65 години от създаването на Къща музей „Гео Милев“ отбелязва Стара Загора

Зад идеята, къщата в която е живял Гео Милев да се превърне в музей, стоят неговите приятели и съратници Николай Лилиев, Николай Райнов, Ламар, Людмил Стоянов, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев. Другите инициатори са членовете на семейството му – майката и бащата на поета, четирите му сестри, други родственици и приятели на експресиониста.

И сигурно тази идея нямаше да се реализира, ако към нея не са се присъединили обществеността на Стара Загора и Общинският съвет на града. Започват и конкретни действия. Имотът на Милю Касабов се отчуждава и към края на 1952 г. стартират строителните и възстановителните работи върху обекта.

Тържествено Къща музей „Гео Милев“ е открита на 27 септември 1953 г. Първоначално музеят има повече етнографски характер. Стаите са само три на брой и са възстановени почти така, както са изглеждали в началото на 20. век. Експонирани са мобилни платна със снимков материал и документи, свързани с живота и творчеството на Гео Милев.

Идва и първото дарение за музея, разбира се, от роднините на поета – редица ръкописи, писма, рисунки, голяма част от личната му библиотека като книги и списания на различни езици.

Първият уредник на музея е поетът Иван Хаджихристов. След него в архивите на музея се появяват имената още на Станка Андонова, Рашко Стойков, Стойчо Стойчев, Татяна Димова, Георги Данев, за малко Пенка Ленова, Петър Кралев, Румяна Димитрова, за кратко Лена Драголова и Георги Янев.

През годините музеят се променя. В началото на 70-те години се изгражда експозиционната зала. Самата експозиция претърпява няколко решения. В началото тя е с високи пана с фотоси, а от средата на 80-те години отваря врати сегашната експозиция. Тогава от специалистите на ДЗУ – Стара Загора е създадена аудио-визуалната система, която и днес дава възможност за емоционалното възприемане на филма за Гео Милев. Осветлението, музиката и специалните ефекти за онова време създават усещането за спектакъл. В днешно време вече трябва да се мисли сериозно за реализирането на нов тематико-експозиционен план, който да отговори на новите изисквания на почитателите на изкуството. Възможностите днес са много и разнообразни.

Музеят е от национално значение, но е на издръжка на Община Стара Загора.

Неофициално Къща музей „Гео Милев“ винаги е имал отговорник от семейството. В първите години тази функция се изпълнява от сестрата на Гео Милев, Пенка Касабова. Тя съдейства на уредниците с идеи и конкретни предложения. На нея се дължи възстановяването на дворното пространство със съответните цветя в различните сезони на годината. След нейната смърт тази роля се поема от дъщерята на Гео Милев, Леда Милева. След кончината и на Леда-Евгения Милева, музеят поддържа връзка с внука на Гео Милев, режисьорът проф. Андрей Аврамов и снахата на Леда Милева, Виолета Цонева.

Музеят има два фонда – основен и научно-спомагателен. Основният фонд съдържа 1789 архивни единици, а научно-спомагателният – 1947. Голяма част от основния фонд са дарения от родствениците на поета – ръкописи, преводи, рисунки, книги от личната му библиотека. Първото дарение е направено от майката на Гео, Анастасия Касабова, брат му Борис, съпругата му Мила Керанова. През следващите години дарения правят Пенка Касабова и дъщерите му Бистра и Леда.

Научно-спомагателният фонд съдържа публикации, свързани с живота и творчеството на Гео Милев, както и издания на негови творби. Тук са спомените на съвременниците му, както и много битови вещи, останали от родителите.

В годините са правени различни изследвания върху творчеството на Гео Милев. Особено ценни за изследователите са фототипните издания на сп. „Везни“ и сп. „Пламък“ , както и Био-библиографския указател „Гео Милев“ (1985) и „Летопис на живота и творчеството на Гео Милев“ от Елена Фурнаджиева.

Дългогодишният главен уредник на музея Рашко Стойков написва пиеса за Гео Милев – поемата „77 стъпала“. Литературният критик и главен уредник дълги години Георги Янев написа книгата „Баща и син“ за сърдечните взаимоотношения между сина и бащата Касабови.

През 1995 година се създава Международна фондация „Гео Милев“. Почетен председател до смъртта си е дъщерята на Гео Милев – Леда Милева. Основната задача на фондацията е да подпомага работата на Къща музей „Гео Милев“. На всеки две години се организират „Геомилеви дни“, обикновено в края на месец септември, когато е открита и къщата музей. По време на тези дни се провеждат кръгли маси, конференции, експонират се изложби. Учредена е и Национална награда на името на Гео Милев, която се присъжда за ярък принос в българската култура. Носителите на наградата са Бойко Ламбовски, Яна Добрева, художникът Никола Тороманов, поетите Валери Станков, Рашко Стойков, Георги Константинов, Иван Гранитски, изкуствоведката Ружа Маринска, Леда Милева, Александър Шурбанов и Панчо Панчев (Дядо Пънч).

И днес музеят е един от посещаваните културни центрове в Стара Загора. Освен във времето, когато се изучава експресионизма и Гео Милев като най-яркото му проявление в българската литература, в музея се провеждат премиери на книги, поставят се театрални постановки, пърформанси и презентации.

Особено активни са старозагорци по време на Нощта на музеите и Нощта на изкуствата. Тази година на 28 септември по повод 65-години от създаването на Къщата музей бе планува среща със Станини Дешева, дългогодишен журналист в БНР и Мирчо Сливенски, музикален редактор в детската редакция. За съжаление се е случило непоправимото със Станини Дешева, а Мирчо Сливенски се е почувствал неразположение. Но все пак в музея ще се отбележи събитието като ще ползваме за целта материалите – снимков и гласов файл, дарени на дома на Гео Милев от Станини Дешева през лятото, когато се уговаряше срещата. Мирчо Сливенски също предостави богат снимков архив за дългогодишната си съвместна работа с Пенка Касабова.

Вечерта ще продължи с автора на „Камино де Сантяго“ и „Поклонникът до Сантяго“ Родислав Стефанов и неговата адаптация на „Правилото на Бенедикт“. Ще завършим в Нощта на изкуствата с презентацията, посветена на бащата на Гео Милев по случай 150-годишнината от рождението му – „Щрихи из живота на Милю Касабов“.

Валя Василева – уредник в Къща музей „Гео Милев“