„Малкият Принц“ поведе публиката си към света на добротата и на любовта

На 27 септември 2018 г. Държавна опера – Стара Загора представи първата премиера за новия творчески сезон – „Малкият принц“- мюзикъл от Александър Йосифов. Режисьор, сценограф, художник на великолепните костюми и изпълнител на ролята на Принца е Денис Иванов. Останалите роли изпълниха блестящо Теодор Петков като Антоан дьо Сент Екзюпери, Нели Нечева – съпругата му Консуело, Христиана Христова – Розата, Нина Димитрова – Кралица на планета, Евген Сурмиевич – Фокусник, Никола Марулев – Географът, Маргарита Йовчева – Змията, Виолета Димитрова – Водата, Силвия Георгиева, Ина Андреева, Ганка Палазова, Маргарита Ташева, Мария Колева, Кунка Дачева, Параскева Сурмиевич, Лили Ходжева – цветя, камерен оркестър и корепетитор – Полина Влахова.

Салонът на операта се препълни с детска публика – 3-4 годишни хлапета и по-големи ученици с родителите си, тийнейджъри, както и доста зрели любопитковци, за да присъстват на световната премиера на мюзикъла, по може би най-популярното художествено произведение, преведено на възможно всички езици.

Дни преди събитието, по време на пресконференция, Денис Иванов сподели, че „Малкият Принц“ на Екзюпери е най-трудната тема, която човек може да разглежда. Затова той се опитва да я пречупи през призмата на детето и младия човек, за да стане тя достъпна за такава публика. Според него, амбицията му се оказва почти невъзможна, защото Екзюпери е труден дори за възрастни хора. „Малкият Принц“ е толкова съвършена и изключителна материя, че респектира невероятно абсолютно всеки. Освен това мюзикълът на Александър Йосифов, с който той през 2015 г., когато го е написал, и де факто се сбогува със света, няма никаква версия. Т.е. режисьорът трябва сам да направи своя прочит – път много сложен и труден.

„Работих две и половина години по тази постановката, сподели Денис. – Беше ми трудно да се спра на окончателно решение от десетките варианти. Това е тема, която няма точка. Тя е посока, в която се казват много неща, а пък нищо не е доизказано. Да обобщиш всичко това в 45-50 минутен спектакъл е изключително трудно“.

Денис явно е открил кой е неговият Принц, кои са неговите герои, кой е неговият Екзюпери. Целият млад творчески екип му е повярвал и е осъзнал прочита му. Той има не само ответната му реакция, но и възторжения прием от публиката.

Да, публиката прие на макс всичко, което се случваше на сцената. Със затаен дъх тя проследи действията, диалозите, ариите, промените и абсолютно на точните места избухваше в аплаузи. И децата, и възрастните разбраха и осъзнаха посланията за доброта, за любов, за съвършенство, за приятелството, за красотата, която ще спаси света.

Артистите успяха да сътворят една вълшебна, много красива и вълнуваща приказка, която ту ни изстрелваше в космоса сред звездите, ту ни приземяваше с дребните човешки проблеми, но и радости.

В постановката Денис разширява образа на Екзюпери. В оригиналния спектакъл това е авторът. В мюзикъла той прави паралелно представяне на Екзюпери и на жена му Консуело, която е много важна фигура в неговия живот и творчество. Изследователите на Екзюпери добре знаят тази персона. Била е обожавана от неговите приятели и ненавиждана от роднините и почитателите му. Тя е била много скандална личност, актриса, ефектна жена, но с много труден характер. Тя е прототипа на Розата. Имали са много бурна и страстна връзка, в която многократно са се събирали и са се разделяли, изневерявали са си скандално, и в същото време невероятната им любов ги кара отново и отново да се събират. Именно това Екзюпери е искал да покаже в „Малкият Принц“. Защото всъщност Принцът е идеализираният Екзюпери, а Розата – идеализираната Консуело. Това е тяхната постоянна битка, която накрая ги разделя. Той я оставя, защото нейният характер е много, много сложен и непоправим. Успех на Денис е, че тези сложни взаимоотношения стават ясни и за децата. Защото, ако „Малкият Принц“ се постави така, както е написан, то и за възрастните ще бъде скучна и сива история. Особено, ако е предназначена за детска публика.

Денис почти пренаписва либретото – говорните диалози, вкарвайки в сюжетната линия Антоан и Консуело. Предава прекалено приказни за естетиката на Екзюпери, качества на героите, без които детски спектакъл не може да съществува. За него Розата е принцеса, излязла като от филм на Дисни, Принцът е космически герой, рицар на честта на звездната хармония и на добротата, защото всеки човек, който прочете „Малкият Принц“ ще разбере, че той не е дете. Това е съвършенството, което присъства на земята. Можем да го наречем Господ, Висш разум, Светият Дух, нашето вътрешно „аз“. Защото другото, което е характерно за връзката Екзюпери -Малкият Принц е, че летецът, който катастрофира в пустинята изведнъж изчезва. Авторът се слива с „Малкият Принц“ и в диалога между тях дори не става ясно кой кой е. Умният читател и зрител осъзнава, че това всъщност е разговор между мене и моето вътрешно „аз“. Защото Принцът е нашия вътрешен глас, нашето съвършенство, а Екзюпери е нашата материя, нашият нормален обикновен светски живот.

Сценографията е съвършено изчистена. Тя е просто вселена, космос, небе и звезди. И от време на време – малка стаичка в Париж, където Екзюпери пише своя шедьовър, а съпругата му е кротка и хрисима влюбена в него жена.

Перфектни и пищни са костюмите, които допълват характеристиката на героите си.

Музиката на проф. Александър Йосифов, (Бог да го прости! Беше голям приятел на Стара Загора, носител на званието „Почетен гражданин на Стара Загора, автор на десетки песни-хитове и пр.) е съвременна и звучи като поп-музика. Песните са много красиви и запомнящи се.

Всички артисти защитиха по най-добрия начин -певчески и актьорски ролите си. Розата на Христиана Христова е истинска, страстна, ефектна, красива, но с бодли. Нели Нечева е изключителна като Консуело. Тя е млада, красива, нежна, любяща Антоан. Запомнящи са мъдрата Змия на Маргарита Йовчева, властната Кралица на Нина Димитрова, Водата на Виолета Димитрова. Вълнуващ е мечтателят-писател Антоан Екзюпери на Теодор Петков. Макар и епизодичен Географът на Никола Марулев е безкрайно симпатичен в своя достолепен вид и красив баритон.

Безкрайно талантливият Денис Иванов направи пълнокръвен своя Малък Принц, насити го с нова сила и страст в търсене на неоткриваемите истини за вечните човешки въпроси за живота и смъртта, за любовта и омразата, за красивото и грозното. Като рефрен продължава да звучат думите му:“Най-истинските неща се откриват само с очите на сърцето“!

„Малкият Принц“ е високо творческо и естетическо постижение на Старозагорската опера. То носи наслада за сетивата и обилна храна за духа.

Честита премиера!

Росица Ранчева