Писателката Виолета Бончева: “Ако не носиш любов в себе си, все едно е какво друго имаш“

На 2 октомври 2018 г. в големия салон на Регионалния исторически музей – Стара Загора, Библиотека „Родина“ представи новата книга на Виолета Бончева „Капчици от Ескобедо“. Това е десетата поредна книга в творчеството на Виолета Бончева – поетеса, прозаичка и преводачка от испански език и нейна четвърта белетристична творба, съобщи на многобройната публика водещата Красимира Лекова- Василева. – Тя съдържа 33 разказа и новели. В не малка част от творбите влияние има тригодишното й пребиваване в Мексико, където работи и учи испански език, както и продължителните й престои в Германия, Италия, Гърция. Героите са от всички прослойки на обществото, наши съвременници, които по свой уникален начин изразяват отношението си, както към социалните, така и към нравствените проблеми. В някои от тях се усеща мистичен полъх, усеща се едва доловимо присъствието на тайнствения персонаж – Смъртта. Но доброто и злото, оптимизмът и надеждата имат своето светло пространство на страниците на сборника. Може да се каже, че „Капчици от Ескобедо” е продължение на предходната книга на Бончева, „Лилиум”.

Сборникът е издаден от ИК „Огледало“. На събитието, посветено на 5 октомври – Деня на Стара Загора, присъства и редакторът на книгата Пламен Анакиев. Той определи Виолета Бончева като „интегрален автор“, с много добри успехи, както в поезията, така и в белетристиката, и в преводните й работи, а книгата й като стойностна и запомняща се.

„Критици сравняват творчеството на Виолета с Хофман, с Едгард Алън По, с наши класици в белетристиката – Светослав Минков, Чавдар Мутафов, с част от поезията на Далчев в неговите „Фрагменти“…, каза г-н Анакиев. – Всичко това присъства в белетристичното творчество на Бончева. Веднага се сещам за един разказ, който е не само на европейско, но и на планетарно равнище. Става дума за „Хотел Маева“. В творби като тази, я свързвам с О‘Хенри. Мисля, че в нейните кратки разкази има винаги и нещо тъжно, и нещо забавно, и нещо, което накрая ни кара да се усмихваме. Очарователен е нейният стил, начинът й да прави литература“, каза издателят.  Според него, героите в разказите и в двете новели в този сборник са интересни, пълнокръвни, забавни, човешки споделени. Историите им се помнят, но и оставят чувството да ги доразкажеш, да ги пречупиш през собствения си поглед и темперамент.

Авторката сподели, че разказите в „Капчици от Ескобедо“ имат най-често автобиографичен характер. Те са нейни преживелици и затова са написани в първо лице единствено число. И само няколко са й разказани, но отново са я развълнували дълбоко и са я принудили да ги остави завинаги на белия лист.

Специално за читателите на dolap.bg Виолета Бончева отговори на поставените въпроси така:

Кои са героите в публикуваните 31 разкази и 2 новели в „Капчици от Ескобедо“? Откъде са те? С какво Ви провокираха?

Един от тях, странен образ, с отрицателен знак е Тромба. Той е наш съвременник, който си е избрал да живее чрез лъжата, измамата, използвачеството и т.н. Този разказ беше публикуван в електронни издания, дори без мое знание. Това значи, че моят герой е докоснал много хора и го сочат като пример, макар и отрицателен.

„Госпожа Злана“ е също много ярък образ, изпълнен с много отрицателна енергия, злоба и омраза, с вечна неудовлетвореност от света, който я заобикаля. Нейният начин на живот, също е отрицателен пример, с каквито често се срещаме в ежедневието ни.

Имате един къс разказ за Вашия приятел – Гробар?

Става дума за Петьо Банчев – Гробарят. Искам да кажа за този мой герой, че е жив и здрав и наистина е мой съученик. Това, което пиша за него е самата истина. Иначе е много мил човек. Той откровено говори за мечтата си да стане гробар, която мечта осъществява. Професията му събужда усмивка, макар и малко горчива.

Разкажете, моля, за разказа, който дава заглавието на книгата „Капчици от Ескобедо“.

Това е един от любимите ми разкази. Ескобедо е един от седемте града, който заедно със столичния Монтерей образува гигантския 6 милионен Монтерей. Била съм в този град – сателит десетки пъти и е един от най-харесваните от мене. Носи името на генерал Ескобедо от Испания.

Разказът е доста странен, защото нещо за което разказвам, трудно може да се приеме като реалност. Но аз съм свидетел на написаното. Става дума за капчици, които се стичат от очите на една икона на Девата от Гваделупе. Тези капчици, които като сълзици се ронят и се събират в стъкленица, ухаят на рози. Освен това лекуват всичко. Всъщност това е целебно миро. Имах едно памуче, напоено с такива капчици и дълго време го носих със себе си. Незнайно кога и как изчезна, но преживяното остава завинаги у мене. Разказът е интересен и затова го избрах за заглавие на сборника.

Кой е другият Ви любим разказ?

„Хотел “Маева“ защото е голям урок за мене. Той е с най-неочаквания край от всички истории в книгата. За мене е изключително преживяване. Колкото пъти го прочета, толкова пъти го преживявам, защото усмихва душата ми. Той ме поучава, че не всичко, което човек очаква и е убеден, че ще се случи, става. А става онова, което съдбата казва.

Кой е любимият Ви герой, от това стълпотворение на хора и съдби в „Капчиците…“?

Грънчарят от разказа „Зеле“. „Зеле“ е прякорът му. Той е весел, усмихнат, отворен човек и все пак по някакъв начин се разминава с голямата си любов. Той е много приятен за четене, а героят се доближава до мене.

Госпожо Бончева, какво Ви провокира да загърбите за малко поезията, която за Вас е начин на живот и да направите този белетристичен сборник?

Поводът е по-скоро прозаичен. Една издателка, която живее в Германия и на която дълги години бях сътрудник, дори спечелих конкурс в този литературен сайт, ме помоли да напиша и да изпратя 20 разказа, за да ми издаде електронна книга. Тя много харесваше прозата ми. В един момент се съсредоточих върху преживените истории и наистина открих 20 сюжета, които много бързо сътворих в разкази. Чаках я повече от две години, но тя имаше затруднения и нямаше възможност да ги издаде. Споделих й, че разказите ми, оставайки непубликувани във времето, не могат повече да търпят отлагане и трябва по някакъв начин да бъдат споделени с читателска публика. В крайна сметка прибавих към тях още няколко и вече се намират в желаната от тях и от мене книга.

За кого е предназначена „Капчици от Ескобедо“?

За всички, които обичат да четат разкази с неочакван край, каквито са повечето от тях.

Какво е посланието Ви към читателите на книгата и на тези редове?

Ако не носиш любов в себе си, все едно е какво друго имаш!

Виолета Бончева е носител на национални и международни награди (САЩ, 2003), (Кралство Испания, 2004 г.). Номинирана е за голямата награда на Саламанка, Испания, за неиздадена книга с поезия, написана на испански език измежду 520 участници, 2017 г. Носител е на наградата „Николай Лилиев” (2013 г.). Член е на СБП от 2003 г. Част от нейните творби са преведени на испански, английски, френски, шведски, португалски и други езици, публикувани и в Латинска Америка, Испания, Швеция, Франция и др. Дипломиран преподавател е по испански език.

Росица Ранчева