1984. Помните ли „ОНОВА“ време?

1984. Помните ли „ОНОВА“ време? Когато всичко беше по-хубаво. Имаше работа за всички, а и книгата струваше стотинки. Ех, блян! Едно време, балансирано между равенство и другарство.

Аз не го помня. Родена съм години след това време. Моите очи не са били свидетели, но ушите ми са чували нечии спомени.  Не знам дали е било хубаво, не знам какво е да ти казват „другарче”. Не знам какво е да чакаш на километрична опашка за един банан. Чела съм, но дали е достатъчно? Това време не се обсъжда детайлно в училище. Споменава се. Ще бъда откровена, знанието за комунизма (ето, казах го) не е лошо нещо. Онова време е просто поредното парче от историята. Просто минало, но не трябва да го определяме като тъмно.

Чувам, че възрастните го смятат за много добро оправдание. Поема вината за толкова много неща. Но какво ли разбирам аз? Често на нас ни се казва, че когато възрастните говорят, ние трябва да мълчим. Може би наистина няма как да ви разберем, а може би има как? Театърът ми се струва чудесен посредник.

Резултатът от втората част на театралната лаборатория към Държавния куклен театър – Стара Загора беше представена тази седмица. Този път представлението е базирано на романа на Джордж Оруел „1984“. Сегашното време е илюстрирано чрез „онова“. И е логично да не го разбера. Прекалено млада съм… Не беше така… Връзката не можеше да ми е по-ясна. Преди да започне, директорът на театъра сподели пред публиката най-важното. Загрижеността към изчезващата същност на човешкия образ, а именно човешкото.

Представлението показа какво не е наред в живота, който живеем. Няма минало. Няма настояще, няма и бъдеще.

Всичко е едно. Едни и същи проблеми, един и същ живот.

Преминах през серия от емоции. Бях изплашена, беше ми смешно, а накрая тъжно. Знам защо ми беше тъжно. Осъзнах, че всъщност светът, които авторът е описал като утопия е стара песен. Текстът не се променя, само мелодията. Ако, когато той е писал романа, класическата музика е била най-предпочитана, значи такава е била и мелодията. Ако през комунизма естрадата е била на върха, значи така е звучал текстът. Сега звучи поредната мелодия. Както ние младите казваме„ремикс“.

Имаше и „секс“ сцена, но нека това да не ви води към вулгарни мисли. Напълно подходяща е и за деца.  Може би това беше най-невинното, забавно и образователно показно, което съм виждала. Пред мен седеше дете. Чудех се дали ще пита своите родители „От тук ли идват бебетата?“ По смеха разбрах, че то знаеше и обясненията щяха да са излишни. То разбираше!

В залата имаше хора от двете епохи, но сякаш в онзи момент нямаше възрастова граница между нас. Експериментът на театъра постигаше целта си. Ние бяхме едно.

Когато се говореше за партията като висшата сила, която управлява хората, аз виждах много властни тела без лица, а възрастните виждаха една конкретна фигура. Разбирахме манипулация, жажда за контрол върху материалното и човешкото.

Когато се говореше за механизма на живота, аз виждах забързания живот и липсата на време, а те виждаха работа, рутина. Разбирахме липсата на любов, доброта и емоция. Когато се говореше за креативността на медиите,  липсата на истина в тях и социалния ни живот, разбирахме нередностите и лъжите. А може би е по-вярно да кажа, че виждахме и чувахме различни неща, но крайния продукт беше еднакъв? Ако не разбирахме, тогава защо се смяхме заедно? Виждате ли? Аз разбирам. Ние разбираме.

Най-високо в представлението седеше „Големият Брат“ или познат още като „Биг Брадър“. Голямото око, което вижда и контролира всичко. Замислих се за двете измерения, от които сме част. Обичаме да гледаме такива социални експерименти, в които човекът е просто марионетка. Замисляме ли се обаче за момента, когато ние сме нечия марионетка? Някой, Някоя, Някои невидими дърпат конците. Това не е телевизия, не е театър, а реалността.

В залата имаше политици. Действията в името на партията на сцената им се струваха изключително забавни. Аз не разбирам от политика. Гледам да съм възможно най-далече, но се замислих.  Не е ли това, което те виждат тяхната партия, която и да е тя? Не са ли те част от желаещите власт. Сякаш бяха склонни да пренебрегнат истината за себе си в настоящето, надсмивайки се над миналото.

Същото минало, което вече споменах. Минало, настояще, бъдеще. Но какво ли разбирам аз? Може би всичко? По-опитните ще кажат.

Това, което прочетохте може да ви се струва несвързано и хаотично. Такова е. Но не и наистина. Вдъхновено е от също толкова объркан свят.

Продължаваме да сме част от експеримента, част от  изключителните мисловни игри на кукления театър.  Актьори кукловоди играят кукли на конци. Нямам търпение за следващата лаборатория. Колко ли още размисли ще подбуди?

Посетете театъра. Ще ви донесе и ваши объркани мисли. Заслужава си!

Сигурна съм, че вие разбирате.

Дея Аргирова, студентка в Американския университет, Благоевград