В нощта срещу Кръстовден Господ сбъдва всички желания!

На 14 септември Българската православна църква извършва поклонение на Кръста Господен. Според църковното предание Света Елена- майката на император Константин Велики, е ревностна християнка. През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да посети гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол. Самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ празникът получава своето име.

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.

В народните поверия се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден (13 срещу 14 септември) Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта– изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът. Първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се „пресекат“ китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита – обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.

На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.

Верни на традициите, хиляди богомолци в нашата страна посрещат Кръстовден под открито небе, събирайки се в навечерието на празника на родопския връх Кръстова гора. Това богослужение е единственото в България, което се извършва нощем. За да могат всички да видят Светия кръст, свещеникът, който отслужва литургията го повдига или го “въздвижва” над главите на вярващите. По време на това нощно бдение насъбралото се множество се моли за здраве и благоденствие пред новопостроената на върха църква „Покров на Пресвета Богородица“. Десетките хиляди вярващи, присъстващи на едно от най-масовите събирания в света, очакват да станат свидетели на чудо. С изгрева на слънцето, когато лъчите на светилото докоснат върха на големия метален кръст, бдението приключва и всеки поема към дома си, понесъл в сърцето си вярата за изцеление и благополучие.

Високият 1545 м. Кръстов връх представлява просторна кръстообразна горска поляна, заобиколена от гъсти букови гори, прорязани от буйни бълбукащи потоци. Когато се смрачи, човек остава с усещането, че звездите сякаш обгръщат поляната и проблясват като светулки между заобикалящите я дървета.

В средата на ХVІІ в. тук бил построен манастир, известен като Троицкия. Според преданията в него е било скрито парче от Кръста, на който е бил разпнат Христос. Преди турците да разрушат светата обител, монасите го скрили в една от близките пещери. Когато по-късно строят църквата „Света Троица”, в стените й вграждат камъни от стария зид на манастира. Днес поклонническия комплекс на светия връх включва църквите „Покров на Света Богородица“ и „Света Троица“, както и 15 параклиса.

На всяка крачка тук, човек се натъква на чудотворни и мистични символи. Казват, че всяко камъче е белязано с кръст. Обичайна гледка е да се разминаваш с хора, забили поглед надолу, събиращи като безценни реликви и талисмани от кръстните камъчета, пръснати по земята – за здраве и да ги пазят от зли сили.

Другото място, което привлича поклонниците, е лечебното аязмо и чудодейният дъб, надвесен над него. Неговите клони и корени са преплетени така, че оформят сложен отвор, през който се смята, че може да се промушат само праведниците. В тесните хралупи вярващите пъхат ръцете си, с надеждата да получат изцеление на болежките, от които страдат.

Легендите разказват, че в началото на 30-те години на миналия век сестрата на цар Борис ІІІ Евдокия дошла да преспи една нощ в Кръстова гора, за да се излекува от страшна болест, която я била налегнала. И чудото станало. Заедно с нея оздравяло и детето на един от придворните. Така възникнала идеята да бъде поставен кръст на това място. Било решено той да тежи два пъти повече от годините на Христос – 66 килограма. Разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков. Така на 1 май 1936 г. в присъствието на жителите на близкото село Борово, той е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Хората го последвали, вярвайки, че той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала и след като разчистили долната й част от натрупаните камъни, бликнала вода. Това е и днешното Аязмо. Говори се, че и мястото на кръста било избрано от гълъб, пуснат от една селска жена.

Според геолозите, лечебното въздействие на местността се дължи на гама-лъченията от урановите залежи в Родопите. Но това не обяснява, защо енергията е най-силна на Кръстовден.

И още нещо любопитно за едно от най-светите места в нашата страна. Руският учен Владимир Авински смята, че големите културни центрове на човешката цивилизация образуват линии, успоредни на меридианите. Една от тези линии, широка 50 км, минава през две светилища (подобни на Стоунхендж) в Румъния, през Велико Търново, Пловдив, Кукленския манастир, и оттам през древногръцките полиси и светилища се спуска към Египет и пирамидите на платото Гиза. Кръстов връх се оказва също разположен в тази 50-километрова ивица. Може би не е случайно, че в съседство с него се намира и връх Белинташ, на който ясно личат следите на древна астрономическа карта, а също и уникалният енеолитен култов комплекс в землището на с. Долнослав, както и множество църкви, параклиси, манастири и пътища, по които са минавали древните траки и римляни.

Dolap.bg