Етюд-и-те на Стара Загора и Иван Шишиев

Иван Шишиев е 26-годишен фотограф – художник. Пристига в София на 14 години от едно малко селце на юг от Мелник. Учи в Семинарията. От 12 години живее в София, обикаля по света, но остава в България. Обича книгите и фотографията. През 2016 г. печели награда за фоторазказ от три кадъра в конкурса „4Gрадски“. В началото на 2018 г, на 3 април открива изложба „Етюд-и-те на София: Градски истории“, по повод третия рожден ден на авторската му страница, която събира десетки хиляди почитатели. Предходната годишнина, втората, отбелязва с изложбата „Градът, духовни пространства“.

На 28 септември, петък, от 19:00 ч., в Нощта на изкуствата в Стара Загора, ще открие изложба в пространството на Къщата на архитекта/арх. Димов.

Разкажете ни за себе си, какъв сте по професия, с какво се занимавате, къде живеете?

Казвам се Иван Шишиев. Занимавам се с много неща в различни сфери на изкуството, но най-вече с фотография. Живея в столицата.

Откога се занимавате с фотография, кой ви запали?

От много малък. Но официално се занимавам от момента, в който създадох страницата „Етюд-и-те на София“ преди три години.

Черно-бяла или цветна фотография харесвате повече? Кое е плюс за двата вида фотография?

Определено и двете. Според мен всяка една фотография може да има много силни страни и като цветна и като черно-бяла. При едната цветовете дават възможността за колорит и невероятно усещане на сетивата, а при другата – създава изразителност на обекта.

Кое Ви накара да направите тази хубава страница за Стара Загора във Фейсбук?

Още след започването на „Етюд-и-те на София“, се замислих как да създам страници, които да показват красотата и на другите градове. И ето ме в Стара Загора. Един град с хилядолетна история, невероятна флора и страхотни хора, които изпълват правите ви улици.  Накратко така и започнах „Етюд-и-те на Стара Загора“, или „Калейдоскоп на един малък човек“.

Освен да снимате, обичате ли да пишете, да създавате например кратки текстове към снимките?

Все си мисля, че една фотография струва колкото хиляда думи, но зависи и какви са думите. И тук е идеята за обвързаност между двете най-основни техники на изразяване.

Има ли още романтични места в Стара Загора? Кои са те през Вашия поглед?

Разбира се, че има! Езерото „Загорка“ при първите лъчи на слънцето. Старите къщи и храмовете – истински късчета романтика.

Какво, къде обичате да снимате в Стара Загора?

Обичам да се катеря по сградите, от които се откриват гледки към града. Или има изключителни места като мемориала „Бранителите на Стара Загора“, където по залез отиват влюбените двойки, за да наблюдават светещия град.

Къде естествената светлина е най-подходяща за снимки? Има ли такова място?

Мога веднага да кажа. В парк „Аязмото“, със своите скрити пейки, и безмълвна красота. Винаги снимам на естествена светлина там.

Тъгувате ли за старите сгради, които се разрушават една по една, за да се строи на тяхно място? Коя стара сграда или сгради в Стара Загора харесвате?

Винаги има място за тъга, когато виждам нещо красиво да изчезва, ограничено от времето. Никога не е хубаво да видиш как изчезват старите сгради, за да се построи поредната стъклария.  Лично аз имам десетки любими сгради в Стара Загора, но на първо място поставям Къщата на Архитекта.

Градът ни е много зелен и има много сенчести улици. Коя улица в Стара Загора харесвате?

Бул. „Митрополит Методий Кусев“ със своите липи и фонтани.

Къде е според Вас в Стара Загора е Центърът на Вселената, в коя точка, на кое място? – разбира се, този въпрос е шеговит.

Мисля си, че се намира на Форума. Даже съм убеден! Второ предположение – „Залата на смеха“ в парк „Аязмото“.

Как би изглеждал един знак Центърът на Вселената, поставен в Стара Загора – сега има конкурс за идеен проект?

Звезда или като символа на града, например.

Снимате ли модерни сгради в Стара Загора, харесвате ли новото строителство, има ли според Вас интересни обекти там?

Когато за пръв път пристигнах в Стара Загора, изключително много ме впечатли сградата на Регионалния исторически музей.  Само в Лондон съм наблюдавал такава хармония между новото и старото.

Обичате ли да снимате репортажно, да снимате хора?

Когато имам тази възможност. Обичам да снимам обикновените неща, които ни заобикалят всеки ден. Малките хора, които вършат работата си или се забавляват.

Какво според Вас е нужно, за да стане един кадър, както казват популярно „като картина”?

Сърце! Дори една снимка да не е кадрирана или фокусирана, ако има в себе си сърцето и душата и успее да предаде на гледащия я нейното усещане, то това е истинска снимка. Един такъв кадър е често срещан в Града под липите. И за мен е изключително удоволствие да го снимам.

Интервюто подготви: Уляна Кьосева