Хормайсторът на Старозагорската опера Младен Станев пред dolap.bg: ”Пеенето е специфичен живот, себеотдаване, нов език, който човек владее“

Младен Станев е хормайстор и диригент в Държавна опера Стара Загора.  Роден е на 30 юни 1974 г. в град Котел, където през 1993 г. Завършва с отличие средно музикално училище „Филип Кутев“, специалност „кавал“. По време на ученето получава специалната стипендия на министъра на културата. Следва специалност „дирижиране на хор“ в Теоретико-композиторски и диригентски факултет на Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“. През 1998 г. защитава магистърска степен с отличен успех. По време на студентството си е диригент на смесения хор „Планинарска Песен“ в София. Дирижира многобройни концерти в столицата, страната и чужбина. През 2006 г. изкарва майсторски клас по дирижиране при проф. Ервин Ортнер (Виена) в Международна музикална академия „Проф. Саша Попов“ по време на международен фестивал „Мартенски музикални дни“ – Русе. От края на 1999 г. е хормайстор на Старозагорската опера. Изработва и поддържа текущ репертоар, премиерни постановки, концерти, кантатно-ораториални творби; участва в местните, националните и международни прояви на операта, както и в копродукции с други компании. Пътува с трупата в Германия, Австрия, Франция, Швейцария и Португалия, Испания, Люксембург, Дания, Гърция, Холандия, Италия, САЩ и др. Диригент-постановчик е на спектаклите на Старозагорската опера „Патиланци“ и „Мечо Пух“. На 27 септември 2018 г. той ще застане на пулта, за да дирижира новата световна премиера за детска публика „Малкият принц“ от Александър Йосифов.

Ръководител-диригент е на смесения хор „Петко Стайнов“ при Народно читалище „Искра“ – град Казанлък от 2003 г. Като диригент на състава обновява репертоара, дирижира концерти, участва в национални прегледи, открива възможности за изява на хора в чужбина , където печели призовите места.

Председател е на творческия колегиум към Международната детска фондация „Стелетой“ – София и диригент на обществени начала на детски хор „Звездици“ към фондацията. Прави множество аранжименти за хора, както и обработки на български и славянски фолклорни песни. Член е на журита на национални певчески и хорови фестивали и конкурси, също и на Международен хоров фестивал в Истанбул.

Господин Станев, защо не продължихте висшето си образование, за да усъвършенствате кавала?

От малък увлечението ми беше към класическата музика и с това бях решил да се занимавам.

„Има ли крушка опашка“, както казва народът, т.е. от музикантски род ли сте?

Не, но са хора все на изкуството. Баща ми Иван Станев беше кинодраматург и поет, майка ми – учителка по литература. Докъдето стига родът ми няма друг музикант. Брат ми и сестра ми са художници.

Какво се случи след консерваторията?

В края на 1999 г., т.е. в самия край на 20 век, в началото на новото столетие и хилядолетие пристигнах в Стара Загора и започнах работа в операта. Посрещнаха ме с усмивка и с недоверие, но от друга страна попаднах в колектив, който беше готов да приеме още един човек. Съставът на хора беше голям – почти 40 души. За първи път, откакто работя, едва сега имаме състав от 44 човека, което е постижение и възможност за успех.

Според ценителите на оперното изкуство и конкретно на Старозагорска опера, хорът невероятно много се е променил през последните няколко години и изключително се е подмладил. Така ли е?

Да! Хорът се професионализира. Почти всички, които пеят в хора са с висше музикално образование. С интерес и с по-голямо усърдие подхващаме съвсем нови крачки, каквито досега не сме си и помисляли, че можем да направим в различни области – не само в оперната музика, но и в кантатно-ораториални произведения, в барок, в църковно-ортодоксалната музика, която е била нещо като табу за оперните хорове.

Какво би трябвало да представлява един добър оперен хор?

Основната му функция винаги е да бъде част от цялото, каквото е операта. Да се впише в нея, да бъде активно действащо лице, активен участник и партньор, заедно с другите състави. Вътре в самото звено е ансамбъл, който е съставен от хора с познанията да бъдат индивидуални изпълнители. Кой с повече възможности в това отношение, кой с по-малко амбиции, но певци. Те са обучавани за певци. Учили са класическа постановка, стил, всичко, което един певец трябва да знае. Всъщност това е начинът, по който функционират хоровете в оперните театри по света. Те са изградени професионални певци. Много често някои от тях получават възможност да се изградят като солисти. Това се случва и при нас, в нашата опера. Имали сме случаи, когато от такива второстепенни роли не един или двама са станали добри солисти. Сега също има млади и амбициозни хора, които продължават да градят солистична кариера – Нели Нечева, Теодор Петков имаме една американка – Мари Вайлънкорд, която също много добре се развива. Всъщност те по-рядко участват в живота на хора, защото прекалено често имат самостоятелни натоварвания и ангажименти. Но в случаите, където се изисква по-голяма хорова мощ, ги включваме задължително.

Почти всички млади хористи работят допълнително с вокален педагог. Имаме удоволствието голямата оперна певица Стефка Минева, която е Почетен гражданин на Стара Загора, да бъде сред нас и да помага в изграждането им по отношение на стил, на естетика, на техниката, с която да постигат успеха. В проведения неотдавна Международен вокален майсторски клас на Веселина Кацарова участваха 4 хористи, което се отразява много благоприятно на работата им в състава.

В хора имаме чужденци, а имам и желанието на още няколко кандидати. Имаме американка, турчин, англичанин ще пристигне всеки момент. Благодарение на музиката, те веднага се вписват в хора. Те са професионалисти и са много старателни. Поддържат много приятни и колегиални отношения с всички.

Постигате ли и как духовен и творчески комфорт сред 44 различни мъже и жени, с различни характери, амбиции, степени на емоционалност?

Не вярвам някъде в България да има трима души на едно място, които да са абсолютно заедно. По-скоро става дума за конкуренция и се надявам в повечето случаи да е градивна и благородна.

Напоследък се работи много активно, много натоварено и динамично, а не както бяхме свикнали. Учим прекалено много неща, завъртяхме колелото на по-бързи обороти. Наляга се в по-кратки срокове да постигнем по-добри резултати. Хористите да работят и сами, да не разчитат само на репетиционното време. Да се включи по-сериозно моментът на самоподготовка, който е възможен благодарение на това, че те са професионализирани.

Колко е средната възраст на хора на операта?

Не съм правил статистика, но вероятно под 35 години, като се има предвид, че към по-възрастните се присъединяват нови колеги, които буквално пристигат при нас от студентската скамейка.

Каква е тенденцията? Ще продължи ли разширяването на формата?

Най-пълноценен е оперен хор от 55 човека, но за съжаление това в близките години не е възможно да постигнем. Факт е, че под ръководството на директора ни Огнян Драганов, с повече от 100 човека нарасна колективът на операта. Това важи и за оркестъра, който е основният елемент от това да се произвежда повече продукция, да се изразя на икономически език, и особено за балета. Това дава възможност наистина да се работи и проектно: една част от състава да участва в камерни заглавия, друга част – в други камерни заглавия, всички заедно в по-масивните постановки.

Каква е ролята на хормайстора в цялата амалгама на оперното произведение?

Ролята е да подготви хора, за да бъде пълноценен участник в общия спектакъл. Трябва да има разбиране и човешко отношение. Хористите са артисти, но и човеци със своите професионални и чисто житейски проблеми, всеки може да изпадне в някаква конфликтна ситуация. Всеки има нужда понякога от малко напътствие, от малко съвет, от някаква медиаторска помощ, когато възникне някакъв спор, или има някакви неуточнени неща, независимо дали са художествено-творчески или личностни. Но общо взето това са големи хора и се оправят сами.

Господин Станев, не се ли чувствате малко „ограбен“, че не обирате лаврите и аплодисментите на сцената по време на представление и с изключение на премиерите, когато целият постановъчен екип се покланя пред публиката, винаги сте зад кулисите?

Всъщност не! Живея с целия процес, който се развива при подготовката и представянето на оперния спектакъл. Аз не по-малко се вълнувам и за това как ще свири оркестърът, как солистите ще си изпълнят задачите, как ще изглежда изцяло спектакълът, как ще се приеме от публиката. Дали сме зад сцената или на нея, не е толкова съществено. Съществото на работата ми е преди да започне представлението.

Как се отразява върху извисяването на хора различните гостуващи диригенти, които през последните 3 години стават все по-често явление? Някои от тях се учат, както дори в момента се провежда майсторски клас за диригенти, други пък – показват?

Всеки опит и сравнението на всякакъв опит, включително и на чуждия, е от полза. Натрупват се нов опит и познания. Има диригенти, от чиито грешки също се учим и да преодоляваме техни грешки, за да не стигат до публиката.

От две години на диригентския пулт няколко пъти застана Старозагорският митрополит Киприан. Как оценявате съвместната си дейност?

Той ни вкара в една друга атмосфера на разясняване на духовната стойност на църковната музика, върху която работи. До неговото появяване сме правили опити, които бих определил като незначими. Със своя висок авторитет и това, което показа, хората вникнаха в тази музика, което е съществено за този вид изпълнение.

Кое е по-различно?

Не мисля, че е по-различно. Музиката е музика. Всяка е нещо, което се преживява, има собствена форма, собствен живот. Митрополитът ни показа начина на пеене. Църковната песен изисква по-друг подход. За да може хорът да свикне с това изпълнение, трябва да познава същността на детайла и защо той се налага. Дядо Киприан не само обяснява, но и показва, което е много важно. Тази година ни заведе на Международен фестивал на ортодоксалната музика в Поморие. На него предизвикахме фурор, защото нито организаторите, нито журито, нито публиката очакваха, че оперен хор може да направи такова изпълнение на духовна музика.

Според мене, митрополит Киприан е много талантлив и завладяващ музикант, с усет и познания към това, което прави.

Ще продължите ли и тази линия?

Със съдействието на владиката – твърдо да! Той няма да се откаже от възможността да даде и своя принос за развитието на хора на операта.

Ще направите ли самостоятелен концерт на хора на операта?

Много искаме да направим цикъл от концерти в различни сфери. В момента обмисляме как това може да се случи по най-добрия начин.

Господин Станев, Вие ръководите още няколко хорови формации. Споделете за тези си сериозни ангажименти?

Със Смесения хор „Петко Стайнов“ в Казанлък работя над 15 години. Опитваме се да задържим високото ниво. За съжаление много хорови състави от България изчезнаха от фокуса на събитието. В региона хорът остава един от стожерите на местната култура. Набелязали сме си цели, като основната е да изпълняваме произведения от български композитори. Тази година има предложение от операта за сътрудничество в по-мащабните постановки. Договореността е за премиерата на „Африканката“ от Майербер, която е доста тежка и ангажираща творба.

В Нова Загора ръководя проектен хор, който все още не може да се наложи в месната среда. Може би има недоуточнени позиции между общината и Фондация „Миню Балкански“, която го поддържа. Общината не иска да го признае като част от нейното културно звено, а хорът се налага. Освен това Фондацията прави много интересни концерти и събития в самия град Нова Загора, което е полезно за общността.

В старозагорското село Оряховица при Фондация „Миню Балкански“ отговарям за Музикалната школа за деца по време на летните училища, които Фондацията провежда. Рядко срещано явление е да има такива извънкласни форми, които да се занимават с изкуство. Събират се около 20 деца. В неформална атмосфера, далече от училище, се опитваме да погледнат на изкуството и най-вече на музиката, от друга страна. Как се прави, как музикантите творят. Децата, ако правят авторски опити, да разкрият музикалните си заложби или да уеднаквят конвенционалното си мислене. Да свържат това, което имат като познание по математика, по история, по знанията им за света с музиката. Защото музиката е отражение на всичко в реалния свят. За мене това са много успешни моменти, защото децата научават различни неща, които са им много интересни. Аз също научавам много от тях.

Какво, според Вас, е хоровото изкуство по света? Какви са тенденциите? Навсякъде ли, както у нас, намаляват хоровите формации?

В никакъв случай не намаляват. Може би се проявява общата тенденция за диференциране на много високо ниво на състави с много млада визия и много ново съдържание и състави от близкото ни минало с блясък, който потъмнява и с годините изчезват зад хоризонта. Не мога да преценя дали ми харесва появата на някои университетски или младежки хор, който е решил да направи бум, ангажира много сериозен диригент за два-три сезона, подготвя се много сериозно хорът, финансира се от някоя организация, минават по световните конкурси, обират наградите, след което затихват . Може би, както в света бързо изгряват звезди, а после ги забравя и в хоровото изкуство се бърза да се намерят следващите. Има такава динамика в западния свят. Но това, което не спира да ме изненадва е в Турция. С всичките й политически промени, много широко е разгърнато хоровото движение.

У нас има от време на време състави, появяват се нови, които са много добри, но и те търсят по-скоро професионално ниво и събират професионални певци. Във всеки случай това масово изкуство, каквото беше навремето, не съществува във вида, в който беше преди 30 години. Това не е лошо, доколкото се появяват много качествени състави или формации. Но и те нямат сигурно бъдеще и никой не може да каже ще ги има ли след 10 години, ще носят ли традициите и славата на България.

Защо няма сега в училищата хорове? Преди години буквално нямаше училище без голям хор?

Да, на времето беше задължително. Два-три пъти през седмицата репетиция в извън учебно време, фестивали, голям репертоар, много участия на различни места. Почти винаги родителите присъстват в края на учебната година на утрото, когато училищният хор изнася концертна програма. Сега това тотално се разпадна. Мисля, че причината е, че няма необходимото разбиране в ръководствата на училищата и в общинските управления за това какво се възпитава чрез участието в един хор. На първо място това, което е много важно в момента и всички го рекламират – работа в екип. Това е едно от свръх важните неща, за които по-подходящо място едва ли ще се намери. Това е да слушаш всички около теб и да се стараеш да правиш точно така че да ги допълниш, да не ги надминеш или ако ги надминеш – да ги водиш в по-добра насока. Хорът е училище за естетика, вкус, познание за култура, възможност да изразиш себе си и да нямаш притеснение за това, че общуваш срещу 1000 човека, че показваш това, което можеш. Мисля че са неща, липсата на които в такъв тип дейност личат много ясно в сегашното общество.

В малкото градче Харманли провеждат хоров фестивал, на който гледах с предубеждение. Веднъж ме поканиха да бъда гост като ми съобщиха, че ще гостува и хор от Харвардския университет. Когато пристигнах, точно слизаха от два автобуса студентките от Харвард. Бяха около 60 и пяха много хубаво. Потърсих диригентката им. Тя каза, че не е диригентка на този състав, който бил седмият по ред като сила и възможности на университета. Тя дирижирала друг хор, но така се наложило -тя да пътува. Имали 15-16 хора, като най-добрите били на първите три-четири места. На всеки четири години правят турне до Европа, пеят на различни места, запознават се с културата на Европа, включително и на България.

Дълго се чудих защо в този университет се занимават с музика, след като там няма такива специалности. Всеизвестно е, че в Харвард учат бъдещите световни мениджъри и бизнесмени. Значи този, който е създал университета и тези, които го управляват са преценили, че младите хора трябва да пеят в хор, за да научат и да могат повече.

Пеенето е много специфичен живот, едно себеотдаване, един нов език, който човек владее. Това особено добре наблюдавам в любителските хорове. Там хората идват с огромно желание. Двата репетиционни часа те чакат като подарък, след което си тръгват физически изтощени, но щастливи, че са го преживели.

Ако зависи от Вас, как бихте променили картината в Стара Загора?

Трябва да има много детски хорове. Трябва да има елитен детски хор. Може би градската управа трябва да помисли за такова бъдещо развитие. Има читалища, които са затрупани с другите си дейности, с които не могат да поемат тази висока отговорност. На практика детски хор в Стара Загора няма. Всички пеещи формации се насочват към естрадата. Да се надяваме, че ще дойде време, ще се намерят средства и всеотдайни мотивирани диригенти.

Скъпо изкуство ли е хоровото?

Точно то  не изисква почти никакви разходи. Дори не е нужно голямо финансиране. Иска се едно помещение и желание. От желанието много зависи накъде децата ще поемат. От моето детство имам спомен, че детски хорове имаше навсякъде. И децата с каква любов и самочувствие се отнасяха към хора, в който пеят, а родителите им бяха с нескривана гордост. В Чехия например, самите участници събират средства, за да заплащат наема на помещението, в което репетират, хонорар на диригента и корепетитора. Създават се сдружения със собствени цели и идеали.

Оптимист ли сте, че хоровото изкуство ще се възроди?

Да! Вярвам, че нещо хубаво ще се случи, защото така или иначе, човечеството има нужда от красота и доброта, т.е. от всичко това, което дава изкуството.

Росица Ранчева