Човекът като Божествено творение и сакралната архитектура на тялото като път към осъзнаване на „царствената“ му порода, път към красотата, младостта и здравето

Представяме ви лекторите и темите във Втория Фестивал „Здравей, Здраве!“ Стара Загора, 13-14 октомври, НЧ „Климент Охридски“

Кратко представяне на лектора: Светослава Хаджиева е завършила СУ „ Св. Климент Охридски”, специалност „Право”. Работи като адвокат, синдик и управител на Адвокатско дружество. От пет години води занятия по „Сакрална архитектура на тялото” в спортна зала, находяща се в гр. Пловдив, в ул. „Кавала” № 20. Занимава се със Сакрална архитектура на тялото от 2011 г., когато ИК ”Жануа” организира първия семинар в България по „Сакрална архитектура на тялото”. От тогава до сега е преминала през над 40 обучения във Франция, Русия, Украйна и България, провеждани от Наталия Сергеенко, Галина Яковлева, Елена Кожевникова, Александра Чесанова, Дария Ларина, Ирина Тихомирова, Наталия Буценко и Нели Димитращук – преки ученички на създателката на системата – Натали Дроен. От пет години е организатор на традиционни Великденски семинари по Сакрална архитектура на тялото в Пловдив с водещи преподаватели от школата по САТ в Санкт Петербург.

Тема на лекцията: „Човекът като Божествено творение и сакралната архитектура на тялото като път към осъзнаване на „царствената“ му порода, път към красотата, младостта и здравето.“

Кратко описание на лекцията : Човекът трябва да чувства, че не е в тежест на земята и доставя радост на другите като върви по нея. Така сме замислени от нашия Създател, който е вложил във всеки от нас Своя образ при сътворението ни. За всеки от нас Той има свой замисъл и проект, и следвайки го ние бихме могли да се превърнем в онези, които Той би искал да ни вижда. Опитът на Натали Дроен, който тя нарича сакралната архитектура на тялото, ни учи как да разкрием Божествената образност във всеки от нас и да съхраним тялото си – нашият вътрешен храм. „ Всеки орган в нашият храм е божествен и ние сме отговорни пред факта, че имаме плът“ – казва тя. Тялото ни не е просто тяло, а храм който живее в съответствие с божествените сили, с космическия архетип. Човек носи в себе си космическо съдържание. Призванието на всеки орган е да предава енергиите на космическото здраве на цялото тяло. Всяка част от тялото играе своя роля и когато физиологична част е засегната от болест, това означава че е прекъсната нишката, съединяваща я с космическия архетип, с висшите светове. Сакралната архитектура на тялото ни учи как да преобразим себе си, търсейки с ново съзнание, с нов усет правилността в своето тяло – този храм на духа и плътта.