Варна аплодира големия Калуди Калудов и Старозагорската опера

На 3 септември 2018 г. във Варна, под шапитото на Академичен цирк „Балкански“, Държавна опера Стара Загора представи една от най-новите си постановки – „Палячи“ от Руджиеро Леонкавало. Гостуването в морската столица е част от турнето на трупата, посветено на 40 години сценична дейност на световно известния български тенор Калуди Калудов.

Всъщност, идеята операта да влезе в цирка принадлежи на именития маестро. Това е може би единственото заглавие от оперната литература, чиито герои са циркови артисти, а действието се развива на селския площад, сред публиката, както е било в недалечното минало.

След триумфа на „Палячи“ в Стара Загора на 20 и 21 юни 2018 г., както и на музикалните празници в Правец, и варненските меломани имаха честта да се докоснат до високото изкуство на трупата на Старозагорската опера и умело вплетените акробатични номера на артистите от Академичен цирк „Балкански“. Всъщност публиката за първи път в България става свидетел на тази премислена и многообещаваща симбиоза на две велики изкуства. От друга страна режисьорът на постановката и директор на операта Огнян Драганов е решил тази „тъжна комедия“ много елегантно, но в същото време наситена със завладяващи динамични номера, неочаквани обрати и решения. Освен това, всички артисти, хорът с хормайстор Младен Станев и оркестърът под диригентската палка на проф. Ивайло Кринчев бяха на изключително ниво – мотивирани, всеотдайни, талантливи, завладяващи.

Триумфален образ на Канио – Палячо, собственик на трупата пътуващи артисти, изгради великият Калуди Калудов. И гласово, и актьорски той представи еднакво силно и болезнения ревнивец, и ранимия съпруг, и страдащия артист, който трябва да играе, независимо, че е обзет от ярост и мъка, защото тълпата чака и иска да се смее… „Смей се, Палячо, на съдбата си жалка, смей се – на твоята мъртва любов…“ – изповядва той през сълзи.

Анна Дитри насити с красивото си сопрано Неда – Коломбина с много емоции, състояния, решителност и отдаденост на любовта. Лека и ефирна в първата си ария, когато мечтае за свобода, за радост, за красота, влюбена жена при срещата с любимия Силвио, уплашена като подгонена сърна от жестокия си съпруг, решена на смърт в името на любовта… Красива, гласовита, артистична, прекрасна Анна Дитри.

Великолепен образ направи Александър Крунев в ролята на директора на цирка. Той неспирно, по много приятен начин, изграждаше мостове между манежа и публиката и „въвеждаше“ ред сред артистите на пътуващата трупа и селската публика.

Тонио – Тадео на Нико Исаков представи образец на жестокия и отмъстителен мъж, пренебрегнат от жената, която обича. Интересно как най-прекрасното човешко чувство – любов, може да се трансформира в ненаситна злоба и отмъщение, на каквито сме свидетели в живота покрай нас. На Тонио композиторът е възложил както пролога, така и последните думи на представлението. В началото той споделя с публиката, че това, което ще види на сцената се случва в истинския живот. В гърдите на палячото тупти истинско сърце и както всички хора, така и артистите обичат, мразят и не винаги сълзите им са фалшиви. На края на спектакъла, след като Канио убива Неда, а той – любовника й, след цялата интрига забъркана от него изрича злорадо словата: “Комедията свърши!“

Красивият и гласовит Валери Турманов отново грабна сърцата на публиката със своята неподправеност, лиричност, чиста обич към Неда и саможертвата в името на любовта.

Ивайло Йовчев насити Бепо – Арлекин с много ярко и запомнящо се присъствие. Хубав цвят бяха и клоуните Игнат Желев, Милен Денев и Христо Иванов.

Във втория спектакъл, представен на 4 септември, три от главните роли изпълниха други солисти. Дебют направи Георги Динев. Неговият Канио – Палячо, от първата до последната секунда, беше страст, жестокост, гняв, убийствена ревност, мъка и потъпкана мъжка и човешка гордост. Надарен с обемен и красив тенор и буен темперамент, той показа друг образ на Палячо-то раздиран от безпределна любов и още по-силна ревност.

Деси Стефанова – в ролята на Неда – Коломбина, представи героинята си в развитие. Нежна, деликатна, любвеобилна, раздирана между дълга и любовта, тя приема смъртта в името на любовта и свободата. Красивият й лиричен глас, подчинен на дребничките детайли при изграждане на образа я направиха още по цялостна и въздействаща.

Във втория спектакъл, ролята на младия селянин Силвио, любимият на Неда, изпълни младият баритон Теодор Петков. Много хубав звучен и обемен глас, по-обран и изчистен мезансцен, запомнящ се образ на влюбен, всеотдаен, жаждащ за обич и щастие човек.

Заслужени аплаузи предизвикаха с акробатичните и лазерни номера изящните изпълнения на цирковите артисти Велизара Стайкова-Балканска, Мари, Николай, Тициано и Натали Балкански, Кристина Костова и др.

„Варна е моят най-обичан град“. Това сподели за dolap.bg големият Калуди Калудов. И още:

„Варна е градът, в който съм израснал. Пристигнал съм 8-годишен тук с родителите си от родното ми село Любен Каравелово. Живеехме най-напред далеч от центъра на града. После баща ми и дядо ми намериха една къща, която закупиха. Така че във Варна пораснах. Тук завърших Средно техническо училище по машиностроене, тук беше първата ми любов, тук започнах да пея по ресторантите и живях до 22-та си година, когато изкарах казарма. Във Варна бях моряче. Бях приет във Военно-морския ансамбъл. Бях приет като извънреден ученик на Музикалното училище, когато г-жа Веселина Зафирова ме откри и каза, че трябва да пея в операта и че гласът ми е за там. И друг път съм споделял, че кандидатствах най-напред в Музикалното училище и не ме приеха, защото съм нямал глас за оперно пеене и ми препоръчаха да уча в Котел народно пеене. Тогава реших, че ще ставам естраден певец. Когато учих в техникума и бях на практика в завода, щом ми свършеше смяната вечер, ходех в два-три ресторанта, където пеех естрадни песни, без хонорар. Просто за самочувствие. Във Варна е моят апартамент, където живея със семейството си. Хубаво ми е тук. Варна е богат град на туристи, където рядко се чува българска реч, което е едно от големите очарования на този град.

После животът ме отнесе в София и там се случи голямото чудо с мен, но сватбата ми беше пак във Варна.

След като завърших Консерваторията, от 18 декември 1978 г. бях солист на Софийска опера 12 сезона. По това време започна и международната ми кариера и други много красиви неща в живота ми.

Спомням си, че директор на Варненската опера беше Борислав Иванов. Тогава той ме покани за първи път във Варна, където изпях Алфред от „Травиата“. После ме канеше за „Любовен елексир“, за „Евгений Онегин“. Баща ми, Бог да го прости, беше страхотен ловджия и се шегуваше с ролята ми на Ленски: „Защо не те понауча как се стреля, че да гръмнеш ти този Онегин“?! Т.е. с Варненската опера съм свързан по времето на Борислав Иванов. След това, когато вече бях име, всички директори ме канеха на гастроли, защото не плащаха хотели. Пял съм много и в различни постановки, но от година и половина нямам покана.

Радостен съм и благодарен на Огнян Драганов, че Старозагорската опера гостува във Варна с „Палячи“ по повод моята 40-годишна сценична дейност. „Мътех“ това „Палячи“ да стане в шапито около 8 години. При една хубава вечеря с Огнян Драганов му споделих моята съкровена мечта. И когато му казах какво съм искал да направя, той гръмна от щастие: “Правим го, Калудка“! Аз осъществих контакта с акад. Александър Балкански и вече постановката е реалност. Направихме я в Стара Загора при много голям успех. В Правец го изпяхме не под шапитото, но стана много силен спектакъл. Сега го представяме във Варна. В моята Варна. След това отиваме в Пловдив на 22 и 23 октомври и на 19 и 20 ноември 2018 г. завършваме турнето в София. Но вече има заявки от много други градове. Така че догодина вероятно ще отидем и другаде в България“.

Калуди Калудов е почетен гражданин на Варна от 2003 г.

Росица Ранчева