване на децата и младежите с увреждания.
Росица Ранчева