„Чудото на живота и Здравето“ – лектор д-р Румен Стоилов

Представяме лекторите и темите им във Второто издание на Фестивал „Здравей, Здраве!“ – Стара Загора, 13-14 октомври 2018 г., Народно читалище „Св. Климент Охридски“.   

Д-р Румен Стоилов е лекар, езотерик, изследовател, скенер на енергиите в Земята, хората и природата. Роден в гр. Пловдив. Дипломиран като лекар в Медицинска Академия – Пловдив, с 35 годишна практика в България и по света. Основни специализации – Вътрешни болести, Кардиология, Нефрология, Образна диагностика, Психотерапия. От 15 г. работи и в областа на интегративната медицина. Според него, съчетанието на двата типа медицина е бъдещето на лечебното изкуство. Владее перфектно английски, италиански, френски, руски и говорим арабски. От години се занимава с йога, с различни духовни практики, познавач на фините светове, като е посетил едни от най-силните енергийни места на нашата планета.

От 2010 г. участва в работа със структурите на земята, като живо същество, активните центрове, портали и кардинални точки на земята. Работа с хората, като активен елемент на връзката Земя – Космос. През 2012 г. посещава Пекин, Непал, Тибек и свещенна Кора около планината Кайлас;

2013 г. – Перу и активните й центрове;

2014 г. – Япония и свързаността й с лемурийската цивилизация, с резонанса й в България;

2015 г. – Лаос и Тайланд.

Всяка година посещава пирамидите в Босна и като лектор, и като работещ с тях. Също така посещава и свещените енергийни места в Румъния – столицата на Даките, Пещерата на съдбата и Сфинкса над Атланските пещери. Участва в работна група за свързване и активиране на силовите места в България и за работа с новите деца.

Той казва, че Балканите като цяло и в частност България, са една от избраните територии на Земята, едно от местата, откъдето ще започне промяната в развитието на човечеството.

Д-р Румен Стоилов има своето трето участие във Фестивал „Морски изгреви“. Тази година ще ни запознае с древните тракийски светилища в Странджа и ще ни поведе в целодневен преход до Бегликташ и някои селища, запазили старинни традиции и занаяти.

Троичността в програмата на еволюцията и ролята на новия човек.

Балканите са третият духовен и енергиен център на Земята, активно работещи от 2013 г., а България е една от избраните територии, от която ще започне промяната в развитието на човека, център на Балканския регион като цяло – мозък и сърце на зоната, а Босна е нейната утроба.

Време е всички, които опитват да предадат знанието си, да поведат хората в една посока, да се познават и да правят общи неща, защото основният проблем на българите е липсата на единство. Ние сме изключително силни като индивидуалности и когато се съберат двама българи, единият започва да пречи на другия. Същият проблем е за всички балканци, които трябва да осъзнаят важността на територията на която живеят, която е вече събудена и да поемат своята част от лидерството.

Ако приемем, че планината Кайлас е голяма ос, голяма космическа антена на света, която приема енергията и информацията от космоса, тя приема основно мъжката енергия в последните няколко хиляди години. Женската енергия се премести в Латинска Америка, основно в Южно Перу, а езерото Титикака може да се нарече утроба на Майката – Земя.

Така се формираха вече два енергийни балансиращи центъра на земята, подготвящи задвижването на третия енергиен център, който се намира на Балканите. Цялата територия, като се тръгне от Венеция и от Австрия надолу, до Северна Турция и Северна Гърция, Македония и Албания, и се стигне до поуостров Крим, има за център нашата намалена в момента българска територия, която е сърце и мозък на центъра. Босна пък може да се нарече утробата на енергийния център.

Разликата в програмата на този световен център е във възстановяване на триединството, обединение на баланса между мъжкото и женското, неутрализиране на негативността в нас и обединение енергията на емоциите и интелекта.

Ролята на българите е изключително важна, защото ние трябва да успеем да намерим равновесието между мъжкото и женското у нас, да намерим равновесието между доброто и злото, в смисъл не да го приемем, не да се съгласим с него, а да успеем да го преобразуваме. Ако успеем да го направим, това е моделът, който ние можем да предадем на света.