Роднини на Старозагорския митрополит Методий отбелязаха 180 години от рождението му

Роднини от цял свят се събраха в храм „Свето Благовещение” в македонския град Прилеп, за да отбележат 180 години от рождението на Старозагорския митрополит Методий, с мирско име Тодор Кусев. Панихида в памет на владиката отслужиха свещеник Владко Илиевски, псалмът Емилиян Зелнишки и проф. Георги Секуловски.

„Към църквата е създаден и първият църковен хор за източно пеене в Македония. Хорът носи името на Старозагорския митрополит Методий”, обяви в словото си по повод юбилея проф. Георги Секуловски, основател на хора и преподавател по църковно пеене в Македонския богословски факултет. Той припомни, че владиката е бил в родния си град за последен път през 1888 година и е бил посрещнат от цялото население.

В тази църква, през 1838 г. е кръстен Тодор Йовчев Кусев, шестото и последно дете на търговеца на тютюн бай Йовче. В града и тази есен по криволичещите улици край старите къщи, нагиздени с много цветя има подредени низи с тютюн. Малцина знаят, че младият учител от Прилеп е прототип на Лазар Глаушев от романа ”Преспанските камбани” на съгражданина си Димитър Талев. В местното читалище Тодор е избран за представител в първия църковно-народен събор в Цариград, а две години по-късно е подстриган за монах. Съдбоносната среща със сънародници на брега на Босфора за утвърждаване на самостоятелна Българска православна църква (БПЦ) го отвежда по пътя му на борец за освобождението на България и строител на Третата българска държава. Той уверено тръгва по земния си път с кръст и Македония в сърцето.

По време на Априлското въстание през 1876 г. в условия на изключително рискови ситуации той предава сведения чрез преподавателите в Роберт колеж на западната преса за зверствата над българското християнско население, помага на руските войски по време на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. След Освобождението става протосингел на екзарх Йосиф I в Българската екзархия в Цариград. През 1896 г. е избран за първи митрополит на новоучредената Старозагорска епархия. За слава на Бог, в престолния си град, създава парк „Аязмото”. Според специалистите това е уникален екофеномен, единствен на Балканите, един от най-успешните църковни проекти след 1878 г. в България. Като православен апологет написва книги и статии за християнското възпитанието и образование на младежите, актуални и днес. Наставник е на поредица инициативни свещеници от Старозагорска епархия, които стават учредители на първите социални сдружения и проекти на БПЦ.

„Духовен водач, който остава до края на живота си твърд и неподкупен родолюбец”, припомни в словото си по повод юбилея д-р Алеко Кусев, председател на създадената през 1993 г. Родова фондация „Митрополит Методий Кусев”. Днес тя обединява 200 семейства, които живеят в САЩ, Германия, Швейцария, Обединеното кралство, Македония и България. Близо 1000 потомци в 15 страни пазят по капка от немирната му кръв и „буйния му нрав и език”, както го описва съвременникът му Симеон Радев. Наследниците на митрополита са учители, лекари, инженери, компютърни специалисти, има един художник и един цигулар.

Днес в двора на прилепския храм се издига 20 годишен кипарис от парк „Аязмото“, който е засаден от роднините в памет на владиката. На метри от храма е родният му дом, където негови роднини пазят мраморната чешма, от която е пил вода и Старозагорският митрополит Методий.

Поклонническото пътуване продължи с научна конференция в Българския културен институт в Скопие. Форумът откри Даниела Будинова, временно управляваща Посолството на Република България в Република Македония. С доклади по повод 180 години от рождението на митрополит Методий се представиха доц. Иван Йовчев от Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски”, д-р Велислав Алтънов от БАН и д-р Румяна Лечева от Стара Загора.

Роднините на първия старозагорски владика се поклониха в Бигорския манастир и дариха книги за живота и делото му на игумена на светата обител архимандрит Партений. Поклонническото пътуване се проведе с благословията на Старозагорския митрополит Киприан.

Прилеп, Македония – д-р Румяна Лечева, БТА