Родислав Стефанов пред Долап.бг: Човечеството все повече се обръща с лице към духовното

Поклонник ще представи „Правилото на Бенедикт“ в Стара Загора на 28 септември в Нощта на изкуствата Той е Родислав Стефанов. Старозагорци го познават от гостуванията му в града на липите, когато представи книгите си, в които описва преживяното по Ел Камино. По свещения и утъпкан с хилядолетия 800-километров път поклонникът Стефанов преминава два пъти, за да се промени и, по думите му, да се почувства друг човек – по-добър, заживял с мисълта, че най-ценното нещо в живота са хората, които са до теб и те разбират.

На 28 септември от 20:30 часа в къща-музей „Гео Милев“ по време на Нощта на изкуствата Родислав Стефанов ще представи своя превод и адаптация на български език на „Правилото на Бенедикт“.

Г-н Стефанов, след тригодишен преводачески труд и адаптация на текста на български език какво да очаква читателят от „Правилото на Бенедикт“?

На читателя предстои да се докосне до произведение, извор на мъдрост, доказало жизнеспособността си през петнадесетте века на своето съществуване. Бенедикт от Нурсия пише „Regula Benedicti“ през първата половина на шести век, на живия говорим латински език на средната и висша класа на населението, живеещо на Апенинския полуостров.

За мен беше предизвикателство, на изискан книжовен език, да направя „Правилото на Бенедикт“ достояние на българските читатели. Специално внимание отделих на това текстът да не звучи назидателно, а също и да спестя на читателите натрапчивия привкус на църковна проповед. Дали съм успял, ще покаже времето.

Бащата на западното монашество е известен с правилата си – прочутото и валидно до днес Regula Benedicti ли е огледалото на личните му качества?

Разбира се! Всяко произведение носи отличителните черти на своя автор. Бенедикт е бил изключително строг към себе си, но той е съзнавал, „че е поел грижата за крехки хора, а не деспотичното управление над здрави“, затова той издига „училище в служба на Бог, но не за да положи основите на нещо сурово и тежко, а за да крачи с неизмерното щастие на любовта по пътя, посочен от Бог, без да престъпва Христовото учение, за да наследят той и монасите му царството Господне“.

Какви насоки определя „Правилото“, които са полезни както за монасите, така и за всички, които търсят ръководство за пътя си към Бога?

Това са общочовешките правила за общуване, пречупени през призмата на християнските ценности и манастирското ежедневие. Разглеждат се теми като подчинението, мълчанието, смирението, поведението по време на служба, отношението към болните братя, към възрастните и децата, за дневното количество храна и напитки, необходими на монаха, редът за работа и молитва, въпросът за старшинството в общността, поведението на монасите извън манастира, поведението на монаха при получаване на непосилна задача и др.

Може ли да се направи паралел между Правилото на Бенедикт и молитвеното правило на Свети Пахомий, което и днес знае всеки православен християнин: „Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!“?

Пахомий (Велики) (292; †346) е египетски монах и основател на първия християнски манастир с общежитиен принцип, но това е само началото.

Бенедикт познава както съчиненията на Пахомий, така и трудовете на църковния отец Василий Велики (330; †379), посветил много време за създаването на правила за монашески живот, основани на редуването на молитва и труд. Бенедикт познава в детайли произведението на Йоан Касиан (360; †435) „За общежителните постановления“, според което „монашеското нравствено съвършенство се състои в добродетелите на вътрешния човек, а не в напускането на света и пребиваването в манастир“.

Бенедикт познава и „Регула Магистри“ („Правилото на Учителя“) – дело на неизвестен автор, откъдето възприема принципа на дарения за манастира от имотни граждани, оставящи синовете си за обучение при монасите.

Но всичко това са само крайъгълни камъни в създаването на „Regula Benedicti“, където под перото на Бенедикт Правилото за манастирски живот добива своя съвършен завършен вид.

Каква претенция има създаденият от Бенедикт Нурсийски манастир, който не се огражда с духовна “крепост”, а се отваря навън?

Както вече споменах, Бенедикт познава в детайли произведението на Йоан Касиан „За общежителните постановления“ и споделя виждането на автора му. Затова при разпределянето на деня на монасите Бенедикт отделя внимание на молитвите, на физическата работа и на четенето на свещените книги, за да добиват монасите мъдрост, защото „мъдростта е майка на всички добродетели“. Бенедикт отделя голямо внимание на гостите и на всеизвестното бенедиктинско гостоприемство, затова учи монасите си как да общуват със света: „При поставянето на цените (на занаятчийските произведения) да не се допуска да се промъкне злото на алчността, дори винаги нека се продава малко по-евтино, отколкото това е възможно извън манастира, за да се прославя във всичко Бог“.

 Кое е най-праволинейно прокараното виждане на монашеския законодател Бенедикт?

След Библията, „Регула Бенедикти“ е най-преписваното съчинение на старохристиянската литература, защото в него нищо не може да бъде тълкувано двузначно. Правилото, от което се извеждат всички останали правила, е едно – „молитва, работа и четене на свещените книги“.

Търсейки истинския прогрес, днес можем ли да приемем „Правилото“ на Свети Бенедикт като светлина за нашия път?

Ние имаме щастието да живеем в преломно време, когато човечеството масово загърбва материалните ценности и все повече се обръща с лице към духовното. И точно в този важен момент „Правилото на Бенедикт“ е съвършеното четиво за всеки, поел по светлия Път „към вечен живот“.

Интервю на Димка Кабаиванова